Фантастична книга! Тя не е просто продължение на "Роман без заглавие", тя е по- скоро негово подобрение...Книгата грабва веднага и не се оставя да я оставиш, докато не бъде прочетена! По повод горното мнение на г-жа Ангелова: подобни злобни забележки, които освен това са и некомпетентни, и неграмотно написани, могат само да заинтригуват читателите и те да посегнат към книгата. Авторката има изключителен талант и нито възрастта й, нито родствената й връзка с друг велик писател могат да го помрачат.

С удоволствие прочетох книгата.Подарих я и на майка си.Чела съм "Роман без заглавие" като дете и сега 40 годишна като дете се радвах на продължението.

Първото, което ме порази, беше корицата на книгата. Виждали ли сте по-дребно написано заглавие и по-едро изписано име на автора? Името на автора всъщност е важното, казва корицата.А името, което се чете, е ДИМОВ. А-то е отрязано като нещо случайно попаднало там.Героят-писател пък се казва Теодор. Първото име на авторката, само че в мъжки род. Тотално отричане на пола на авторката. Историята - банална бих я нарекла, ако не беше пошла.Но иначе с претенции за реалистично автентична. И понеже в литературата сюжетът още нищо не означава, нека кажем - невъзможен език.Ако авторката не наближаваше 50-те бих помислила, че е начеваща, току-що прописала гимназистка, само че от 70-те, 80-години.Сега пишещите деца имат къде-къде по изразителен език. Изкуствено, плоско, без никакво въображение."Съживявала" героинята на баща си.По-скоро я умъртвява. Разказват се анекдоти за велики хора, които, спечелили слава, вече не са сигурни на изкуството им ли ръкопляскат, или на името и за това свирят в просешки дрехи по улиците, за да проверят ще спре ли някой минувач, ще пусне ли сълза някое око. Носител на престижна литературна награда издаде книга под ново име, за провери дали талантът ме ще бъде отново така високо оценен.Дали пък първия път не са сбъркали като са го наградили с високата награда. Отрича се от собственото си име човека. Иска отново да бъде непознатия, неизвестния.Присъждат му я втори път. Де у нас такива жестове! Името трябва да се пази.Ако Теодора Димова беше дъщеря на инкасатор, можеше и така да пише.Но кой пък щеше да я чете!