Книгата е част от поредицата "Нова българска проза" на издателство "Ерго". ... "София от времето на Студената война, сгушена в зимната мъгла под сивия дим на комините, разпознаваема, но не съвсем. Съществуват някои важни разлики. На първо място Втората световна война не е завършила точно по познатия ни начин. Защото освен шпионски това е и фантастичен роман. Петър Тушков е дал воля на въображението си, но е създал един много убедителен свят. Паралелната реалност в неговата книга е разположена на територия, съвсем близка до действителността, и не се подчинява на предварителни схеми, а просто живее ... |
|
Модерна европейска проза. ... "Левенте Кирай е провокативен писател. Въображението му ражда най-невероятни обрати в странните му разкази със странни герои, черен хумор и често зловещи развръзки. Това обаче не са хватки за привличане на по-широк кръг читатели, не са разкази за лековато забавление. Зад написаното се крият дълбоките въпроси на съвременното ни битие, на разколебания смисъл и разклатена вяра, на човешката самота и отсъствието на любовта. Чувството за хумор, което е в черната гама и въпреки това успява да разведри читателя, разширява и задълбочава акцентите в разказите на Кирай. Тук е мястото и на ... |
|
"Животът е изречение - не се знае колко ще е дълго и дали ще завърши с удивителна, с въпросителна, с точка. Тази книга се състои само от едно изречение, защото тя описва един живот. Естер Тот живее в село, в което историческите земетръси са прекроявали съдбите на хората ту от чехи, ту от свои - унгарци, ту от руснаци. Естер е унгарка и не иска нищо по-различно от всички момичета на нейната възраст - да обича и да бъде обичана. Само че живее във време и на място, където животът е разцепен като от гръм: насилие срещу достойнство, позор срещу невинност. Ще успее ли Естер Тот да удържи, да съедини двете половини на своя ... |
|
"Поетическото изкуство на Анте Поповски е памет, синоним на тайното, сакралното, трайното, просветленото, божественото и откровенческото. В него читателят открива сгъстени пластове време, в което митът е продължен във вечност... Поетическото писмо на този македонски Орфей гледа далече в миналото, но и напред в бъдещето. Неговата песен става свят храм, съграден от гъсти времеви блокове с цивилизационна опитност и синтез... Поезията на Анте Поповски задълбочено осмисля човешкия път през времето. Той е поет на откровения, провидения и съновидения, рядко култивиран интелектуален дух, който рафинира и синтезира опита на ... |
|
"В романа си "Синият присмехулник" Иван Бинар разказва с много обич и горчивина за разбити човешки съдби, за необхватното многообразие на света, който познаваме и не познаваме. Не заема позата на съдник, а мъдро и с насмешка прощава човешките слабости и се прекланя пред величавия ход на живота във всичките му прояви, най-красива от които е любовта." Маргарита Кюркчиева ... |
|
Книгата е разказ за една изтляла в годините на прехода човешка любов, за един похабен от застойните времена и рутинното бездарие талант. "Като си помисля само, че през последните месеци се бях отказал от всичко останало, че това, което направих, ме обсеби, изпи всичките ми сили и в крайна сметка не беше лесно заради едно такова обвинение, изречено от приятелката на Маги, да се затворя вкъщи или да обикалям сам, като куче." Из книгата ... |
|
"Роман Кисьов е поет с изтънчено усещане за мяра. Мотивите в неговите картини и стихове са хармонично преплетени. Самият Кисьов е изключителен познавач на теологията, философията, митологията, историята (особено българската) и литературата, което е и видно от неговите стихове. Кисьов е, преди всичко, роден поет. Той е също така поет, който се стреми към лаконичност на изказа, стреми се към поетическия идеал – с малко да се каже много... Леснодостъпна, а същевременно дълбока, мисловна и преживяна, поетиката на Роман Кисьов със сигурност няма да остави равнодушни истинските любители на поезията." Жарко Миленич & ... |
|
"Станчо Пенчев изследва съдбите на героите си през призмата на големите въпроси на отминалия страшен век. "Защо песъчинката-човек е осъдена да осъзнава светозданието? Беше се блъскал с кокоша слепота в пропаданията на този вкърмен с войни, кръв и пороци век... Но, Господи, кой може да прозре в световния водовъртеж? Знае ли някой какво е история?" – пита се един от героите му. Привидно тези въпроси са обречени на неотговори. Но писателят знае, че не е така. Защото истинската спасителка на историята винаги е била литературата. Историята може да излъже, добрата литература - ако наистина е добра - не може. ... |
|
Третата книга на Томаш Хокеш е различна от предишните две: "Малкият бог" (2004, 2008) и "Палячовци" (2009). Докато първите две книги на Хокеш разискват темата за оформянето на личността, "Дестине ООД" обсъжда именно края на "зрялата възраст" чрез безчовечна, лишена от романтика визия. Лъч светлина привнася любовта, разиграваща се сред кулисите на драматичното съвремие. Сблъсъкът в повествованието носят тъмните сили, произлизащи от "невидимо" подземно общество долу, тайно братство, чийто девиз е колективистичната съпринадлежност, а смисълът му е да съхрани живота на ... |
|
Романът "Чужденци" на Андраш Петьоц, вдъхновен от едноименната творба на Албер Камю , е екзистенциална драма за живота на Анна, осемгодишно момиченце, и неговата майка. Двете са бегълки, които жадуват за дом, топлина и обич, но са принудени от обстоятелствата да се скитат из неназовани краища на евразийския континент. Най-страшният им враг са така наречените варвари. Романът проследява нелеката съдба на майка и дъщеря до деня на трагичната развръзка. Андраш Петьоц (1959, Будапеща) е писател, поет и редактор, подпредседател на унгарския ПЕН-клуб. Литературната му кариера започва през 1980-те години, като ... |
|
Унгарският писател и журналист Шандор Петьо твори в областта на детската литература, издава вестник за деца и юноши, сценарист е на поредица анимационни филми, излъчени по Унгарската телевизия през 80-те години. Техните главни герои, жълъдите-кукли Марци и Марчи, са действащи лицаи в "Цирк над града" /1985/, опитват се да разведрят омърлушения автор, извеждат го на разходка в парка, където се срещат и разговарят с оригинални личности с интересни житейски истории. Оказва се, че всеки мечтае да бъде нещо друго, което да го направи щастлив. По чудо мечтите на всички се сбъдват, но никой не е доволен от това, в ... |
|
„Баща на мъртвите " е една от най-добрите белетристични творби на Балаж Дьоре. Текстът съхранява езиковия пуританизъм и микрореалистичната прецизност на епичната проза, същевременно на езиково равнище, въпреки консерватизма си, привнася обновителни елементи. Дните на траур и реминисценции принуждават разказвача отново и отново да извиква в паметта си личността и житейската история на бащата, придавайки им ново тълкувание; да извърши преоценка на познанията и пластовете от спомени, които от синовна позиция му позволяват да надникне в миналото, и които в светлината на тайните дневници на бащата търпят значителна ... |