В тази книга се разказват епизоди от задоволяването на "свещеното любопитство" на човека, което води до нови знания и до нови открития. Разказва се за това, как се е стигнало до възникването на нови науки, на някои нови технологии или до изобретения, които задоволяват постепенно все по-пълно практическите потребности на човека. Ако се разполага с необходимите методи за изследване, всяка наука би спряла своето развитие. Усъвършенстването на познатите и разработването на нови методи на изследване е друг израз на задоволяване на "научното любопитство" на търсещият творец. ... |
|
|
Книгата "Лингвистиката - между строгите науки и свободните изкуства" е организирана от оригиналната идея за мястото на лингвистиката сред другите науки и различните изкуства. В нея науката за езика се разглежда като основна хуманитарна дисциплина в най-общ диалектико-философски и научно-методологичен план. Подходът на Иван Касабов е необичаен и се изразява в съпоставката на лингвистиката с физиката и математиката (като формално строги науки), с логиката (като философска дисциплина за формално правилното мислене и неговите форми) и с различните (според формалния им естетически принцип на изображение) изкуства. ... |
|
|
В Квантовата механика това, което обърква очевидностите на здравия смисъл е, че елементарните частици, от които е изграден светът, са едновременно частици и вълни. Това, че са частици, означава, че те могат да влязат през вратата, а това, че са вълни, означава, че те могат да влязат и през вратата, и през прозореца едновременно. ... |
|
|
"Винаги съм смятал, че един писател може да бъде напълно разбран единствено от читател, принадлежащ към собствената му култура; тази книга върху американския трансцендентализъм обаче ме убеди, че съм грешал - Албена Бакрачева изцяло е вникнала в уникално американското светоусещане, а нейната европейска перспектива се оказва истинско предимство."Ричард Дж. Шнайдер, професор по американска литература - Уортбърг Колидж, Айова ... |
|
|
Димитър Вацов е преподавател по философия в Нов български университет. Главен редактор на сп. “Критика и хуманизъм”. Това е втората му книга след “Антология на утвърждаването”. Предлаганото тук изследване се разгръща паралелно в два основни плана. Единият план: това са съвременните контексти на социалната и политическата философия и теория, с ясен фокус върху проблема у признаването, който през последните петнадесет години става една от централните теми на международния дебат в хуманитаристиката. Доколкото днес дебатът за признаването като че неизменно има практико-политически измерения, то и аз се опитвам да ... |
|
|
“Дневникът! По правило това е ориентиран кьм бъдещето доверителен текст. Писан днес, утре той трябва да бъде ключ към разбирането на вече превърналото се в минало настояще. Дневникът е „изповед-послание", чиято публичност по някакъв начин конюнктурата табуира. Често пъти е Възможност за „последна дума" по възлови проблеми от индивидуалното и социално битие на пишещия. Дневникът е ценностно ангажиран текст, независимо дали фиксира болезнено-втренченото вглеждане на автора в себе си, в собствените си ежедневни премеждия и емоционални ерупции, или е посветен на историко-събитийни ретроспекции, социални обобщения, ... |
|
|
Десета международна ранноесенна школа по семиотика. ... Организираната от Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания на Нов български университет Международна ранноесенна школа по семиотика е един от трите ежегодни образователни форуми от този вид в Европа, наред с Международния летен институт за семиотични и структурални изследвания в Иматра, Финландия и Летния семиотичен институт в Урбино, Италия. Школата е част от образователната стратегия на магистърската и докторската програма по семиотика в НБУ. Тя е средство за развитието на желаната интердисциплинарност и на динамичните подходи в преподаването по ... |
|
|
Сборникът обединява текстове по темата "Различие и идентичност", а също така акцентира и върху изследвания, свързани с европейските перспективи в преподаването по семиотика. Представени са текстове като: "Психоанализа"-та на Фройд "Едип цар" на Софокъл "Атическата трагедия" на Богдан Богданов "Болка и идентичност в две автобиографии" на Друде фон дер Фер "За постколониалния семиозис" на Ееро Тарасти "Идентичността като етнокултурна компетенция" на Георг Краев "Всекидневните жестове като резултат на ритуализация" на Роланд Познер ... |
|
|
„Няма важен въпрос, чието решение да не е част от науката за човека." Тази мисъл на английския философ Дейвид Хюм е лайтмотивът на учебника „Етика. Начален курс" от Лидия Денкова, преподавател в Нов български университет. Достъпно, увличащо и същевременно задълбочено книгата дава основните знания за морала и човешките ценности, възобновявани като философски питания от миналото до днес. Свободата, щастието, любовта, справедливостта, дългът, човешката активност и взаимоотношения са част от темите, подсказващи как умението да мислим става умение да живеем. ... |
|
|
В произведенията си Саръилиев изследва въпросите за живота и съзнанието, за паметта, както и общовалидните философски въпроси: за природата, за мисълта, за желанието и свободната воля, за отношението между душата и тялото, между науката и религията, за детерминизма и индетерминизма в природата и т.н. През 1947 г. Саръилиев публикува книгата си “Сократ”, в която представя школата на основателя на моралната наука и всички въпроси, които се явяват около личността и дейността на този мислител. Тази книга е първата част от трилогията Сократ – Платон – Аристотел. Саръилиев е мислител с либерални концепции. Възприемайки възгледа, ... |
|
|
Учебникът Основа на философската грамотност си поставя за цел да обобщи и систематизира дискусиите по главните теми, които маркират траекторията на най-старата и фундаментална от всички науки - философията. Синтезирано се представят ключовите моменти от биографията на науката за мъдростта - дискусиите за нейния обект и предмет, за значението ѝ за отделния човек и за обществото като цяло, както и за методологическата ѝ роля по отношение на специалните науки. Прави се задълбочен анализ на предимствата и слабостите на утвърдените до момента онтологични направления - материализъм, идеализъм, дуализъм и плурализъм. ... |
|
|
Недъзите на пазара се проявяват и в двете вселени - както обществената, така и природната. Идеята за двете вселени сме я заимствали от световноизвестния американски астрофизик Карл Сейгън. Именно той споменава за физическа, респективно природна и обществена вселена. Не го казва, но вероятно е имал предвид аналогичните им древногръцки категории "Cosmos" и "Polis", които по същество са предшественици на физическа или природна и обществена вселена, чието съдържание значително се е разширило, променило и обогатило. Впрочем Космосът се е запазил като понятие и днес, но с твърде разширено и обновено ... |
Книги 
