"Зная, че никога не съм се готвил за голямата книга, в която ще кажа всичко. Писателят знае, че никога не казва всичко и големи книги се готвят да пишат само дилетантите или професионалистите, живеещи в покрайнините на литературата. Вярвах по-скоро, че сред всичките ненужни, припознати с неспокойна и нечиста съвест и все пак неизбежни съчинения по конкретен повод веднъж ще съумея в някой ред или пасаж да кажа онова, което никой друг не може да каже вместо мен. Предполагах, че казаното от мен няма да бъде особено умно, фрапиращо самобитно, ослепително духовито. Възможно е като му дойде времето и мястото, да се наложи ... |
|
|
"Книгата на Живка Симова създава специфично лирическо пространство, в което двата цикъла Световете ни и Времената ни внушават имплицитно желание за подреждане на хаоса чрез проекциите на реалното и универсалното. Това се случва чрез фина чувствителност и философска вглъбеност - особености, открояващи се и в предишната ѝ стихосбирка Диези и бемоли (2010). Но тук има един по-глобален поетически поглед: от времето на родителите или времето на рагтайма (интерпретация в два варианта) и мъката по загубата на близък човек, през отворения във и отвъд света училищен живот, за да се стигне до неистовата страст към ... |
|
|
"Може ли да има нещо общо между Алиса в Страната на чудесата и Престъпление и наказание? Публикувани са почти по едно и също време - в 1865 и 1866 година, съответно в две далечни една от друга земи: кралство Великобритания и царска Русия. Но докато четях Clair de lune, усещах как думите завихрят познати картини и споделени събития от моя живот (без оглед на национална принадлежност), а синкопираният слог на разказвачката ме тегли през тунела на времето към преживяното от поне три поколения на съдбовния XX век. Който успее да стигне до дъното - в каменоломната, - не го посрещат с чаено парти, а го налагат за ... |
|
|
"Фрагментът би трябвало да е кратко есе. В един от своите известни "Фрагменти" Далчев казва, че "есето е смесица от поезия и философия, дето мисълта е основата, а образът - само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена". Но при самия Далчев, в неговите фрагменти, поезията съвсем не е изгубена. Също и фрагментите на Поли Муканова, събрани в книгата "Сизиф дали е бил щастлив?", са обединени от нейния особен поетичен глас. Макар и да са твърде разнообразни - от чиста кратка поезия като "Събудих лятото, оставено на гардероба. Жълтия чадър разпънах на ... |
|
|
"Тази книга е много лична. Тя е за моите приятели писателки и писатели. На тях се изповядвам и очаквам да ми се доверят. С всички, чиито имена и книги са споменати тук, сме приятели. Защо съм избрал точно тях? Първо, защото с нещо са ме предизвикали да им се възхитя. И второ, защото литературата, която са създали, има стойност по-висока от злободневната или от тяхната лична оценка. Тази книга е продължение на литературните есета, поместени в "Литература на края на света" (Лексикон, 2017). Оттогава минаха три години, излязоха нови книги, сдобих се с нови приятелства. "Краят на света" обаче остана ... |
|
|
"Ще напиша кратко стихотворение и ще го изпратя на целия свят. А после ще се радвам на трите харесвания и ще си представям, че тримата дори го четат. Ще напиша кратко съдържание, колкото един живот. Рими за грешки и смешни прозрения, събрани в хартиен вързоп. Ще напиша кратко съдържание. Може и да му провърви. Недовършено ще заспи изречението. И ако има смисъл - друг ще го продължи." Мартин Петков "Още с първите стихове усетих, че авторът е от моята кръвна група - той гледа на света през сатирична призма. Без да се прави на интересен с ефектни постмодерни трикове, този поет пише за обикновените неща от ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго". ... Избрани стихотворения 2016 - 2018 година."Стиховете в тази книга драскат като камъче в обувката на читателя. Убиват, карат го да се събуе и да продължи бос към морето. Поантите им изискват предпазен колан. Турбулентните зони са във всяка поема и ако притихнеш и добре се заслушаш, ще чуеш как раните им "капят по антрето". Едно е ясно: Сикимич е ловец на богове. И също както боговете напускат света, който са създали, така и той незабележимо се оттегля, тронът на поета остава празен, и книгата му ... |
|
|
Книга съдържа седемнадесет разказа и една новела. Отново поемаме на пътешествие из дебрите на човешката фантазия. Героите често са надарени със свръхестествени дарби или попадат в приказни страни и ситуации. Светът обаче никога не е черно-бял, в него не винаги възтържествува единствено доброто или лошото. А често разликата между тях е недоловима за човешкото око. "Градът на статуите" започва леко - с приказки и легенди, неусетно нагазва сред непокорните течения на заплетени мистерии и екзотични приключения, и докато се усетите, се озовавате в самото сърце на книгата - в дебрите на въздългите драматични и малко ... |
|
|
"По-лесно е да пишеш за другите, по-трудно - да пишеш за себе си, макар че тези други са твоето собствено огледало... Книгата съдържа 50 авторски рисунки с туш и източна четка (суми-е), поезия и кратка проза - повлияна от източните форми хайку, хайбун и дзуйхитцу (стил, в който Сей Шонагон е писала своите "Записки под възглавката"), както и ръчно изписани заглавия с туш. В нея централно място заема моят литературен и духовен задочен разговор с Далечния Изток." Венелина Петкова "Какво ли не са побрали страниците на тази книга! Начала и морета, минало и настояще, падащи и летящи неща, луна и любов, ... |
|
|
Момиче от София пътува към Европа. В началото на деветдесетте, в зората на промените. Часовете в автобуса разлистват страница по страница детството и юношеството му: любима кукла, топло море, студена майка, отсъстващ баща, първа целувка, голяма любов... Колко може да е преживял един човек на двадесет? И до колко разнопосочни размисли води всяка житейска случка? Кои са скритите мотиви, които обуславят постъпките ни? Можем ли да им устоим? Какво отказва да си спомни паметта? Как ни белязва времето, в което живеем? Въвлечена във въртележката на собственото си съзряване и в тази на променящата се действителност, героинята ... |
|
|
"Основният сюжет в тази книга е търсенето на Любовта с главно Л. Любовта се скита през различни европейски градове. Тя живее и гори в София, Братислава, Прага, Берлин, Брюксел, Лондон и Букурещ. Тя прелита през различни езици, книги, истински и измислени истории. Тя бива въплътена в много и най-различни души и тела. Понякога бива изстудявана до точката на замръзване. Друг път бива нажежавана до точката на кипене. Но накрая бива намерена, за да ни се яви в пълния си блясък - светла и пречистена, като розово слънце." Иван Христов "Димана Иванова се отличава не толкова с техниката си на писане, колкото с ... |
|
|
"В тази по-различна моя стихосбирка този път съжителстват всички нюанси на битието - любовни и еротични стихотворения, стихотворения за смъртта на майката, за смъртта на приятелствата, както и стихотворения за плагиаторите и епигоните, за двата края на обществената стълбица и за духовното призвание на човека. В книгата има както сонети за съкровената християнска надежда и утеха - опитностите с Истината в нейния най-благороден библейски смисъл, така и сонети, събрани под надслов "Балади за невъзвратимото", съжителстващи с раздел от шаржове за държавници и хора на изкуството. Разделът от стихотворения в ... |
