В произведенията си Саръилиев изследва въпросите за живота и съзнанието, за паметта, както и общовалидните философски въпроси: за природата, за мисълта, за желанието и свободната воля, за отношението между душата и тялото, между науката и религията, за детерминизма и индетерминизма в природата и т.н. През 1947 г. Саръилиев публикува книгата си “Сократ”, в която представя школата на основателя на моралната наука и всички въпроси, които се явяват около личността и дейността на този мислител. Тази книга е първата част от трилогията Сократ – Платон – Аристотел. Саръилиев е мислител с либерални концепции. Възприемайки възгледа, ... |
|
|
Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен "аз"? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това той да запази свидната си свобода, без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от аз-а. Тук представяме възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, без ... |
|
|
Съставители: Димка Гичева-Гочева, Силвия Кръстева, Петър Горанов. ... Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (АРУКО) е създадена на 8 март 2005 г. През годините на своето съществуване тя се превърна в дружелюбна колегиална общност, обединяваща студенти, докторанти, учители, университетски преподаватели, изследователи от институтите на БАН, а така също и колеги, живеещи и работещи в чужбина. Събиращото ни в едно цяло е не само професионалният дълг, но и личната отдаденост на изучаването на културноисторическото наследство на античния свят, продължило битуването си и в следващите епохи чак до ... |
|
|
Изследването в книгата се опитва да подходи към философската логика в континенталната традиция през призмата на кръговото разсъждение, което разглежда като разгръщащо се на две нива: на нивото на биващото - това е онтологически кръг, и на нивото на логическото - логически кръг, който в никакъв случай не е порицаваният порочен кръг в доказателството. Проследявайки тази кръговост, авторът непрекъснато я съотнася с вътрешноприсъщата ѝ телеологичност. Философската традиция, която изследва, обхваща възгледите на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Ханс-Георг Гадамер, Карл Хайнрих Маркс, Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер. ... |
|
|
Теоретичният фокус на книгата е насочен към проучването и анализа на етическите кодекси и процесите на кодификация в сферата на етиката. Посредством проследяването на тяхната генеалогия и изясняването на същностните им елементи се извеждат основни характеристики на кодифицираната морална регулация. Разкрива се нейната структура, съдържание и динамика, като се очертават водещите тенденции в развитието ѝ. Критическият анализ на функциите на кодексите води до очертаването на тяхната роля и значение в ситуациите на риск. Книгата представя също така и изследване на взаимоотношението между моралната и правната регулации ... |
|
|
Въпросът за понятията е централен не само във философията, но също намира своето място в дисциплини като когнитивната психология, невронауката, изследването на изкуствения интелект, лингвистиката, антропологията, логиката. Общоприетият съвременен възглед е, че понятията са конституенти на мисълта, което ги поставя на централно място в дискусиите в рамките на философията на съзнанието. Явяват се и ключов обект на изследване във философията, особено ако се приеме, че философията се занимава изцяло или отчасти именно с изследване на понятията. Концептуалният анализ се смята за основен метод за правене на философия, а ако ... |
|
|
Die Studie versteht sich als Beitrag zur Erläuterung des Kampfes um das Erbe der klassischen Hermeneutik. Seit Anbeginn erhebt die philosophische Hermeneutik einen Universalitätsanspruch. Die Studie beschäftigt sich mit der Frage, ob die Anziehungskraft dieses Anspruchs noch bewiesen werden kann. Dementsprechend wird versucht, dieser Universalitätsanspruch im Horizont des nachmetaphysischen Denkens zu verteidigen. Dimitri Ginev (3. Juli 1956 in Warna - 5. Juni 2021 in Sofia) war Professor für Geschichte der kulturwissenschaftlichen Diskurse an der Universität Sofia. Er hat ... |
|
|
A Priori обосноваване, интуиции и концептуално владеене. ... "Класическата епистемология, философия на съзнанието и философия на възприятията се строи отвън навътре - ние осъзнаваме основанията си и ги превръщаме в знание; когнитивната ни система преформулира света около нас и го преобразува в концепти; сензорните ни определености задават съдържанието на възприятията ни и детерминират начина, по който отразяваме реалността. Тази картина диктува и подбора на методи: интроспекцията носи несъмнимост или поне неопровержимост; интуициите са свързани с очевидното; възприятията дават представите на човека за света. В ... |
|
|
Убедеността, че светът има начало на своето битие, че не е съвечен на Твореца и че съществува фундаментално различие между Творец и творение, е отличителна черта на християнското богословие. За разлика от елинските философи, християнските богослови изхождат от начало, което е абсолютно трансцендентно спрямо света. Неоплатоническото свръхсъщностно и свръхбитийно Единно представлява върховната пълнота на битието на биващото, поради което Единното, от една страна, стои над битието, но от друга страна, принципно не съдържа в себе си нищо повече от това, което вече се е реализирало в творението. Всъщност християнските ... |
|
|
Съставители: Анета Карагеоргиева, Мадлен Ангелова-Елчинова, Калоян Нечев. ... В началото на сборника читателят ще намери една съвсем кратичка статия, която въпреки скромния си обем налага отпечатъка си върху последващите десетилетия в епистемологията от XX и XXI век. Става дума за публикацията на Едмънд Гетие "Обоснованото истинно убеждение знание ли е?". Тя подлага на съмнение и остра критика т.нар. класически анализ на знанието, характерен за първата половина на миналия век, но започнал всъщност още от Платоновия диалог Теетет. Гетие предлага два контрапримера на обоснованото истинно убеждение, които показват, ... |
|
|
От нейните начала до епохата на елинизма. Учебникът има за цел да предостави онзи минимум знания за Античността, който е редно да притежава занимаващият се с философия. Същевременно той прокламира и донякъде демонстрира ефективността на т.нар. културологичен подход при историко-философските изследвания, въвличащ в реконструкцията на ученията от миналото светогледния хинтергрунд на съответното умствено построение. Това разширяване на житейския и светогледния контекст позволява, заедно с всичко останало, своего рода персонализиране на историческата реконструкция, а оттук и отстояване на застъпваните от изследователя ... |
|
|
Димитър Божков е преподавател в катедра История на философията на Софийския университет Св. Климент Охридски от 2013 г., като преди това е защитил дисертация в същата катедра. Автор е на статии в областта на философия на историята, философия на XIX и XX в., философия на изкуството. Част е от екипа съставители на антологиите Еротичното и философската рефлексия и Тялото. Вариации, спекулации, доктрини. ... |
Книги 
