"Гъсто населена с образи, сетивна вселена, в която най-важната дума е ние. Не просто човекът срещу космоса, човекът срещу смъртта - а ние, нашата свързаност, която упорства, не се отказва, държи се здраво от двете страни на големия предел. Дъските дъхтят на вино, смъртта мирише на майка, от облаците се подават ръце - утешителен свят, в който можеш да вярваш. Едновременно хтоничен и милостив, свят, който няма нужда да идеализира, за да продължи да обича." Зорница Христова "Това е книга за същностните основания на човека и отстоянията му. Книга, чиито особени стихотворения реквиеми оголват до внезапната му ... |
|
|
"Докато четеш, заменяш саундтрака на вълните с думите по тези страници. Истории, приличащи на части от една голяма машина... за любов. Право в сърцето, като леден варненски вятър, който задейства механизмите за живот. И да, доживява ти се." Теа Денолюбова "Много ми харесва как Мишо няма представа какво става. Но не спира да се опитва да разбере. Смешна книга, написана с вкус и мярка. Прочетете я, ако обичате." Елена Телбис "Това е книга, забравена на последната седалка в трамвая. Посягаш към нея с усещането, че тя просто е на някой друг. Ако не ти отиват бяла яка и маншет обаче, тя ще ти отива. ... |
|
|
"В Годината, която започна в неделя Яница Радева разгръща едно майсторско модерно писане - чрез употребата на различни модалности на езика, тя съчетава събития и психика. Романовият свят е убедителен, прочитът - емоционален, а внушенията, постигнати по художествен път, са човешки и ценностно ориентирани." Младен Влашки "Книгата на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, ... |
|
|
Защо патагонците си резервират храст? Какъв е животът в най-опасната чилийска мина? Как бедуините измерват щедростта? Могат ли да ни научат на мир малайските племена? Какво значи да си образован през сърцето? Защо фарьорските лодки плават на тавана? Нови пътешествия със синята палатка . 24 държави и 100 кратки истории от Перу и Аржентина, през Албания и Йордания, до Япония и Нова Зеландия. ... |
|
|
"Майка разказва приказка на болното си дете - за момче и момиче в пустинята, за архипелаг на сънищата, небесен град и черна птица, която носи със себе си безкрайната нощ. Болестта и сънят се преплитат и детето пропада в този свят на изгубена любов. Спасението му ще зависи от отчаян детектив, чиято сянка разгадава случаите му, както и от мъж, който мрази чехли. В своята книга Мартин Касабов развива умело интереса си към странни, паралелно съществуващи светове и времена: пустини, морета, миражни източни градове, лунни пейзажи. Колкото и да са необичани, приказни по своята атмосфера, тези пространства щедро ... |
|
|
"Каквото имах - на забравата го казах." Йордан Велчев Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974) . Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. Военноисторически сборник при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на ... |
|
|
"Наистина вярно е: пътешествията не съществуват, а големият смисъл, подир който тичаме, издъхва току пред нозете ни. Един град, един фенер, една къща - опорните точки на географията, където минава животът ни, оставяйки подире си своите въпросителни. Сред тази миниатюра, изрязана в правоъгълника на един олющен прозорец, всички пророци на света и всички летописци на света се оказват в един ъгъл." Йордан Велчев Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974) . ... |
|
|
"В есето Митко Новков е намерил своя жанр. Събраните в тази книга културологични и литературоведски есета стъпват върху впечатляваща начетеност и от тях читателят може да научи много. Но те са най-вече резултата от едно нестихващо любопитство към хуманитарното знание, от дръзко вглеждане под повърхността на познатото, от способността на автора да вижда неподозирани връзки между нещата и неочакван смисъл в детайлите. Есетата в тази книга откриват своите сюжети на интелектуално търсачество в широкото пространство от Античността до съвременността, от митологията до съвременната литература, и при това ги разказва ... |
|
|
"Разказите на Марта Радева носят позабравеното усещане за свят, който може да бъде добър. Свят, в който героите са направили избора си да откриват изход в съчувствието и съучастието. Именно - избор. Малките градчета и хора в своя обикновен живот - с болките, меланхолиите, загубите, несъвършенствата и любовите си. Историите на Марта Радева са писани с разбиране и приемане. И от обич. Прочетете тези разкази - те са глътка чист въздух." Ина Иванова "Разказите на Марта Радева ни връщат към връзки, които може да сме забравили, но които имат пряко отношение към вътрешната ни цялост. Впечатлява особената ѝ ... |
|
|
От физкултурния салон в училище с непогрешимата миризма на съблекалня до склад за вторични суровини и ферма за пуйки; от претъпкана с вещи къща до стъклена наблюдателна кула на върха на планината; от жежкото безвремие на сицилианската провинция до хапещия студ на една битническа Коледа в Лонг Айлънд. Колкото и разнообразни да са сюжетите, темите, гласовете и жанровете в сборника, през тях като обединяваща нишка минава въпросът за оцеляването - буквалното физическо оцеляване на отделния човек, но и на цели биологични видове и хабитати, челният сблъсък на детството с живота, границата между човек и родител, възможно ли е да ... |
|
|
Пийт обича да поддържа всичко спретнато и чисто - но понякога е добре да знаеш кога и да спреш. В тази свежа и забавна история, разказана от една от най-даровитите съвременни разказвачки, един мил язовец научава важен урок - да обича гората си такава, каквато е. Дори ако това значи да свикне с малко бъркотия. Илюстратор: Емили Гравет . ... |
|
|
В Случаят Джем Вера Мутафчиева , тълкувайки върховните моменти на османската епоха и сред тях - дълбочината на падението на един принц - съумява да разтълкува и себе си, своя баща и преди всичко времето, в което я надживяхме."Ako има нещо, което този роман е взел назаем от историята, то е осъзнаването, че големите неща идват от малките. Случаят Джем, от своя страна, връща услугата, като демонстрира колко незначителна изглежда нашата велика самонадеяност, когато погледнем към нея през обърнатия наобратно телескоп на историята. Това е идея, с която Мутафчиева без съмнение се е срещала в творчеството на великия и ... |
