"С голи ръце лисица" е сборник с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават страници, понякога за да се срещнат отново в различен етап от пътуването, наречено живот. Цяла една човешка минивселена се разкрива под внимателния и състрадателен поглед на авторовия Аз."Персонажите на тези разкази не са в центъра на повествованието, асе задържат в периферията, остават си по краищата на своя живот, на своя дом, на своята страна, те крачат край пътищата, в покрайнините на своята памет, по границата на обикновеното и разума, случва се да пътуват на стоп, ако някой спре, за да ги вземе. Аз ги взех в моята ... |
|
|
Ивайло Радев е роден в Пловдив. Със семейството си живее в Бургас. Занимава се с литература, музика и медицина. Пише от дете. Това е втората му завършена книга и първата отпечатана. Досега е публикувал в литературни сайтове. Библиофил е. Зависим е от четенето. Понася писането. Обича Природата, в частност - планините. Старае се да е щастлив и да прави хората щастливи. "Докато мислех как и дали читателите ще възприемат архаичното понятие в заглавието на книгата, означаващо оригинален текст, отстранен чрез търкане или промиване, след което на негово място е въведен друг текст, прозрях колко точно всъщност " ... |
|
|
Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Негова поезия е публикувана в международни литературни издания, носител е на отличия в националните конкурси за кратка проза и международен конкурс за хайку. Три поредни години е в класацията на 100 -те най-креативни хайку автори. "В тази книга Владислав Христов е осъществил баланс между лаконичността и осмислянето. Обратното броене на зрелостта е започнало. Стихотворенията са сякаш вълни, които се застъпват, разминават, образуват водовъртежи и плисват на брега, за да се отдръпнат отново. Поезия, която диша свободно и ... |
|
|
"Бог в очакване на дилъра" на Бистра Величкова е болезнен и суров калейдоскоп на съвременността ни, побрал множество стъкълца, всяко от които е запечатало късче от многопластовия сюжет на живота, нечия пестеливо разказана история, която започва преди стихотворението и продължава след последния стих. Това са режещи стъкълца, в които бродят самотници, клошари, пияници, проститутки, сутеньори, наркомани или обикновени хорица, за които авторката я боли и сънува техните сънища за един по-друг живот, защото на повечето от тях този "не им понася", понеже "прекалено много са / страничните (му) ефекти" ... |
|
|
"Писма за оригами не е политически, не е идеологически, не е и исторически роман. Някога познавах доста хора като героите на Дияна Боева. Сещам се за тях чрез нейната фикция. Хора от ъгъла, които, за да се опишат достоверно, означава да не се научи много за тях - невероятно трудна задача за писателя. Мълчанието. Това е безнадеждността на тоталитарния свят. Романът обхваща два обществено критични момента от историческото време: активната идеологическа борба докъм средата на 1950 -та и злополучните турски събития току преди разпадането на режима. Героите са от различни поколения, но с един и същ фатален проблем: ... |
|
|
"В морето от поетически книги, които всяка година излизат в България, книгата на Ивайло Иванов е истински остров. Книгата наистина е "нова", но "нова" не в смисъла на експеримент, който винаги претенциозно иска да донесе "новина" на света, а в смисъла на нейната класичност. Човекът, взиращ се в света от страниците на книгата, вече го вижда като Творение, такова каквото е, и със смирението, което подобен обективен поглед неизбежно предполага. "Нов сън за щастие" е несвоевременна и с това лишена от всякаква баналност. Книга на озареното краевремие, далечна на суетнята и ... |
|
|
Модерна европейска проза. ... Написана в необичайната жанрова рамка на далматински уестърн, "Адио, каубой" е социална драма, в която зад привидната екстравагантност на повествованието се крие стремежът на авторката да разкрие в дълбочина съдбата на обикновените хора от предградията на Сплит. Книгата е разказ за израстването на главната героиня, в чието мислене критичното отношение към родната среда се преплита с топлота и лиризъм, пробудени от спомена, от познатите и обикнати миризми, вкусове, цветове и звуци на Далмация. Със завръщането си в родния град Рузинава се опитва да осмисли своя житейски избор, както и ... |
|
|
"Америка е страна–символ на много неща. А символите са или идеализирани, или стъпкани. От появата на "Едноетажна Америка" на Илф и Петров до наши дни чужденците са се опитвали да я опишат. Но вместо това са засилвали нейната символичност. За американците обаче тя е дом. Такъв стана и за мен. И аз се опитах да я покажа такава, каквато е днес, видяна отвътре: характера, социологията, политиката, културата на американците. И понеже съм български имигрант в Америка, подтемата, която подплатява моите наблюдения, е критичното сравнение на родната ми култура с културата на страната, която ме прие за свой гражданин. ... |
|
|
Дьорд Петри (1943-2000, Будапеща) е унгарски поет, преводач и журналист, носител на наградите "Кошут" и "Атила Йожеф". Завършва "Унгарска филология" и "Философия" в Будапещенския университет. Първата му стихосбирка "Обяснения за М." излиза през 1971 година. От 1974 г. е писател на свободна практика. В периода 1975-88 г. има забрана за публикуването на творбите му, негови книги излизат чрез "самиздат" и извън Унгария. През 1981-89 г. е редактор на списание "Бесельо" и важна фигура в унгарската демократична опозиция. През 1994 г. става народен ... |
|
|
Екатерина Григорова (1975, Добринище) е редовен преподавател от 2007 г. в Нов български университет, където води курсове по новогръцка литература, превод на художествен текст, практически новогръцки език. Автор е на множество публикации с поезия, както и на публикации в областта на новогръцката литература. Носителка на второто място от Националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение (2014). Нейната стихосбирка "Фарадеев кафез" (изд. "Жанет-45") е удостоена с една от наградите за поезия на Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" (2013), както ... |
|
|
Нели Лишковска е автор на сборниците с разкази "Смърт до насита" (1998), "Зеницата на Бога" (2007) и "Стъпки по ръба на месечината" (2008), както и на романите "Нероденият" (2009), "Леговището на тъгата" (2010), "Зверо sapiens" (2011), "Петнайсетият камък" (2012), "Безкрайната точка" (2013) и "Ключовете от Рая" (2014). Миналата година излиза и сборникът с пиеси "Недокоснати пиеси". "Кое е истинското? Мисълта, реалността, въображението? Къде се пресичат и как ни променят... Такива въпроси задават разказите от сборника ... |
|
|
„Баща на мъртвите " е една от най-добрите белетристични творби на Балаж Дьоре. Текстът съхранява езиковия пуританизъм и микрореалистичната прецизност на епичната проза, същевременно на езиково равнище, въпреки консерватизма си, привнася обновителни елементи. Дните на траур и реминисценции принуждават разказвача отново и отново да извиква в паметта си личността и житейската история на бащата, придавайки им ново тълкувание; да извърши преоценка на познанията и пластовете от спомени, които от синовна позиция му позволяват да надникне в миналото, и които в светлината на тайните дневници на бащата търпят значителна ... |
