Съставител: Доц. д-р Ива Трифонова. ... Днес до нас са достигнали малко на брой оригинални български съчинения от Златния век, като безспорно едно от най-значимите е За буквите на Черноризец Храбър. Макар около авторството му все още да съществуват спорове, няма съмнение, че това произведение е сред най-ценните в средновековната източноправославна култура. Съчинението на Черноризец Храбър подчертава ролята на Константин Кирил-Философ, благодарение на когото дотогавашните черти и резки са заменени с букви. Текстът убедително ни показва и защо трябва да се гордеем със своето минало и с културните постижения на нашите предци. ... |
|
|
Закрилникът на българския род - Св. Иван Рилски. Тази книга, драги читателю, е посветена на закрилника на българския род Свети Иван Рилски. Академик Васил Гюзелев ни предлага задълбочен коментар на неговото свято дело и прилага някои от най-важните жития за светеца, като например житията на Патриарх Втимий, Владислав Граматик и Рилското стишно приложно житие от XV век. Специалната поредица Специалната поредица Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов включва художествени и научни съчинения, посветени на знакови имена, на владетели, държавници, национални герои, просветители и духовни строители на Отечеството. ... |
|
|
Измежду многобройните трудове на Петър Мутафчиев ярко се отличава История на българския народ. Книгата обхваща периода от предисторията на българските земи до XIV век. Предназначена е предимно за онези читатели, които изпитват нуждата да опознаят българския народ и през призмата на неговото историческо минало. Характеризира се с безпристрастен език и цели да достигне до обикновения читател, предавайки историческите факти обективно и достъпно. Повече внимание се отделя на вътрешната връзка на събитията и на произхода им, отколкото на схематичното им изложение. Библиографията, поместена след всяка глава, дава ценни ... |
|
|
По традиция българското слово е нашата родина и хранилище на историческо ни битие. Неслучайно още през 1842 г. в пробната книжка на сп. Любословие Константин Фотинов посочва, че периодичните издания са "повече потребни, нежели хляба". Ето защо словесното изкуство е най-ярката форма на българския дух и чрез него може да бъде проследена философията на националната ни съдба. Животът в нашата страна доказва, че демократичното общество без свободна, алтернативно говореща преса винаги може да се изправи пред своя антипод: деформираната демокрация. А оттам до налагането на диктатурата крачката е само една. Поради това ... |
|
|
Книгата България в края на Втората световна война излиза по повод 80 години от края на най-мащабния конфликт в човешката история. Тя проследява участието на България във войната срещу Германия през 1944 - 1945 г. - от дипломатическите маневри и бойните действия, до ролята на пропагандата и културния живот в мобилизирането на нацията. Специален акцент е поставен върху влиянието на успешните военни операции върху позициите на страната ни на Парижката мирна конференция и сключения договор от 10 февруари 1947 г. Автори на изследването са няколко поколения историци, които, стъпвайки на богат архивен и библиографски материал, ... |
|
|
"Поредната част от книгата представя 69 генерали от Третото българско царство, участвали в градежа на Българската армия, в петте войни за национално освобождение и обединение във времето от 1878 г. до 1946 г. и в обществения и политическия живот на България. Позовавайки се на огромен обем от документи - от архиви или публикувани научни издания, спомени, мемоари, периодика и пр., започнахме това амбициозно изследване с желанието да извадим от забравата имената на повечето от генералите, останали встрани от научния и обществения интерес поради факта, че не са били на високи позиции, когато участват във войните от ... |
|
|
Трима историци. Три погледа. Едно Съединение. 140 години по-късно. Берлинският договор създава т.нар. Общонароден въпрос, който по същество представлява идеята за обединяване на всички части на българската нация в единна държавна структура, която да покрива границите от Сан Стефано или поне тези на екзархийското землище. Националните и регионалните лидери, религиозните водачи, революционните дейци и старите чорбаджии изведнъж осъзнават, че свободата води до нов, не по-лесен за решаване проблем. Българите изведнъж се озовават в пет различни държавни, религиозни, езикови, образователни и културни среди, а върху ... |
|
|
Съставител: Цочо Билярски. ... Материалите на съда срещу проф. Богдан Филов, принц Кирил Преславски и ген. Никола Михов. Бащите на Търновската конституция предвидливо са допуснали възможността за създаване на регентство. До такова се прибягва два пъти в резултат на възникнали политически кризи. Първото е избрано след детронирането и последвалата абдикация на княз Александър I Батенберг през 1886 г., а второто - след смъртта на цар Борис III през 1943 г. Тази книга е посветена на второто регентство и неговата едногодишна дейност. Съдбата на тримата регенти - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, ... |
|
|
Книгата изследва един върховен и недооценен паметник на българския Златен век - единствен по рода си не само в цялата българската история, не само в тогавашна Европа, но и изобщо в Християнството през първото хилядолетие. Този привидно известен, но все още недовидян и недоразбран паметник е Свещеният път на България. Построен от св. княз Борис, дълъг 1300 метра, застлан с едри дялани камъни, прав като струна, този най-знаков старобългарски път е направен скоро след Покръстването с цел да свърже в единен триумфален градоустройствен образ-смисъл Царската (източната) порта на столицата Плиска с всебългарската катедрала и да ... |
|
|
"Дядо Славейков: това просто име го обгръща с родствени симпатии, с искрената привързаност на няколко поколения, които виждат в неговото пъстро писателско дело първото задоволение на една ранна и незакрепнала своя нужда: нуждата от песен. Дори и тогава, когато музата на П. Р. Славейков му нашепва лични, интимни мотиви, над тия мотиви стои общественото чувство; и интимните песни на П. Р. Славейков имат своята обществена цел - да обогатят чувството на народа или дори да му служат само за пеене на мястото на всеобщо петите тогава гръцки и турски песни. Същото това обществено чувство разкарва дядо Славейков накръст по ... |
|
|
Името, с което македоно-българите наричали себе си около трето хилядолетие преди Христа изглежда е било беласци, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината Беласица. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че пеласгите са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът пеласги не е нищо друго освен фонетична адаптация на беласци в латинския език; гърците са пишели тази дума пеласгой. Наред с ... |
|
|
Изследване по историко-археологически паметници от Д. П. Даскалов. (член на Софийското археологическо дружество). С този етюд имаме за цел да проникнем, доколкото е възможно, в мрака на онзи историко-археологически лабиринт, наречен бългорология, в който се крие въпросът за произхода, бита и културата на древните българи. Безспорен факт е обаче, че най-старите сведения за българите, както и за славяните, са скрити под неизвестни и съвсем други имена. "Не са паднали от небето тия народи", казва Самоквасов, "чийто неизмерими владения и необикновеното многолюдство са учудвали историците от VI век." ... |
