Андрес Барба (1975, Мадрид) е сред най-известните млади испански романисти. Дебютира с новелата "Костта, която най-много боли" (1997), получила наградата "Рамон Сендер". Признание обаче му донася втората му творба "Сестрата на Катя" - финалист на престижната награда за роман "Ералде" (2001), която е филмирана през 2008 г. Барба представя страната си на множество международни писателски форуми, включително и у нас през 2006 г. по покана на Института Сервантес. Творчеството му е преведено на осем езика. Книгата "Добрите намерения" включва най-добрите новели на автора. ... |
|
|
Нощ. Буря. Катастрофирала кола. В колата - сама жена. В главата на жената - целият живот, който е водила досега и който я е довел дотук. Мисли, чувства, събития, врязали се в колективната памет, дребни случки, врязали се в нейната памет, сивият, често жесток делник, попарените надежди, премълчани семейни тайни, провалени съдби се нижат в гаснещото ѝ съзнание като на филм, в лабиринт от образи, асоциации, непрекъснато преплитане между минало и настояще. Това е книга за смъртта, всички видове смърт, не само физическата - смърт на времето, смърт на идеите, смърт на мечтите. Но това е и книга за живота, който може да ... |
|
|
Легенда за свети Герард. ... Способна ли е вярата да промени човек? Доколко значима е такава промяна? Възможно ли е заедно със старото име да изчезне и предишната личност? Какво изобщо означава името, и какво - думата "аз"? Средновековна мистерия, в която житието на един светец се ражда на цената на убийства, чудеса, интриги! Ева Банки е родена през 1966 г. в Надканижа, преподава световна литература и творческо писане в Будапещенския университет "Лоранд Йотвьош" и Реформаторския университет "Гашпар Кароли". До 35-годишна възраст публикува само стихове. През 2004 г. излиза първият й роман & ... |
|
|
Прозрение Страха гълъбов с трохи замерях и руших, макар от него да се ражда моят стих. Но щом от жал протегнах длани с подхвърлени трохи добро да сторя и на гълъба-бияч, несмогнал да се нахрани, разбрах защо Бог закриля злите хора. Маргарит Жеков ... |
|
|
„Пътуване на юг” е роман-калейдоскоп, построен като разказ в разказа. В основната сюжетна линия – разследване на две неразкрити убийства, се преплитат текстове, присъщи на различни литературни жанрове, дори цял един роман, чиито букви са от огъната тел. Демони и роботи участват в историите наред с хората, светещи червеи пишат на морското дъно загадъчен текст, на сцената се играе балет по идея на Кантовата „ Критика на чистия разум ”. Кабалата е сюжетна нишка в комикс, таоизмът – в научнофантастичен филм. Иронизират се трилъри и екшъни, идеите на ренесансов философ и пликче гумени бонбони са еднакво важен ключ за ... |
|
|
„Съдба и коментари” (1993 г.) е най-награждаваният роман в историята на сръбската литература и несъмнено един от най-важните на ХХ век, белязал своето време. Това е поетичен и философски разказ за човешката съдба и за нейната (не)подвластност на историческите събития, в който участват трима герои – руският офицер от сръбски произход Павел Волков, изпратен в началото на ХІХ век на мисия в Триест, сръбският историк Павле Вукович, свидетел на събитията в Унгария от 1956 година, и историческата личност граф Джордже Бранкович ІІ (1645-1711). Именно образът на мнимия сръбски деспот като прототип на човек, съумял да се ... |
|
|
Изповедите на един свещеник ... Сексът табу ли е за свещениците? В ада само грешниците ли отиват, или и праведници? Наистина ли Бог и любовта отсъстват от съвремието? Изповедите на един свещеник в дебрите на плътското и религиозното... Най-новият бестселър на скандалния словашки писател! В деня, в който окончателно реши да напуснеш монашеската служба, по пладне те изпратиха до широката порта на римския манастир не само вече познатите ти монаси, но и останалите братя. Сбогуваха се с теб, сякаш си мъртвец, който си отива от редиците на живите. Когато братята те питаха за причината за напускането ти, трябваше да измислиш ... |
|
|
"Романът Поемеш ли към ада, яхай хубава кобила започва и завършва с думата Нищо, повторена четири пъти! Не може обаче да има Нищо, все трябва да има Нещо! Авторът Ян Яндоурек го търси. И се пита: "Нима Исус би бил против, ако се събуждам до момиче със зелени очи?". Загубата на вяра разчиства пътя за бездуховността, за лъжепророците и сектите, за увлечението по източните философии и по политическите доктрини, както и за другата крайност - религиозния (и не само религиозния) фанатизъм, мистицизма, суеверието! Свещеникът, захвърлил расото, изживява катарзис: "Бих вярвал, но в какво? Няма църква, ... |
|
|
В тази необикновена книга, притежаваща тематичната цялост и структура на роман, сръбският писател Радослав Петкович поема по житейските пътища на човешката история от първите християнски апостоли, през лишения от вяра и красота делник на съвременника, за да се върне отново към мъдреците от Изтока в търсене на границите между сън и реалност, фантастика и действителност, прозрение и самозаблуди. Повествованието черпи сила от непрекъснатия поток на времето, увличайки читателя към неизвестни светове, в които странните събития имат своя реална мотивация, а реалните случки добиват причудливи измерения. С вещина и искряща ... |
|
|
Поетичен калейдоскоп на живите и мъртвите, една стихотворна равносметка за това, което сме, и за другото, което ще станем. Ищван Кемен (1961, Будапеща) завършва унгарска филология и история в Будапещенския университет "Йотвьош Лоранд". Автор е на романите "Изкуството на врага" (Холнап, 1989) и "Любим непознат" (Магветьо, 2009), стихосбирките "Игра с отрова и противоотрова" (Сепиродалми, 1987), "Теми от филм рококо" (Холнап, 1991), "Нямото Х" (Пещи салон, 1996), "Студено" (Палатинус, 2001), "За живота говоря" (Магветьо, 2006), драмата " ... |
|
|
"Идеята за този роман ме преследва от дълго време. Вярвам, че нашето съзнание съдържа миналото и днешното в себе си някак едновременно. И разбрах, че колкото и да бягам по далечни брегове, имам нужда да напиша роман за София, за вътрешните дворове между старите кооперации, за софийската мъгла през декември, за нещата, които ни промениха и за това, как въпреки всичко сме си останали същите, ние, децата от центъра на София, на които им се случи да живеят в интересни времена. Това е и роман за хората, които вече не живеят тук, но сенките им сякаш продължават да се мяркат по улиците, защото улиците няма да са същите без ... |
|
|
"Бистра Величкова за пореден път изненадва с таланта си да пише за българското близко минало, което обаче не е променило настоящата ни съвременност откъм хоризонтите на едно смислено бъдеще. Ресто е провокативен сборник с разкази - доколко можем да опазим себе си в държава, в която преходът към доброто се оказва една метафора на непостижимото. Навсякъде в текстовете обаче преминава светъл оптимизъм, независим и независещ от несгодите на героите ѝ. И именно това е голямото послание на тези разкази - че човекът има уникалния шанс да бъде емоционално съпричастен към другия и по този начин да променя света." ... |
