Нели Лишковска е автор на сборниците с разкази "Смърт до насита" (1998), "Зеницата на Бога" (2007) и "Стъпки по ръба на месечината" (2008), както и на романите "Нероденият" (2009), "Леговището на тъгата" (2010), "Зверо sapiens" (2011), "Петнайсетият камък" (2012), "Безкрайната точка" (2013) и "Ключовете от Рая" (2014). Миналата година излиза и сборникът с пиеси "Недокоснати пиеси". "Кое е истинското? Мисълта, реалността, въображението? Къде се пресичат и как ни променят... Такива въпроси задават разказите от сборника ... |
|
|
„Баща на мъртвите " е една от най-добрите белетристични творби на Балаж Дьоре. Текстът съхранява езиковия пуританизъм и микрореалистичната прецизност на епичната проза, същевременно на езиково равнище, въпреки консерватизма си, привнася обновителни елементи. Дните на траур и реминисценции принуждават разказвача отново и отново да извиква в паметта си личността и житейската история на бащата, придавайки им ново тълкувание; да извърши преоценка на познанията и пластовете от спомени, които от синовна позиция му позволяват да надникне в миналото, и които в светлината на тайните дневници на бащата търпят значителна ... |
|
|
Рязка и нежна, конкретна и вглъбена, стихосбирката "Зъби" е плод на остро съвременна чувствителност, която откровено се взира в пътищата и безпътиците на днешния ден и несъмнено ще намери отклик в своето и не само своето поколение. Миглена Николчина Мирослав Христов е роден през 1982 г. в София, завършил е философия и магистратура по културология в СУ "Св. Климент Охридски". Има публикации в периодичния литературен печат. През 2010 г. излиза дебютната му стихосбирка "Череша с гравитация", която е отличена на два национални конкурса. Автор е на пиесата "Всичкоядеца", чиято ... |
|
|
"Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост". Силвия Чолева ”Разгънати хайку или сгънати поеми – Владислав Христов успешно отстоява в тази книга своята категорично въздействаща текстова формула с допълнителна острота, внезапност на смисъла и дълбочина на парадокса.” ... |
|
|
Новата поетична сбирка на Таня Кольовска „Такава гъста светлина“ е събрала в едно най-добрите й и някои нови стихотворения. Изданието е изпъстрено с рисунките на художничката Магда Абазова, както и с тъжно-шеговитите, с вкус на горчива луна поетични прозрения на Таня! „Стиховете на Таня Кольовска пускат кръв, но не признават хленчене.” Кристин Димитрова ... |
|
|
"В първата си стихосбирка „Покана за баща” бохемистката Димана Иванова прави светкавичен артистичен воаяж по уличките на Стара Прага, Братислава, София и Варна, и незнайно кое ми хареса повече в сбирката й: дали това, че пише искрено и от сърце, дали двуполовостта на нейната поетика или склонността й да опоетизира баналното и да банализира приповдигнатото...Между кориците на тази книга има всичко. Има лирика и епика. Меланхолия и хумор в едно. Еротика и изтънчен мазохизъм. Посвещения на момичета и момчета. Печал. И ерудиция – ту деликатно загатната, ту агресивна, – която ни напомня, че авторката притежава докторска ... |
|
|
"Написах "Адамова ябълка" лесно, като на шега. Сякаш бях поел въздух с пълни гърди, и когато изплувах на повърхността - вече всичко беше готово. Може да се каже, че това е книга за бащите и синовете. За страшната любов. За ужаса на празнотата. За легалната употреба на лудостта. За деня, който ще отмине. За онзи миг, когато хората няма да има какво повече да си кажат един на друг. В действителност "Адамова ябълка" лесно би могла да бъде нонфикшън трилър. Ако посмъртната маска вече не е литературен жанр. Цяло щастие е, че избрах да пиша само за живота. Нали?" Ласло Блашкович ... |
|
|
"...в дълбините на душата си младостта е по-самотна от старостта." Ане Франк "това не е книга като книга - подредена, с жанр и ритъм. не. това са думи - разпръснати и разпилени. като живота. и дневник не е. (макар че прилича.) и поезия също. нито пък проза. това е книга с по малко от всичко. като живота. това е книга без претенции, с пропуснати запетаи, изречения, които започват с малки букви и някоя правописна грешка тук и там. като живота. и истинска като него. ето, предупредени сте."... "имаш красива усмивка, но очите ти са малко тъжни", казаха ми веднъж."който трупа знание, трупа ... |
|
|
Вари се наежи като котка, изглежда, искаше да се бият. Сега и Мори се подразни, какво иска тази мижитурка, безгласно се запита, трябва да е петдесетина кила, ще го смажа като пешка на шахматната дъска, за какво му е? Хич не му трябваше. Защото Вари пак замахна с юмрук, Мори мълниеносно отби удара му с никога незаучавано кроше фрасна мъжа в челюстта. Тогава дотича плешивият охранител и докато се опомнят, ги заблъска на плаца, по средата на арената. Хайде, тук бъдете силни, рече с немалка доза ирония и ги заряза. На пустия терен слънцето ги заслепяваше, Мори се вторачи във Вари, сега какво, попита и се огледа, видя, че край ... |
|
|
Заглавието Кинкон е разговорна, просторечна версия на името на легендарната филмова горила Кинг Конг, на която е оприличен главният герой - има реален прототип от родното място на писателя, град Генерал Белграно в провинция Буенос Айрес. Това обаче съвсем не означава, че връзката на творбата с реализма е проста и еднозначна. Кинкон е сложен, богат, полифоничен роман, който не само позволява, но и изисква много прочити. Ироничен и разтърсващо трагичен поглед към традиционната дилема в латиноамериканската литература цивилизация-варварство, Въпросът за другия, в чиято светлина Цветан Тодоров вижда Завладяването на ... |
|
|
42 шанса за Нея и Него. Думите, които е забранено да казваме на жените, за да не навличаме неприятности на себе си и главоболие на тях. Книгата по духовит начин описва типичните недоразумения в отношенията между мъжа и жената, породени от различията между тях. Да познаваш същността на другия често е пътят да установиш хармония във всекидневното общуване. Ето защо всяка глава се спира на отделен животрептящ проблем, разкривайки на всеки от двамата това, което не знае за другия. Опитът мъжът да вмени на жената собствената си същност като предполагаемо присъща и за нея, или пък обратното, често води до обърквания и във ... |
|
|
Есета, разкази, пътеписи, интервюта и малко поезия. ... "Някак неусетно човечеството се озова в епохата на илюзиите. Дори обективната действителност е изопачена от алгоритми и гримирана от предразсъдъци. За наше щастие все още съществуват рицари на истината като Симеон Гаспаров, които не спират да питат, търсят, чувстват, просвещават и творят. Неподправен хуманист и виртуозен автор, той притежава рядката способност да дарява без усилие гласа си на читателя. Гарантирам ви, че вие няма да прочетете тази книга - вие ще я вдишате като кислород. Всяка тема, докосната от майсторското му перо, ще ви обогати и ще ви помогне ... |
