"Америка е страна–символ на много неща. А символите са или идеализирани, или стъпкани. От появата на "Едноетажна Америка" на Илф и Петров до наши дни чужденците са се опитвали да я опишат. Но вместо това са засилвали нейната символичност. За американците обаче тя е дом. Такъв стана и за мен. И аз се опитах да я покажа такава, каквато е днес, видяна отвътре: характера, социологията, политиката, културата на американците. И понеже съм български имигрант в Америка, подтемата, която подплатява моите наблюдения, е критичното сравнение на родната ми култура с културата на страната, която ме прие за свой гражданин. ... |
|
|
"Роман Кисьов е поет с изтънчено усещане за мяра. Мотивите в неговите картини и стихове са хармонично преплетени. Самият Кисьов е изключителен познавач на теологията, философията, митологията, историята (особено българската) и литературата, което е и видно от неговите стихове. Кисьов е, преди всичко, роден поет. Той е също така поет, който се стреми към лаконичност на изказа, стреми се към поетическия идеал – с малко да се каже много... Леснодостъпна, а същевременно дълбока, мисловна и преживяна, поетиката на Роман Кисьов със сигурност няма да остави равнодушни истинските любители на поезията." Жарко Миленич & ... |
|
|
"Станчо Пенчев изследва съдбите на героите си през призмата на големите въпроси на отминалия страшен век. "Защо песъчинката-човек е осъдена да осъзнава светозданието? Беше се блъскал с кокоша слепота в пропаданията на този вкърмен с войни, кръв и пороци век... Но, Господи, кой може да прозре в световния водовъртеж? Знае ли някой какво е история?" – пита се един от героите му. Привидно тези въпроси са обречени на неотговори. Но писателят знае, че не е така. Защото истинската спасителка на историята винаги е била литературата. Историята може да излъже, добрата литература - ако наистина е добра - не може. ... |
|
|
Третата книга на Томаш Хокеш е различна от предишните две: "Малкият бог" (2004, 2008) и "Палячовци" (2009). Докато първите две книги на Хокеш разискват темата за оформянето на личността, "Дестине ООД" обсъжда именно края на "зрялата възраст" чрез безчовечна, лишена от романтика визия. Лъч светлина привнася любовта, разиграваща се сред кулисите на драматичното съвремие. Сблъсъкът в повествованието носят тъмните сили, произлизащи от "невидимо" подземно общество долу, тайно братство, чийто девиз е колективистичната съпринадлежност, а смисълът му е да съхрани живота на ... |
|
|
Романът "Чужденци" на Андраш Петьоц, вдъхновен от едноименната творба на Албер Камю, е екзистенциална драма за живота на Анна, осемгодишно момиченце, и неговата майка. Двете са бегълки, които жадуват за дом, топлина и обич, но са принудени от обстоятелствата да се скитат из неназовани краища на евразийския континент. Най-страшният им враг са така наречените варвари. Романът проследява нелеката съдба на майка и дъщеря до деня на трагичната развръзка. Андраш Петьоц (1959, Будапеща) е писател, поет и редактор, подпредседател на унгарския ПЕН-клуб. Литературната му кариера започва през 1980-те години, като ... |
|
|
По заръка на комунистическия вожд Бела Кун касапинът левент Шани заминава за Виена. С куфар злато в ръцете, с любов и страх в сърцето. Каузата му е да спаси Унгарската съветска република. Планът се проваля, но и след изживените в затвора изтънчени мъчения Шани продължава да е непоклатим във вярата си. Очаква го двойнствен живот: буржоазно охолство със съпруга и деца реакционери, а вън от дома – нелегалното движение и една любовница еврейка, потомка на стар революционен род. Идва ред на световната икономическа криза, фашисткия режим, еврейските гонения, обсадата на Будапеща през 1945-та, революционните бесилки от 1956-та. ... |
|
|
Унгарският писател и журналист Шандор Петьо твори в областта на детската литература, издава вестник за деца и юноши, сценарист е на поредица анимационни филми, излъчени по Унгарската телевизия през 80-те години. Техните главни герои, жълъдите-кукли Марци и Марчи, са действащи лицаи в "Цирк над града" /1985/, опитват се да разведрят омърлушения автор, извеждат го на разходка в парка, където се срещат и разговарят с оригинални личности с интересни житейски истории. Оказва се, че всеки мечтае да бъде нещо друго, което да го направи щастлив. По чудо мечтите на всички се сбъдват, но никой не е доволен от това, в ... |
|
|
"Й: странно заглавие, заявяващо едновременно принадлежност и дистанция, към и от, притежание и загуба: женственост. Не беше отдавна, когато младите стихотворения на Йорданка Белева очароваха с новост и жизненост. Промяната не е неочаквана, появиха се междувременно хубавите разкази на Дана, белязани от зрялост. Неочакваното за мене в "Й" е другото име на зрелостта Й.: тъга. Тъга-тишина, която не е болка, но и не я лекува, тъмна южна широка река, където Й може да се остави да бъде замайващо люляна, но и да плува. И срещу течението. Уверено." Екатерина Йосифова Йорданка Белева е родена през 1977 г. в ... |
|
|
"Особено ми харесва у Ранчев един важен елемент в нравствената нагласа на лирическия му аз. Той като че ли е вътрешно ангажиран да вади от околността си анонимни късове слово и действие на анонимни хора. И същевременно - не за да ги увековечи, искрено или лицемерно – не ги спасява или „възпява”. Той ги съхранява в комплект с тяхната мимоходност, просто за момент сякаш ловко удебелява оригиналната линия на репликата, състоянието или действието, след което отминава нататък. Ценна психологическа автентичност на важен поет." ... |
|
|
Нощ. Буря. Катастрофирала кола. В колата - сама жена. В главата на жената - целият живот, който е водила досега и който я е довел дотук. Мисли, чувства, събития, врязали се в колективната памет, дребни случки, врязали се в нейната памет, сивият, често жесток делник, попарените надежди, премълчани семейни тайни, провалени съдби се нижат в гаснещото ѝ съзнание като на филм, в лабиринт от образи, асоциации, непрекъснато преплитане между минало и настояще. Това е книга за смъртта, всички видове смърт, не само физическата - смърт на времето, смърт на идеите, смърт на мечтите. Но това е и книга за живота, който може да ... |
|
|
"Цигулките от улица "Нерудова" разказва за превратностите в живота на няколко младежи, които в преследване на житейските си амбиции се сблъскват с общовалидните проблеми на приятелството, любовта, дълга. Съпричастни в света на изкуството, героите се водят от всекидневните си страсти: те са музиканти, актьори, художници, хора, изпълнени с впечатления, ангажирани с увлекателен, но тежък труд, често изразявайки се с възвишени и надменни слова, досущ като на сцената на живота. Интересите им са тези, върху които всяка генерация размишлява с илюзията да извлече правилните отговори за себе си: смисълът на ... |
|
|
"Пътищата на живота са ме срещали с господин Зилахи на различни места, по различно време и по най-разнообразни поводи. Странно обаче - никога в Унгария, на която той несъмнено принадлежи, колкото и рядко да се задържа там. Същото важи до голяма степен и за текстовете му, които отвеждат читателя до различни, най-смахнати и екзотични кътчета на планетата, но в крайна сметка го връщат там, откъдето е тръгнал авторът. На пръв поглед Петер Зилахи сякаш ни продава екзотика, но всъщност се случва точно обратното. Той изнася зад граница продуктите на собствената си идентичност, сред които и немалка доза горделивост, ... |
