"Разказваме, за да разберем. Словото не само ни свързва със света, но то е и така необходимата ни дистанция, за да можем да погледнем отстрани и отдалеч на живота, отвъд кипежа на настоящето. Единствено сред всички същества човекът е способен да се въздига в екстаз и да надскача самия себе си. Защото не само границите ни определят, но и способността ни за тяхното преодоляване и надмогване. Разказвайки обаче, ние създаваме и самите себе си. Езикът, обговаряйки света и нашето усещане за живота, се превръща в изначална форма на порива, на излизането и надскачането на собствените ни предели и предразсъдъци. Насладата ... |
|
От нейните начала до епохата на елинизма. Учебникът има за цел да предостави онзи минимум знания за Античността, който е редно да притежава занимаващият се с философия. Същевременно той прокламира и донякъде демонстрира ефективността на т.нар. културологичен подход при историко-философските изследвания, въвличащ в реконструкцията на ученията от миналото светогледния хинтергрунд на съответното умствено построение. Това разширяване на житейския и светогледния контекст позволява, заедно с всичко останало, своего рода персонализиране на историческата реконструкция, а оттук и отстояване на застъпваните от изследователя ... |
|
Problem and Perspectives. ... New Realism is a movement in philosophy initiated in 2011 by Maurizio Ferraris (University of Turin) and Markus Gabriel (University of Bonn). It has already had success in prompting debates on the perspectives for a realist turn in philosophy. Hundreds of articles pro and contra New Realism have been published, some authored by distinguished contemporary thinkers. All over the world there have been international forums related to the movement. The main task of New Realism is to develop a theoretical alternative to postmodernism and other antirealist traditions in contemporary philosophy. ... |
|
Книгата е предназначена да въведе читателя във философията на науката. В основата ѝ е залегнал курсът "Философия на науката - 1. част" за студенти от специалност "Философия" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". ... |
|
Опити върху фигурата на бретьора в руското социокултурно и литературно пространство от първата половина на XIX век. ... Книгата е посветена на заклетия руския дуелист и специфичното му присъствие в обществения и културния живот на империята през първата половина на XIX век. Анализирани са разнородните фактори, под чието въздействие страстта към дуелите става основен компонент на представата за хегемонна мъжественост в средите на руското офицерство. Изследват се механизмите на идеологията, митологизацията и естетизация на бретьорството, опитите на отделни личности да градят публичния си образ през бретьорския културен мит, ... |
|
Реконструиране на автобиографичната памет: Епистемологична равносметка, основана върху две теории от XIX век Конструиране на автобиографичната памет: Феноменологична равносметка, базирана на Хусерл ... |
|
"Монографията Вярващ, но не религиозен. Български контексти на холистичната спиритуалност е изследване върху проблематика, пронизваща различни аспекти на съвременната социалност, които Теодора Карамелска подвежда под рубриката ново омагьосване на света в късната модерност, с алюзия за един процес в ранномодерната епоха, който Макс Вебер обозначава като религиозно разомагьосване. И ако при Вебер религиозното разомагьосване е решаваща стъпка в рационализирането на света, поета по-късно от интелектуализирането чрез науката, то новото омагьосване набелязва метаморфози на религиозното поле, оставали дълго време ... |
|
Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, ... |
|
Читателят ще открие в книгата изследвания върху Платоновото разбиране за справедливост, според който тя освен вътрешна нагласа, качество и добродетел, представлява и ситуация на отношение между хората - кратковременна, когато вършим действие в преследване на някакво благо, но и дълговременна, когато живеем с другите по определен начин. И на второ място: че освен отношение към другите, справедливостта е и отношение към себе си. Това според автора е второто голямо завещание на платонизма в сферата на политическите добродетели: че справедливостта представлява и ситуация на живот в истина със себе си. Освен проблем на ... |
|
На пръв поглед взаимообвързването на марксизма и месианизма изглежда странно и парадоксално. Но между тези две линии на мислене и разбиране за света има повече общи неща, отколкото можем да предположим. По отношение на философията на историята и двете представляват рефлексия върху настоящето, чийто смисъл се задава от срещата в него между бъдещето и миналото. Това настояще е хетерогенно и винаги изплъзващо се, но все пак разкриването на заложените в него възможности е задача на всяка една критическа рефлексия върху историята. Не по-малко важно е и това, че и марксизмът, и месианизмът четат именно в настоящето знаците на ... |
|
Съставител: Кристиан Банков. ... Сборник с материали за Деветата международна ранноесенна школа по семиотика."В това уникално по вида си издание са събрани статии, студии и глави от монографии по семиотика, в които най-видните действащи семиотици по света демонстрират приложния и теоретичния потенциал на дисциплината. Изборът на авторите не е случаен, както не е случайна и формата на сборника. Всички тези съвременни авторитети ще бъдат гости на най-голямата до момента ранноесенна школа по семиотика, организирана за девети път от Югоизточно-европейския център за семиотични изследвания към Нов български университет. ... |
|
Съставители: Анета Карагеоргиева, Мадлен Ангелова-Елчинова, Калоян Нечев. ... В началото на сборника читателят ще намери една съвсем кратичка статия, която въпреки скромния си обем налага отпечатъка си върху последващите десетилетия в епистемологията от XX и XXI век. Става дума за публикацията на Едмънд Гетие "Обоснованото истинно убеждение знание ли е?". Тя подлага на съмнение и остра критика т.нар. класически анализ на знанието, характерен за първата половина на миналия век, но започнал всъщност още от Платоновия диалог Теетет. Гетие предлага два контрапримера на обоснованото истинно убеждение, които показват, ... |