"Който се опита да раздели "Отворени възможности", тази цялостна поетическа отливка на Цвета Делчева, на отделни заглавия, теми, мотиви, обеми, жанрове, стилове, цикли и подцикли, дори родове, наполовина ще се лиши от възможностите, които отваря стихосбирката. Който се подведе да я чете само литературно, без да види срещата на изкуствата в нея, ще съкрати още възможностите. Съзнателно бягаща от институциите "избрани", "събрани", "нови" стихотворения, тук те са заедно - публикувани и непубликувани (включително "Стихотворенията, от които се отрекох") - в едно гигантско ... |
|
|
"Вгледани във всекидневното, незабележимото, в детайла, озвучени с полутонове, на границата на съня и будността, разказите на Махмуд ал-Римауи носят печата на Изтока, но се оттласкват от него и говорят на световния език на добрата литература. Тяхната краткост, концентрираност и мъдрост ги доближава до притчите, особено "Двамата господа", "Незначителен живот", "Господар и роб". Дори по-дългият разказ "Завръщането на птицата" въздейства по този начин. Каквато и история да разказва писателят, в нея има доза загадъчност, поетичност и философска канава. Именно в съчетаването на тези ... |
|
|
"Всичко това е любов" не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения. Майсторски подбраните и разказани тук истории ни грабват не с оди за страстта, а с разголването на различни, често груби и стъписващи, дори поразяващи образи на любовта, които се запечатват в съзнанието и остават дълго в нас. Авторката на "Моето опяване" затвърждава ... |
|
|
"Навярно словенският словесен артист Изток Осойник в предишния си живот е бил птица присмехулник, защото в днешното си земно проявление е зареден с толкова ирония, самоирония и сарказъм, на която са способни само поети, самонамигващи си скептично, щом се погледнат в огледалото. Затова в тези стихове чуваме как топлата му славянска душа понякога пее като голям маслинов присмехулник - хипар и бунтар. Друг път слушаме соловите му акапелни изпълнения на градско-градински представител на този вид хвъркати създания. Както и нерядко думата взима и техният трети вид крилат перушанин - бъбривият присмехулник, речовит омайник, ... |
|
|
"Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка - едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!" Митко Новков "Комореби" е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство зя мярка - и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните ... |
|
|
"Стефан Цвайг и Максим Горки са необикновени явления в европейската духовност на миналото столетие. Въпреки тяхната всепризната значимост, двамата творци се различават коренно по своята същност, по своя светоглед и литературна дейност. Впечатляващото в тяхната кореспонденция от 1923 до 1936 г. е, че самородният, по руски гениален Горки възхвалява Цвайг за неговата култура, информираност, огромни познания и извисеност в тайните на духа. А майсторът на изисканото слово, есеистът и новелистът Цвайг отговаря на Горки почти просълзен: "Аз все още се чувствам твърде далеч от простотата на трагичното, упреквам се, ... |
|
|
Централният персонаж в романа на Мартин Ришави "Врач", включващ всъщност две самостойни, но сходни като стилистика и литературна стойност повести, е бивш театрален режисьор, преминал през редица регионални и експериментални театри, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в Русия, а и по света, спонтанно се превръща в "постановката на живота му". Мартин Ришави (1967, Прага) завършва биология в Природонаучния факултет на ... |
|
|
"Дон Сегундо Сомбра" е произведението, на което Рикардо Гуиралдес дължи славата си. Романът е представител на плодородната в аржентинската традиция литература за гаучото: истории в проза или стих, посветени на фолклорния герой, национален символ на Аржентина. Гаучото е говедар, обяздвач на коне, скитник по безкрайните пътища на пампата. В романа на Гуиралдес едно сираче се връща назад в спомените си и разказва как е срещнало своя покровител, удивителния дон Сегундо Сомбра, как живее сред гаучовци и сам става един от тях. Приключенията на героя са далеч от стереотипни, а непосредственото им пресъздаване, служещо ... |
|
|
Приживе Дмитрий Кленовски остава почти непознат за любителите на поезията в СССР. Малко негови стихове - на хартия или магнетофонна лента - стигат до родината му. Толкова повече го радват редките отзиви оттам. Едва след 1990 г. негови творби се публикуват в Русия - повече от 70 години след първата му книга. Пълното издание на стихотворенията му е осъществено през 2011 г. от издателство "Водолей", Москва. По това издание е подготвена и тази книга. Поетът говори ясно и откровено за своята вяра, за съмненията си, за досега си до трансцендентното, за любовта си. Традиционни и не твърде разнообразни по форма, ... |
|
|
"Аквариум" съдържа четири цикъла с общо четиридесет и две стихотворения. Темите варират от съвършената житейска абстракция до най-съкровените човешки връзки. Важен акцент в поезията на Зита Ижо е загубата на идентичността при опита на жената да изследва и разшири границите на своята социална и сексуална екзистенция. Друг съществен момент е неумолимото и безстрастно изобразяване на трагедията на търпящите крах човешки взаимоотношения. Фината постройка на поетичните образи на Зита Ижо, немногословността на нейните стихове и символните фигури, които използва, създават уникален, трансцендентален по характера си ... |
|
|
Обикновено причисляват Толнаи към авангардните поети, но е невъзможно да се каже като представител на кое точно течение бихме могли да го оприличим. Той по-скоро прилича на онези творци, впрочем също в центъра на неговото полезрение и интереси, които, дълбоко пропити от големите духовни течения на епохата си, дори поддържащи тесни връзки с представителите на определящите трендове, в собствения си творчески път все пак следват напълно различна посока, а средата им е нужна дотолкова, доколкото ѝ се противопоставят. За Толнаи красотата е "спяща категория". Тя не е активна, не е актуална вече дори в днешните ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... Главен герой в романа е Максим Горки. Авторът го описва като велик писател, но също и като крайно противоречива личност, която спасява от сталинския терор много хора и в същото време пише пламенни просталински статии. Възниква въпросът - може ли първото да бъде оправданеие за второто. Разказът се води от името на Дяволина - една всеотдайна жена от обкръжението на Горки, която е негова болногледачка, а впоследствие и негова любовница. Десетилетия наред тя се грижи за Горки, служи на него, на жените около него и на армията ... |
