"Може ли да има нещо общо между Алиса в Страната на чудесата и Престъпление и наказание? Публикувани са почти по едно и също време - в 1865 и 1866 година, съответно в две далечни една от друга земи: кралство Великобритания и царска Русия. Но докато четях Clair de lune, усещах как думите завихрят познати картини и споделени събития от моя живот (без оглед на национална принадлежност), а синкопираният слог на разказвачката ме тегли през тунела на времето към преживяното от поне три поколения на съдбовния XX век. Който успее да стигне до дъното - в каменоломната, - не го посрещат с чаено парти, а го налагат за ... |
|
Място на действието на книгата с кратки разкази Междинно кацане са живописните декори на автентичен панелен квартал в грузинската столица Тбилиси. Авторът се лута из неговите улички, из затънтени селца и курортни места в Грузия, сред горите на родния Тршемшин, търсейки своята човешка и родова идентичност. Нова чужбина, ново нагаждане към живота, нови срещи, нов непонятен език и ново завръщане към корените. И нарастваща умора от сивотата и хаоса на големия град, която Матей Хоржава се опитва да заглуши с бягства към черноморския бряг, в Кавказ, Моравия, Чехия, в своето носталгично детство... Житейските съдби на ... |
|
"Фрагментът би трябвало да е кратко есе. В един от своите известни "Фрагменти" Далчев казва, че "есето е смесица от поезия и философия, дето мисълта е основата, а образът - само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена". Но при самия Далчев, в неговите фрагменти, поезията съвсем не е изгубена. Също и фрагментите на Поли Муканова, събрани в книгата "Сизиф дали е бил щастлив?", са обединени от нейния особен поетичен глас. Макар и да са твърде разнообразни - от чиста кратка поезия като "Събудих лятото, оставено на гардероба. Жълтия чадър разпънах на ... |
|
Романът на Стефан Чапалику "Всеки полудява по свой начин" е трилогия с автобиографичен характер, която проследява паралелно промените в живота на отделния човек и на обществото в Албания през последните петдесет години. Настоящето издание представя първата от трите книги, в която разказвачът е все още дете. То чувства себе си в центъра на вселената - провинциалния роден град Шкодра, или по-точно в центъра на компаса, обхващащ няколко концентрични кръга: родителите му, останалите близки от рода, съседите и приятелите, градските постройки и институции. Отвъд тях се простира "големият свят", с който ги ... |
|
"Мопсът на Вазов" събира 274 текста, писани от автора през последните 20 години. Подредени един до друг в общо книжно тяло, те придобиват оригинална цялост, придават обем на художественото му мислене и започват да функционират като негов духовен автопортрет. Разкриват необичайната чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас - рефлексия, провокирана и съпътствана от (само)ирония, изненадващи послания, вдъхновени метафорични образи, неочаквано подсказващи как проблемът да бъде трансформиран в решение и препотвърждаващи по този начин ... |
|
"Тази книга е много лична. Тя е за моите приятели писателки и писатели. На тях се изповядвам и очаквам да ми се доверят. С всички, чиито имена и книги са споменати тук, сме приятели. Защо съм избрал точно тях? Първо, защото с нещо са ме предизвикали да им се възхитя. И второ, защото литературата, която са създали, има стойност по-висока от злободневната или от тяхната лична оценка. Тази книга е продължение на литературните есета, поместени в "Литература на края на света" (Лексикон, 2017). Оттогава минаха три години, излязоха нови книги, сдобих се с нови приятелства. "Краят на света" обаче остана ... |
|
"Ще напиша кратко стихотворение и ще го изпратя на целия свят. А после ще се радвам на трите харесвания и ще си представям, че тримата дори го четат. Ще напиша кратко съдържание, колкото един живот. Рими за грешки и смешни прозрения, събрани в хартиен вързоп. Ще напиша кратко съдържание. Може и да му провърви. Недовършено ще заспи изречението. И ако има смисъл - друг ще го продължи." Мартин Петков "Още с първите стихове усетих, че авторът е от моята кръвна група - той гледа на света през сатирична призма. Без да се прави на интересен с ефектни постмодерни трикове, този поет пише за обикновените неща от ... |
|
Първоначалната идея на Мацура е, че в тези текстове, балансиращи на границата между науката и журналистиката, ще разглежда отделни въпроси, на които се е натъкнал в изследователската си работа, без да може да ги интегрира в някое от научните си съчинения. Същевременно той иска да съотнесе тези факти и "куриози" към актуалната реалност и да ги представи пред съвременниците си като част от мисловния свят, от който израства настоящето ни. Пример за това са фейлетоните за митовете, свързани с националния характер, анализиращи връзката на чешката национална култура с мистификациите, стремежа на чехите да се освободят ... |
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго". ... Избрани стихотворения 2016 - 2018 година."Стиховете в тази книга драскат като камъче в обувката на читателя. Убиват, карат го да се събуе и да продължи бос към морето. Поантите им изискват предпазен колан. Турбулентните зони са във всяка поема и ако притихнеш и добре се заслушаш, ще чуеш как раните им "капят по антрето". Едно е ясно: Сикимич е ловец на богове. И също както боговете напускат света, който са създали, така и той незабележимо се оттегля, тронът на поета остава празен, и книгата му ... |
|
Книга съдържа седемнадесет разказа и една новела. Отново поемаме на пътешествие из дебрите на човешката фантазия. Героите често са надарени със свръхестествени дарби или попадат в приказни страни и ситуации. Светът обаче никога не е черно-бял, в него не винаги възтържествува единствено доброто или лошото. А често разликата между тях е недоловима за човешкото око. "Градът на статуите" започва леко - с приказки и легенди, неусетно нагазва сред непокорните течения на заплетени мистерии и екзотични приключения, и докато се усетите, се озовавате в самото сърце на книгата - в дебрите на въздългите драматични и малко ... |
|
"По-лесно е да пишеш за другите, по-трудно - да пишеш за себе си, макар че тези други са твоето собствено огледало... Книгата съдържа 50 авторски рисунки с туш и източна четка (суми-е), поезия и кратка проза - повлияна от източните форми хайку, хайбун и дзуйхитцу (стил, в който Сей Шонагон е писала своите "Записки под възглавката"), както и ръчно изписани заглавия с туш. В нея централно място заема моят литературен и духовен задочен разговор с Далечния Изток." Венелина Петкова "Какво ли не са побрали страниците на тази книга! Начала и морета, минало и настояще, падащи и летящи неща, луна и любов, ... |
|
"Основният сюжет в тази книга е търсенето на Любовта с главно Л. Любовта се скита през различни европейски градове. Тя живее и гори в София, Братислава, Прага, Берлин, Брюксел, Лондон и Букурещ. Тя прелита през различни езици, книги, истински и измислени истории. Тя бива въплътена в много и най-различни души и тела. Понякога бива изстудявана до точката на замръзване. Друг път бива нажежавана до точката на кипене. Но накрая бива намерена, за да ни се яви в пълния си блясък - светла и пречистена, като розово слънце." Иван Христов "Димана Иванова се отличава не толкова с техниката си на писане, колкото с ... |