Като главна съставка на всяко критично действие мисленето е аскетика на ума, разчитаща на радикален субект, който мисли "на голо". При това задължително за мисленето на субекта е то непременно да бъде некоректно - независимо от цената. Дискурсивните практики на голото мислене са своевременни и крайни: понасяне и превъзмогване на действителност през призмата на категорична редукция на заварения свят в конкретна утопия. Априорни задължения от всекидневно естество имаме единствено към конкретното... Петър Горанов е доктор по философия; автор на "Нищо особено" (2013) и на още други изречения и съждения, ... |
|
Книгата е предназначена да въведе читателя във философията на науката. В основата ѝ е залегнал курсът Философия на науката - 1 част за студенти от специалност Философия на Софийския университет Св. Климент Охридски. ... |
|
Сборник доклади на участниците в съвместна конференция на Философския факултет на СУ Св. Климент Охридски и Философско-искорическия факултет на ПУ Паисий Хилендарски. Прилагането на интердисциплинарен подход към проблема на еротичното предполага разкриването на неговите еволюционно-природни, психологически и социокултурни черти в тяхната съотнесеност. Методологична и теоретична основа на предлаганите тук текстове е историзмът в познанието на еротизма като една от основните жизнени практики на човека. ... |
|
"Идеята за реинкарнацията се разглежда в две основни направления, които условно бихме могли да наречем песимистично и оптимистично. При първото, превъплъщението се схваща като един затворен кръг на сансара, на профанното съществуване, освобождението от който е твърде желателно. Второто направление разглежда реинкарнацията като постепенно развитие на душата и възможност за нейното духовно израстване и непрестанно обогатяване. Тук всяко следващо превъплъщение е както корекция на кармични фактори от миналото, така и потенция за духовно израстване. Опростеното схващане приписва песимистичното тълкуване по-скоро като ... |
|
Настоящата книга цели да покаже как повечето от различните позиции в съвременната западна философия могат да бъдат подредени спрямо четири по-общи културни гледища към историческото време. Под съвременна философия тук се има предвид периодът от Ницше, оповестил "смъртта на Бога" в западната култура, до второто десетилетие на XXI век. Но тъй като част от разглежданите нагласи имат по-дълбоки корени, изследването започва по-отдалеч с някои автори от началото на модерната епоха. В първата част от книгата е разработен модел на четирите основни културни нагласи към времето, за да бъде откроена една от тях - ... |
|
Лидия Кондова е доктор по немска класическа философия и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Настоящата книга представя текста на дисертационния ѝ труд. Посредством комбинация от историко-философски и концептуално-съдържателни методи в текста се проследяват фундаменталните характеристики на органичното тяло с оглед на дисциплините онтология, динамика, телеология, физиология, етология и медицина. Основната теза е, че Лайбниц притежава завършено учение за органичното тяло, в рамките на което единството (или индивидуалността) и активността (или развитието) са гарантирани от реалността ... |
|
"Ние работим отдавна, отдавна работим заедно и все оттогава се въздържаме да говорим за своята парадигма, за методологическата си програма, за смисъла от академичната ни насоченост. Винаги сме били убедени и пребиваваме в убедеността си, че нуждата от заявяване на методология следва от криза на подхода. Предлаганите тук статии не са такива следвания. Всяка от тях е писана по външна подбуда. Стана така, че при различни въпроси и по разни поводи всеки от нас е заговорил за начина на работене в сферата на историята на философията и за смисъла от тази работа. Размишленията на Цочо Бояджиев, предизвикани от конкретни ... |
|
Обединяващото заглавие на включените в книгата студии на Макс Вебер е избрано от съставителя. То изразява основния акцент на сборника: "западен рационализъм" посочва изследователския интерес на Вебер, а "генезис" препраща към начина, по който Вебер следва този интерес - както методологията му, така и онези културни значения, които той разкрива като притежаващи различна тежест за формирането на западния рационализъм. "Западен рационализъм", от друга страна, обозначава рационализиране на всички аспекти на живота - при неутрализиране на всякаква финална ценност. Подбраните са някои от най- ... |
|
Съставител: Владимир Теохаров. ... "Времената на величавите изпитания са тези на Божия сумрак. Обаче истината е, че тъкмо тогава се състоява невероятното Преображение, което Бог въжделява и благодарение на което промисленото от Него Спасение се превръща в наше собствено спасение." Мартин Бубер ... |
|
Живеем в епоха, в която сме предизвикани да трансформираме своето наследство. С деструктивни и нерелевантни действия не е възможен автентичен напредък и промяна на негативните тенденции от миналото. Трябва да приемем биофилното начало като основа за нов релевантен подход. Социалният смисъл и неговата криза единствено при човека от всички биологични същества застрашава неговото собствено съществуване. Предишните исторически епохи са базирани върху "икономика на изчерпаемите ресурси" и "комплекса на Жертвата" като цивилизационна идентичност - "жертвата на Слабия", "жертвата на Малкия", ... |
|
Книгата от Владимир Теохаров на издателство "Св. Климент Охридски" разглежда темата за метафизика и психология на духовните възрасти. ... |
|
Езикът безспорно е много важен инструмент на социалното учене, гарантирайки разпространението, запазването и натрупването на знанието в обществото. В каква степен влияе той върху индивидуалното учене? Зависят ли възприятието и паметта от езика? Какво е отношението между мислене и език? Не е ли дори съзнанието езиков конструкт, както твърди американският психолог Дж. Джейнс например? Само обоснованото истинно убеждение ли е знание? Как културата и социалните условия въздействат върху връзката между език и познание? Подобни въпроси скицираха проблематиката и вълнуваха участниците в конференцията, писмена следа от която ... |