Съставители: Иван Величков и Бранимир Събев. ... Клуб "Lazarus" се завръща и си търси секундант. На теб, читателю, се пада честта да участваш в уникален литературен дуел. Осем двойки умели фехтовачи в писането на страшни истории ще кръстосат пера на полето на хоръра. Ще се осмелиш ли да застанеш редом с нас? Да всееш хаос по бреговете на Дунав в един невъзможен "Косплей"? - Александър Драганов, Иван Димитров Да се впуснеш във вендета за невинно пролята кръв със "Спомен за дъжд"? - Димитър Цолов, Милен Димитров Да станеш "Колекционер на души" по улиците на Детройт? - Донко ... |
|
Книгата подхваща една маргинална у нас - но не и за световната литература - тема за телесното като метафора за всичко низше, маловажно и несъвършено пред лицето на суперорганизма на обществото. Какво би се случило с човешкия индивид, който, дори успявайки да изгради около себе си "желязната клетка" на утилитарността и рационалността (по израза на Макс Вебер ), продължава да бъде биологично същество и да се подчинява на закони, които не познава? Божествени или природни са тези закони? Ами ако интернализирането на създадените от човека цивилизационни инструменти, без които обществата не могат да съществуват, се ... |
|
Когато седемнайсетгодишната Яна се озовава в бленуваното Токио, ѝ се иска да остане тук завинаги. Бързо се убеждава какви необозрими последици може да има желанието ѝ. Оказва се затворена в магичния кръг на оживения квартал на удоволствията Шибуя. Докато по-младата трансцендентна версия на Яна блуждае из града, преживява странни случки и търси пътя към дома, двайсет и четири годишната Яна в Прага следва японистика, бори се за стипендия в Токио и си блъска главата над превода на един японски разказ. Съдбата на автора му, почти забравения писател Кавашита, има върху бъдещите събития по-голямо влияние, отколкото ... |
|
Мая Иванова е родена в София, където завършва медицина. Пише поезия и проза. Понастоящем работи като лекар-психиатър в Испания."Ако човек е живял дълго в очакване на красива поезия, ако е мечтал да усети с кръвта и сърцето си значението на едва забележими жестове, чието значение предизвиква взрив в мислите, ако се е стремил да се докосне до безкрая на нежността и да я превърне в свой дом, ако е вярвал, че тъгата превръща дните ни в сила да преодолеем унижението - то за такъв читател е дошъл светлият миг на запознанство със стихосбирката "Паралелни вселени" на Мая Иванова." Здравка Евтимова ... |
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... Вечер той покачва нивото на морето, без да иска разрешение от Луната. По собствено желание спира въртенето на Земята, утрото закъснява и хората също закъсняват за работа. Прехвърля слънцето от картината на стената върху тавана на стаята, за да му грее и нощем. Стърже по стените и казва, че картините живеят и извън рамките. Скача от покривите на сградите и се надсмива над гравитацията. Твърди, че не ни убива височината, от коята скачаме, а нашата собствена тежест. Осмелява се да каже "Душата ми е по-лека от перце, а ... |
|
"Причудливите му творби продължават да излъчват безжалостна безутешност, балансирана само от радостта на творчеството. Дали са детски стихотворения за възрастни или "възрастни" стихотворения за деца, ще отсъди времето. Сякаш поетът-бохем си поставяше задачата да нарисува с думи света такъв, както би го нарисувал някой жесток наивист, някой перфиден сюрреалист, някой руски абсурдист... Велизар Николов знаеше, че е голям - и не му пукаше от нищо. Беше изпил и изплакал своето. Една от игрите на съдбата му беше да работи като редактор във в. "Тишина", а през последните три години да живее напълно ... |
|
Важно: Книгата се предлага с 2 различни корици. При поръчка ще получите корица, избрана на случаен принцип. ... "След последната война" е вторият роман на Бенедек Тот, един от най-отличимите унгарски автори от новото поколение. Увлекателна, задъхана проза, дистопия с елементи на екшън, фантастика, хорър и митологични препратки. След като загубва семейството и приятелите си, безименният разказвач, момче на 13 - 14 години, тръгва на път заедно с ранения след десантна акция чернокож войник, за да търсят изчезналия по-малък брат на момчето. Двамата минават през множество перипетии и опасности, трябва да прекосят ... |
|
Силард Рубин започва работа по "Младенци" още през 1960-те години, когато научава за поредицата от хладнокръвни убийства на деца в малък провинциален град. Извършителят не е закоравял криминален престъпник, а красиво двадесетгодишно момиче. Книгата въздейства разтърсващо, не случайно критиката я сравнява с романа на Труман Капоти - "Хладнокръвно". Рубин има амбицията да доведе разследването на убийствата докрай. Струва му се немислимо Пирошка Янчо да е серийна убийца без съучастници. Поради спецификата на епохата да се добере до данни, съдържащи пълна информация, се оказва невъзможно. Затова и ... |
|
Там, във фургон край необятни царевични полета, живее малък човек, който смята себе си за избран. Не умее да чете и пише, не е принуден да полага старания за нищо, защото не търси признание. Все повече се смалява, разговаряйки с Твореца и опитвайки се да изпълни волята му - да стане последен в света. От тази мисъл извира сила и чувство за свобода, което не могат да разколебаят никакви житейски изпитания. Светът е олицетворен от образа на Старата, неговата жена, сякаш пратена му като изпитание свише. Изпратен в психиатрична болница, героят обяснява на лекаря, че в замяна на това е получил в дар умението да се възхищава. ... |
|
Стихотворения. ... Яна Пункина - родена през 1984, в София - работи като радиожурналист в програма "Христо Ботев" на БНР, изявява се и като преводач и фотограф на свободна практика. През 2011 г. излиза дебютната ѝ поетична книга "Пауза". "Частите на тялото" е втората ѝ стихосбирка. "Ако окото е обектив, който снима живота и смъртта около себе си, запечатва кадрите върху лентата на кожата и костите, а после проявява негативите в тъмната стая на черепа, то снимките от този фотоапарат са тук, в стихотворенията на Яна Пункина. Това е книга за тялото, което усеща присъствието на ... |
|
"Градина във Венеция" разказва за Белград през 90-те години по време на стачките и студентските вълнения срещу режима на Милошевич. Това е роман за ентропията, разпиляването, за отричането от себе си, от изградените норми за изкуство, морал, любов и приятелство. Сред несъмнените достойнства на книгата е това, че наред с чисто човешката история за трагичната любов присъства и моралната дилема за "трудните времена", носещи вдъхновение на твореца. Актуално и съвременно звучи и ироничната трактовка на автора за съвременното изкуство, онагледена от прочутото "Биенале във Венеция", превърнато в & ... |
|
Ученическите години на автора преминават под тътена на съюзническите бомбардировки и ожесточените престрелки между съветски солдати и германски войници. Следват годините на сталинския комунистически гнет в Унгария, който впоследствие, през 1956 година, след напразния опит на демократично избрания унгарски министър-председател Имре Наги за „гласност и перестройка“, прераства в кърваво потушаване на Унгарската революция от съветските танкове. После идва емиграцията първо във Франция, където Фердинанди е черноработник, сетне в екзотичния свят на кръстеното иронично Пуерто Рико („Богато пристанище“), един от островите на ... |