Нощ. Буря. Катастрофирала кола. В колата - сама жена. В главата на жената - целият живот, който е водила досега и който я е довел дотук. Мисли, чувства, събития, врязали се в колективната памет, дребни случки, врязали се в нейната памет, сивият, често жесток делник, попарените надежди, премълчани семейни тайни, провалени съдби се нижат в гаснещото ѝ съзнание като на филм, в лабиринт от образи, асоциации, непрекъснато преплитане между минало и настояще. Това е книга за смъртта, всички видове смърт, не само физическата - смърт на времето, смърт на идеите, смърт на мечтите. Но това е и книга за живота, който може да ... |
|
|
"Цигулките от улица "Нерудова" разказва за превратностите в живота на няколко младежи, които в преследване на житейските си амбиции се сблъскват с общовалидните проблеми на приятелството, любовта, дълга. Съпричастни в света на изкуството, героите се водят от всекидневните си страсти: те са музиканти, актьори, художници, хора, изпълнени с впечатления, ангажирани с увлекателен, но тежък труд, често изразявайки се с възвишени и надменни слова, досущ като на сцената на живота. Интересите им са тези, върху които всяка генерация размишлява с илюзията да извлече правилните отговори за себе си: смисълът на ... |
|
|
"Пътищата на живота са ме срещали с господин Зилахи на различни места, по различно време и по най-разнообразни поводи. Странно обаче - никога в Унгария, на която той несъмнено принадлежи, колкото и рядко да се задържа там. Същото важи до голяма степен и за текстовете му, които отвеждат читателя до различни, най-смахнати и екзотични кътчета на планетата, но в крайна сметка го връщат там, откъдето е тръгнал авторът. На пръв поглед Петер Зилахи сякаш ни продава екзотика, но всъщност се случва точно обратното. Той изнася зад граница продуктите на собствената си идентичност, сред които и немалка доза горделивост, ... |
|
|
Замириса ли ви на море? Ако не - открийте заедно с Джеймс Бонд (ама не Шон-Конъровия, ами оня истинския - Душко Попов), Ева Браун, Хитлер, Тито и компания дали раците зимуват в Адриатика!!! ... |
|
|
Номинация за книга на десетилетието в Унгария! Да умреш, тази дума звучи винаги прекалено внезапно. Интересното е, че в историите на Лео Толстой винаги става въпрос за края, сякаш всичко останало е изключено. Действието, което няма как да не бъде включено, спокойно може да бъде забравено, все едно не е искал да го разкаже, но го разказва, понеже разказва смъртта.(...) Във всеки случай тази история тук се опитва да е по-хладнокръвна от обичайното, макар че този, който я пише, прекалено робува на различията. Захласнал съм се в разните различия и докато е така, няма никаква смърт. Когато пиша, сякаш се появява, но без да е ... |
|
|
Кой докара това стълпотворение, недоумяваше Молнар, Вие ли? Аз, отвърна Малвин. Каза, че вече нямала доверие на полицията, затова алармирала и таксиджиите, както един неин столичен колега, който бил нападнат, ама и тия всичките са от един дол дренки, искаше да продължи, но лейтенантът не й позволи да завърши изречението, с ръката си стори едно движение, което Малвин изтълкува недвусмислено, и макар в душата си да се противеше, тя му се подчини. Пак добре, че се сети, помисли си в обятията на мъжа, накрая току-виж ме разцелувал. По-късно Молнар обясняваше ситуацията ето как - той бил позволил жената да се хвърли в ... |
