“Дневникът! По правило това е ориентиран кьм бъдещето доверителен текст. Писан днес, утре той трябва да бъде ключ към разбирането на вече превърналото се в минало настояще. Дневникът е „изповед-послание", чиято публичност по някакъв начин конюнктурата табуира. Често пъти е Възможност за „последна дума" по възлови проблеми от индивидуалното и социално битие на пишещия. Дневникът е ценностно ангажиран текст, независимо дали фиксира болезнено-втренченото вглеждане на автора в себе си, в собствените си ежедневни премеждия и емоционални ерупции, или е посветен на историко-събитийни ретроспекции, социални обобщения, ... |
|
|
Десета международна ранноесенна школа по семиотика. ... Организираната от Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания на Нов български университет Международна ранноесенна школа по семиотика е един от трите ежегодни образователни форуми от този вид в Европа, наред с Международния летен институт за семиотични и структурални изследвания в Иматра, Финландия и Летния семиотичен институт в Урбино, Италия. Школата е част от образователната стратегия на магистърската и докторската програма по семиотика в НБУ. Тя е средство за развитието на желаната интердисциплинарност и на динамичните подходи в преподаването по ... |
|
|
Сборникът обединява текстове по темата "Различие и идентичност", а също така акцентира и върху изследвания, свързани с европейските перспективи в преподаването по семиотика. Представени са текстове като: "Психоанализа"-та на Фройд "Едип цар" на Софокъл "Атическата трагедия" на Богдан Богданов "Болка и идентичност в две автобиографии" на Друде фон дер Фер "За постколониалния семиозис" на Ееро Тарасти "Идентичността като етнокултурна компетенция" на Георг Краев "Всекидневните жестове като резултат на ритуализация" на Роланд Познер ... |
|
|
„Няма важен въпрос, чието решение да не е част от науката за човека." Тази мисъл на английския философ Дейвид Хюм е лайтмотивът на учебника „Етика. Начален курс" от Лидия Денкова, преподавател в Нов български университет. Достъпно, увличащо и същевременно задълбочено книгата дава основните знания за морала и човешките ценности, възобновявани като философски питания от миналото до днес. Свободата, щастието, любовта, справедливостта, дългът, човешката активност и взаимоотношения са част от темите, подсказващи как умението да мислим става умение да живеем. ... |
|
|
В произведенията си Саръилиев изследва въпросите за живота и съзнанието, за паметта, както и общовалидните философски въпроси: за природата, за мисълта, за желанието и свободната воля, за отношението между душата и тялото, между науката и религията, за детерминизма и индетерминизма в природата и т.н. През 1947 г. Саръилиев публикува книгата си “Сократ”, в която представя школата на основателя на моралната наука и всички въпроси, които се явяват около личността и дейността на този мислител. Тази книга е първата част от трилогията Сократ – Платон – Аристотел. Саръилиев е мислител с либерални концепции. Възприемайки възгледа, ... |
|
|
Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен "аз"? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това той да запази свидната си свобода, без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от аз-а. Тук представяме възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, без ... |
|
|
Съставители: Димка Гичева-Гочева, Силвия Кръстева, Петър Горанов. ... Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (АРУКО) е създадена на 8 март 2005 г. През годините на своето съществуване тя се превърна в дружелюбна колегиална общност, обединяваща студенти, докторанти, учители, университетски преподаватели, изследователи от институтите на БАН, а така също и колеги, живеещи и работещи в чужбина. Събиращото ни в едно цяло е не само професионалният дълг, но и личната отдаденост на изучаването на културноисторическото наследство на античния свят, продължило битуването си и в следващите епохи чак до ... |
|
|
Изследването в книгата се опитва да подходи към философската логика в континенталната традиция през призмата на кръговото разсъждение, което разглежда като разгръщащо се на две нива: на нивото на биващото - това е онтологически кръг, и на нивото на логическото - логически кръг, който в никакъв случай не е порицаваният порочен кръг в доказателството. Проследявайки тази кръговост, авторът непрекъснато я съотнася с вътрешноприсъщата ѝ телеологичност. Философската традиция, която изследва, обхваща възгледите на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Ханс-Георг Гадамер, Карл Хайнрих Маркс, Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер. ... |
|
|
Теоретичният фокус на книгата е насочен към проучването и анализа на етическите кодекси и процесите на кодификация в сферата на етиката. Посредством проследяването на тяхната генеалогия и изясняването на същностните им елементи се извеждат основни характеристики на кодифицираната морална регулация. Разкрива се нейната структура, съдържание и динамика, като се очертават водещите тенденции в развитието ѝ. Критическият анализ на функциите на кодексите води до очертаването на тяхната роля и значение в ситуациите на риск. Книгата представя също така и изследване на взаимоотношението между моралната и правната регулации ... |
|
|
Въпросът за понятията е централен не само във философията, но също намира своето място в дисциплини като когнитивната психология, невронауката, изследването на изкуствения интелект, лингвистиката, антропологията, логиката. Общоприетият съвременен възглед е, че понятията са конституенти на мисълта, което ги поставя на централно място в дискусиите в рамките на философията на съзнанието. Явяват се и ключов обект на изследване във философията, особено ако се приеме, че философията се занимава изцяло или отчасти именно с изследване на понятията. Концептуалният анализ се смята за основен метод за правене на философия, а ако ... |
|
|
Die Studie versteht sich als Beitrag zur Erläuterung des Kampfes um das Erbe der klassischen Hermeneutik. Seit Anbeginn erhebt die philosophische Hermeneutik einen Universalitätsanspruch. Die Studie beschäftigt sich mit der Frage, ob die Anziehungskraft dieses Anspruchs noch bewiesen werden kann. Dementsprechend wird versucht, dieser Universalitätsanspruch im Horizont des nachmetaphysischen Denkens zu verteidigen. Dimitri Ginev (3. Juli 1956 in Warna - 5. Juni 2021 in Sofia) war Professor für Geschichte der kulturwissenschaftlichen Diskurse an der Universität Sofia. Er hat ... |
|
|
A Priori обосноваване, интуиции и концептуално владеене. ... "Класическата епистемология, философия на съзнанието и философия на възприятията се строи отвън навътре - ние осъзнаваме основанията си и ги превръщаме в знание; когнитивната ни система преформулира света около нас и го преобразува в концепти; сензорните ни определености задават съдържанието на възприятията ни и детерминират начина, по който отразяваме реалността. Тази картина диктува и подбора на методи: интроспекцията носи несъмнимост или поне неопровержимост; интуициите са свързани с очевидното; възприятията дават представите на човека за света. В ... |
Книги 
