По заръка на комунистическия вожд Бела Кун касапинът левент Шани заминава за Виена. С куфар злато в ръцете, с любов и страх в сърцето. Каузата му е да спаси Унгарската съветска република. Планът се проваля, но и след изживените в затвора изтънчени мъчения Шани продължава да е непоклатим във вярата си. Очаква го двойнствен живот: буржоазно охолство със съпруга и деца реакционери, а вън от дома – нелегалното движение и една любовница еврейка, потомка на стар революционен род. Идва ред на световната икономическа криза, фашисткия режим, еврейските гонения, обсадата на Будапеща през 1945-та, революционните бесилки от 1956-та. ... |
|
|
Унгарският писател и журналист Шандор Петьо твори в областта на детската литература, издава вестник за деца и юноши, сценарист е на поредица анимационни филми, излъчени по Унгарската телевизия през 80-те години. Техните главни герои, жълъдите-кукли Марци и Марчи, са действащи лицаи в "Цирк над града" /1985/, опитват се да разведрят омърлушения автор, извеждат го на разходка в парка, където се срещат и разговарят с оригинални личности с интересни житейски истории. Оказва се, че всеки мечтае да бъде нещо друго, което да го направи щастлив. По чудо мечтите на всички се сбъдват, но никой не е доволен от това, в ... |
|
|
"Й: странно заглавие, заявяващо едновременно принадлежност и дистанция, към и от, притежание и загуба: женственост. Не беше отдавна, когато младите стихотворения на Йорданка Белева очароваха с новост и жизненост. Промяната не е неочаквана, появиха се междувременно хубавите разкази на Дана, белязани от зрялост. Неочакваното за мене в "Й" е другото име на зрелостта Й.: тъга. Тъга-тишина, която не е болка, но и не я лекува, тъмна южна широка река, където Й може да се остави да бъде замайващо люляна, но и да плува. И срещу течението. Уверено." Екатерина Йосифова Йорданка Белева е родена през 1977 г. в ... |
|
|
"Особено ми харесва у Ранчев един важен елемент в нравствената нагласа на лирическия му аз. Той като че ли е вътрешно ангажиран да вади от околността си анонимни късове слово и действие на анонимни хора. И същевременно - не за да ги увековечи, искрено или лицемерно – не ги спасява или „възпява”. Той ги съхранява в комплект с тяхната мимоходност, просто за момент сякаш ловко удебелява оригиналната линия на репликата, състоянието или действието, след което отминава нататък. Ценна психологическа автентичност на важен поет." ... |
|
|
"...в дълбините на душата си младостта е по-самотна от старостта." Ане Франк "това не е книга като книга - подредена, с жанр и ритъм. не. това са думи - разпръснати и разпилени. като живота. и дневник не е. (макар че прилича.) и поезия също. нито пък проза. това е книга с по малко от всичко. като живота. това е книга без претенции, с пропуснати запетаи, изречения, които започват с малки букви и някоя правописна грешка тук и там. като живота. и истинска като него. ето, предупредени сте."... "имаш красива усмивка, но очите ти са малко тъжни", казаха ми веднъж."който трупа знание, трупа ... |
|
|
"Пътищата на живота са ме срещали с господин Зилахи на различни места, по различно време и по най-разнообразни поводи. Странно обаче - никога в Унгария, на която той несъмнено принадлежи, колкото и рядко да се задържа там. Същото важи до голяма степен и за текстовете му, които отвеждат читателя до различни, най-смахнати и екзотични кътчета на планетата, но в крайна сметка го връщат там, откъдето е тръгнал авторът. На пръв поглед Петер Зилахи сякаш ни продава екзотика, но всъщност се случва точно обратното. Той изнася зад граница продуктите на собствената си идентичност, сред които и немалка доза горделивост, ... |
|
|
Замириса ли ви на море? Ако не - открийте заедно с Джеймс Бонд (ама не Шон-Конъровия, ами оня истинския - Душко Попов), Ева Браун, Хитлер, Тито и компания дали раците зимуват в Адриатика!!! ... |
|
|
Номинация за книга на десетилетието в Унгария! Да умреш, тази дума звучи винаги прекалено внезапно. Интересното е, че в историите на Лео Толстой винаги става въпрос за края, сякаш всичко останало е изключено. Действието, което няма как да не бъде включено, спокойно може да бъде забравено, все едно не е искал да го разкаже, но го разказва, понеже разказва смъртта.(...) Във всеки случай тази история тук се опитва да е по-хладнокръвна от обичайното, макар че този, който я пише, прекалено робува на различията. Захласнал съм се в разните различия и докато е така, няма никаква смърт. Когато пиша, сякаш се появява, но без да е ... |
|
|
Кой докара това стълпотворение, недоумяваше Молнар, Вие ли? Аз, отвърна Малвин. Каза, че вече нямала доверие на полицията, затова алармирала и таксиджиите, както един неин столичен колега, който бил нападнат, ама и тия всичките са от един дол дренки, искаше да продължи, но лейтенантът не й позволи да завърши изречението, с ръката си стори едно движение, което Малвин изтълкува недвусмислено, и макар в душата си да се противеше, тя му се подчини. Пак добре, че се сети, помисли си в обятията на мъжа, накрая току-виж ме разцелувал. По-късно Молнар обясняваше ситуацията ето как - той бил позволил жената да се хвърли в ... |
