След смъртта на майка си и след единадесет години далеч от родния си град, за един насила пораснал млад мъж да се върне обратно се оказва единствената възможност. Но бащинският му дом далеч не е краят на пътя. Очакват го поредица от кръстопътища между минало и бъдеще, детската и истинската любов, щастие и дълг. Поставен през низ от избори, главният герой трябва да реши дилемата... да послуша сърцето си или разума. ... |
|
Петя Хантова е родена през 1971 г. в Петрич. Възпитаник е на Езикова гимназия "Акад. Людмил Стоянов" - Благоевград и ЮЗУ "Неофит Рилски". От 1998 г. е член на Адвокатска колегия - Благоевград и адвокат в Петрич. Носител е на Голямата награда "Романьола Мирославова" в Международния конкурс за поезия "Лирични гласове" (София, 2018)."Понеже Животът ме блъска с награди и се мъчи духа ми да разпилее, ще му кажа, че вече всичко ми даде и тепърва... ще го живея." *** "Не намерих удобен подслон. Не успях да надвика словата, но от тях съградих ти дом - приютих там и вика, и ... |
|
От авторката на "Шоколад" и "Бонбонени обувки". ... "Хората са различни. Някои от нас просто са по-различни от други..." Виан Роше живее в Ланскене су Тан. Това някога толкова враждебно място вече се е превърнало в неин дом. Тя държи магазинчето за шоколад на площада заедно със своето "специално" дете Розет, дружи с речните хора и вече е част от местната общност. Дори отец Рейно е станал неин приятел. Когато старият цветар Нарсис умира и оставя част от имота си на Розет и писмена изповед, адресирана до Рейно, в живота на спокойното село отново настава безпорядък. Пристигането на ... |
|
Златко Ангелов е уловил една неразработвана тема - за комунистическите пари, която, за разлика от издевателствата и доносничествата, все още не е експлоатирана в съвременната българска литература. Властта и доминацията са движещи мотиви в романа. Те се разпределят естествено, очертавайки промените в средата и героите, те са основната им контурна линия. "Хотелът на спомените" се вписва в едно развиващо се самостоятелно течение в българската литература - течение, изследващо близкото минало през погледа и спомена на преките му наблюдатели. Това е отглас на нуждата от преосмисляне, от пречупване на отраженията. ... |
|
Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, Западният бряг на река Йордан. През 1967г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България от 1982 г., където се дипломира като инженер през 1989 г., женен с три дъщери. Носител е на световни литературни награди в Египет, Саудиска Арабия и Палестина. Носител на награда "Перото" за превод през 2018 г. и наградата на Съюза на българските преводачи - 2018 г. Творбите му, освен на български, са издавани на арабски, английски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски и други езици. Оптимизъм Не се ... |
|
Второ допълнено издание. ... Прави впечатление, че Людмила Андровска е проучила детайлно и в подробности историческия отрязък от епохата, в който вмества своя разказ, неговата динамика, превратност и неочакваност на събитията. Почти всички от типажите ѝ са реално съществували личности: дъщерите на Мария - Анна, кралица на Сърбия, и Елена - съпруга на татарския предводител Чака, патриарх Йоаким III, царският брат Елтимир, болярите, византийските властелини. Достоверни са и останалите - вдадените в тихата си обич Зент и Божия; учителят кир Ставрос; Багрян и Томир и пр. Много интересна е интерпретацията на Людмила за ... |
|
"Проблемът за времето, което (не) остава (като превишена скорост, отминаващ вятър, родословно дърво) е централен в писането на Александър Арнаудов. Гробът му е празен, защото дните изтичат като кръв и корените им тежат и пропадат нагоре към дъното на небето. Отдавна умряхме, но не беше достатъчно и дойде Апокалипсисът на сърцето, а любовта ни е ангелът, който е смъртта си - вещае яркият, настойчив в своето своеобразие, поетичен глас на младия поет, чийто дебют, освен крайно прецизна работа с езика, издава и дълбоко познаване на модерната поезия на ХХ век. Писане трансгресиращо метафизичните парадокси на Паул Целан, ... |
|
"Той бе дете на Свищов, но биде осиновен от Бургас - градът, в който Николай стана и остана Поет. При това в знаменитата атмосфера и вълшебния въздух на по-големия му събрат Христо Фотев, с когото бяха неразделни съратници, макар много различни. Друг на мястото на Искъров би останал в магнетичното поле на Фотев, би се превърнал в негов подражател, но поетичният му характер се оказа по-силен от притегателната мощ на магьосника Фотев. Ники Искъров владееше класическия стих, знаеше тайните и предимствата му, боравеше с различни ритмични размери, притежаваше много богата поетична култура. И много широко скроен вкус към ... |
|
"Първите стъпки на тази книга съвпаднаха с прохождането на демокрацията у нас. Тогава много неща се случиха за пръв път. Преди всичко, "малкият" човек престана да се чувства "малък" и се видя творец на историята си. Част от тази история, поне нейната видима част, станаха митингите и шествията. Всеки участник на Националната кръгла маса имаше своя собствена кръгла маса, върху която бяха натрупани купчини с досиета за противниците. Животът не се подчиняваше на Десетте божии заповеди, не се ръководеше от тях и политическия двубой. Неизменна тема от онова време беше моралът на политиците. Вадим я от ... |
|
Ада е на петнайсет. Целият ѝ свят е училището, в което държи да се представи добре, и нейната майка - художничка с бохемски начин на живот. Но един ден този тих и равен свят става всичко друго, но не и предвидим. Защото се е появил Егзон... Егзон е също на петнайсет. Роден е във Финландия, ала за финландците той е имигрант. Светът му също е спокоен - училището, неговата майка и приятелите от имигрантския блок, но го терзаят дълбоки семейни тайни. Объркан и недоверчив, Егзон излива художническия си талант и душата си в графити... Един ден върху колата на главния учител се появява графит - младо момиче, под което ... |
|
Колко пъти животът трябва да среща две сродни души, докато се открият? Колко пъти трябва да се разминат, за да се срещнат? Тес и Гъс са създадени един за друг, но не са се срещнали. А може би това никога няма да се случи... "Днес е първият ден от остатъка от живота ти" - това е надпис, който Тес държи в кухнята си и който не излиза от ума ѝ, дори докато е на идилична почивка във Флоренция, преди да започне следването си в университета. Животът ѝ ще се промени завинаги и то не така, както очаква. Гъс също е във Флоренция. Семейството му е белязано от трагична загуба. Той се опитва да бъде добрият син ... |
|
"Когато взема ме в ръце и шепне ми от все сърце - животът розов е пред мен..."... пее Едит Пиаф от скъпоценната стара лента с цялата си душа и с цялото великолепие на своя глас. Пее за нещо толкова просто, но и толкова велико - за любов."Шепти ми думи за любов, през всички дни в живота нов..".... пеят песента след нея и Марлене Дитрих, и Джоузефин Бейкър, Мирей Матийо, Милва, Далида и Саша Дистел и още поне петдесет певци, свирят я Луис Армстронг, Ричард Клайдерман и Андре Рийо, в наши дни влиза в репертоара на Мадона, Дона Самър, Андреа Бочели и дори на Лейди Гага и Пласидо Доминго. "La vie en ... |