Изследването в книгата се опитва да подходи към философската логика в континенталната традиция през призмата на кръговото разсъждение, което разглежда като разгръщащо се на две нива: на нивото на биващото - това е онтологически кръг, и на нивото на логическото - логически кръг, който в никакъв случай не е порицаваният порочен кръг в доказателството. Проследявайки тази кръговост, авторът непрекъснато я съотнася с вътрешноприсъщата ѝ телеологичност. Философската традиция, която изследва, обхваща възгледите на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Ханс-Георг Гадамер, Карл Хайнрих Маркс, Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер. ... |
|
|
Теоретичният фокус на книгата е насочен към проучването и анализа на етическите кодекси и процесите на кодификация в сферата на етиката. Посредством проследяването на тяхната генеалогия и изясняването на същностните им елементи се извеждат основни характеристики на кодифицираната морална регулация. Разкрива се нейната структура, съдържание и динамика, като се очертават водещите тенденции в развитието ѝ. Критическият анализ на функциите на кодексите води до очертаването на тяхната роля и значение в ситуациите на риск. Книгата представя също така и изследване на взаимоотношението между моралната и правната регулации ... |
|
|
Въпросът за понятията е централен не само във философията, но също намира своето място в дисциплини като когнитивната психология, невронауката, изследването на изкуствения интелект, лингвистиката, антропологията, логиката. Общоприетият съвременен възглед е, че понятията са конституенти на мисълта, което ги поставя на централно място в дискусиите в рамките на философията на съзнанието. Явяват се и ключов обект на изследване във философията, особено ако се приеме, че философията се занимава изцяло или отчасти именно с изследване на понятията. Концептуалният анализ се смята за основен метод за правене на философия, а ако ... |
|
|
Die Studie versteht sich als Beitrag zur Erläuterung des Kampfes um das Erbe der klassischen Hermeneutik. Seit Anbeginn erhebt die philosophische Hermeneutik einen Universalitätsanspruch. Die Studie beschäftigt sich mit der Frage, ob die Anziehungskraft dieses Anspruchs noch bewiesen werden kann. Dementsprechend wird versucht, dieser Universalitätsanspruch im Horizont des nachmetaphysischen Denkens zu verteidigen. Dimitri Ginev (3. Juli 1956 in Warna - 5. Juni 2021 in Sofia) war Professor für Geschichte der kulturwissenschaftlichen Diskurse an der Universität Sofia. Er hat ... |
|
|
A Priori обосноваване, интуиции и концептуално владеене. ... "Класическата епистемология, философия на съзнанието и философия на възприятията се строи отвън навътре - ние осъзнаваме основанията си и ги превръщаме в знание; когнитивната ни система преформулира света около нас и го преобразува в концепти; сензорните ни определености задават съдържанието на възприятията ни и детерминират начина, по който отразяваме реалността. Тази картина диктува и подбора на методи: интроспекцията носи несъмнимост или поне неопровержимост; интуициите са свързани с очевидното; възприятията дават представите на човека за света. В ... |
|
|
Убедеността, че светът има начало на своето битие, че не е съвечен на Твореца и че съществува фундаментално различие между Творец и творение, е отличителна черта на християнското богословие. За разлика от елинските философи, християнските богослови изхождат от начало, което е абсолютно трансцендентно спрямо света. Неоплатоническото свръхсъщностно и свръхбитийно Единно представлява върховната пълнота на битието на биващото, поради което Единното, от една страна, стои над битието, но от друга страна, принципно не съдържа в себе си нищо повече от това, което вече се е реализирало в творението. Всъщност християнските ... |
|
|
Съставители: Анета Карагеоргиева, Мадлен Ангелова-Елчинова, Калоян Нечев. ... В началото на сборника читателят ще намери една съвсем кратичка статия, която въпреки скромния си обем налага отпечатъка си върху последващите десетилетия в епистемологията от XX и XXI век. Става дума за публикацията на Едмънд Гетие "Обоснованото истинно убеждение знание ли е?". Тя подлага на съмнение и остра критика т.нар. класически анализ на знанието, характерен за първата половина на миналия век, но започнал всъщност още от Платоновия диалог Теетет. Гетие предлага два контрапримера на обоснованото истинно убеждение, които показват, ... |
|
|
Съставители: Силвия Минева, Валентина Кънева. ... Настоящият сборник в памет на проф. Недялка Видева е създаден по инициатива на българската философска колегия в знак на почит и уважение към нея като учител, колега и приятел. ... |
|
|
Димитър Божков е преподавател в катедра История на философията на Софийския университет Св. Климент Охридски от 2013 г., като преди това е защитил дисертация в същата катедра. Автор е на статии в областта на философия на историята, философия на XIX и XX в., философия на изкуството. Част е от екипа съставители на антологиите Еротичното и философската рефлексия и Тялото. Вариации, спекулации, доктрини. ... |
|
|
Димка Гочева е родена в Стара Загора през 1964 г. Завършила е философия в Софийския университет Св. Климент Охридски през 1987 г. От 1988 г. е хоноруван, а от 1990 г. - редовен асистент по история на античната и средновековната философия. Първата ѝ дисертация е за телеологизма на Аристотел, ръководена от проф. дфн Ради Радев. Втората ѝ дисертация е книгата, която сега читателят държи в ръце. Нейни са още книгите: В лабиринта на Платон и Аристотел, удостоена с награди от Фондация Минерва и Фондация Св. Климент Охридски през 1996 г.; Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм; Университетът: накъде; За ... |
|
|
В памет на доцент д-р Стоян Асенов. Съставители: Пламен Макариев, Веселин Дафов. ... "Битие и присъствие трябваше да излезе в чест на 60-годишния юбилей на нашия колега Стоян Асенов - или Джони, както го наричахме. Но, уви, книгата ще остане като свидетелство за любовта и уважението към него на приятели и съмишленици, на студенти и учители, на литератори и духовници. Ролята на доцент д-р Стоян Асенов във философския живот у нас е неоценима, затова и популярността, на която се радваше, остава така жива и автентична. Читателят ще намери в сборника разнолики текстове и като жанр, и като стил. Тук присъстват: есета, ... |
|
|
Опити върху политическия радикализъм на XIX в. ... Книгата Опасни умове е изследване в областта на историята на политическите идеи и е фокусирана върху шестима радикални европейски мислители - Жозеф дьо Местр (1753 - 1821), Хуан Доносо Кортес (1809 - 1853), Артюр дьо Гобино (1816 - 1882), Хюстън Чембърлейн (1855 - 1927), Макс Щирнер (1806 - 1856) и Жорж Сорел (1847 - 1922). Те никога не са принадлежали към "канона" на политическата теория. Техните опасни умове ни отвеждат до предела на политическото мислене, към който бедната фантазия на "традиционните класици" никога не е смеела да пристъпи. Д-р ... |
Книги 
