Публицистика 1989 - 1998 г. ... "Още от самото начало на писателското си дело Николай Хайтов изпитва неудържимо пристрастие и към краеведските изследвания. В съвременната българска литература няма друг автор, който да е отделял толкова много време за на пръв поглед досадните проучвания и справки, нужни за едно краеведско изследване, както за книги за миналото на Асеновград, на Яврово, Девин, Смолян и др. И друга особеност сродява Хайтов с традицията на голямата българска литература - полемиката, потребността ѝ с оръжията на публицистиката да се отстояват определени принципи и цели. А някои негови книги ... |
|
Съвременната "бетонна цивилизация" и нейните технически "услуги", сред които е удобно да се живее, ни прави неусетно свои пленници и ни откъсва от природата, към която уж непрекъснато искаме да пътуваме,а всъщност непрекъснато се отдалечаваме. Навярно и заради това, докато четем новелите на Николай Хайтов , ние сме щастливи, че пътуваме към природата, към естествения живот, към екзотиката на планината, че бродим на воля из гората и гълтаме на големи глътки пресния въздух, който в съвременния свят се превръща все повече и повече в истинско зло... В тези разкази връзката "човек-природа" е ... |
|
"Творчеството на Николай Хайтов е невъзможно щ ни отмине едно особено патриотично вълнение. Писател откривател, благородно и всеотдайно влюбен в Родопите, в техните хора и легенди, в горската им красота. Напомня ни с регионалността си за добруджанския митотворец Йордан Йовков , за рисувача на Шопско Елин Пелин , за казанлъшкия вълшебник на хумора Чудомир , съперничи като „местен" автор на своя съвременник Йордан Радичков . Извежда в рамките на своите изображения хора самобитни, недовидени и недопознати преди него. И допълва с нови черти таблото на българския народен характер. Хайтов принадлежи към ... |
|
Едва ли ще е пресилено да кажем, че една от главните характеристики на личността и твореца Николай Хайтов е филипиката, спорът. Две ярки книги, определящи съществени негови творчески търсения, също са родени в полемика. Първата е "Бодливата роза". Много преди темата за екологията и опазването на природната среда да стане актуална, Хайтов се насочи към нея. В "Бодливата роза" той предупреждава, че ако човекът продължава така варварски да се отнася към своята природа, последствията ще бъдат непоправими. Днес виждаме, че, за съжаление, пророчествата му се оказаха верни. И каква тънка невидима духовна ... |
|
""Хайдути" от Николай Хайтов ни дават нравствения и исторически мащаб, елементите на едно национално самопознание, което ни противопоставя на "мързеливата човешка правда" и въпреки многобройните горчиви примери е извор на исторически оптимизъм. Те ни приобщават към един свят на саможертва и благородство, издигат ни до най-светлите върхове на българщината и ни карат да изживяваме с патриотична гордост и въодушевление най-героичните и драматични епизоди на нашето историческо минало, за да не дадем да угасне в душите ни техният огън и да не забравяме с колко кръв и самоотричане е заплатено името & ... |
|
"През последните години от живота на Николай Хайтов , когато той беше и председател на Съюза на българските писатели, изпод перото му излязоха няколко книги с ярка и безпощадна публицистика - Време за разхвърляне на камъни и Който има ухо, да чуе, както и два тома Троянските коне в България. Ювеналовият гняв на художник-воин в безподобната по своята полемичност книга Троянските коне в България се пораждаше от многобройните примери на престъпно отношение на редица пишманполитици и лъжедържавници, които като колорадски бръмбари след началото на така наречения преход от 10 ноември 1989 г. опоскаха националното ... |
|
"Николай Хайтов живее и днес. В сърцата на онези, които бяха с него в битките му и в миговете на отдих; и в летежите му, и в миговете на покой; и в гръмола на справедливия му гняв, и в яснината на ведрата му усмивка. Той беше несломим. Никакви житейски обстоятелства не можеха да го отклонят от пътя, не можеха да го откажат от битката. Беше безкомпромисен към враговете си, но и милостив. Удряше, но и им даваше възможност да се вразумят, да се поправят. Не унищожаваше човека. Бореше се с порока в него. С лъжата в него. С неистината." Елена Алекова ... |
|
"Едно далечно пътуване до Филипините неусетно се превръща в хроника на едно лично духовно пътуване - урок към изконни човешки истини - за силата на любовта, за шепота на сърцето, за стойността и значението на настоящият миг, за "изкачването към платото на радостта", за щастието от живот без планове. Сетивното и земното, мъдростта в човешките истории и съдби неусетно преливат в духовно познание при откриването на поредната житейска истина. Красивата поетична образност на езика преплита чуждите истории с личната съдба на автора и така повежда и читателя към неусетното себеопознаване чрез съдбите на другите.& ... |
|
Д-р Ганчо Ценов -основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в капиталния му труд "Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква". В нея излага хипотезата, че българския народ е формиран от смесването главно на хуно-българи и готи/гети, които в историческо време са били автохтонни (местни) европейски народи от Херодотова (европейска) Скития. Теорията на Ценов не е приета от академичните среди. Кандидатурата му за доцент по "Стара история" в Софийския университет е отхвърлена. По тази причина ... |
|
"Николай Хайтов влезе в нашия културен живот не като босяк, който ще се присламчи и приспособи, който ще се оглежда как да заприлича на другите. Той носеше своя духовен мир, своите спомени, своето минало, с което можеше да се гордее и да каже с думите на Лермонтов - "Да, были люди в наше время, могучее, лихое племя. Богатыри - не вы!" Както неговите есета, етнографски и исторически проучвания, "Диви разкази" са размишления на писателя за нашата история, за историята на нашата душевност, за дълбоко вкоренените, същности черти на българина, за нашите традиции - културни, моралистични, духовни; за ... |
|
Пълно издание. Второ преработено и допълнено издание. ... Романът Под игото е създаден в основната си част през 1887 - 1888 г. в Одеса, където Иван Вазов намира убежище след започналите в България политически гонения."Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България." - разказва авторът. Но тази носталгия на духа е само последният емоционален стимул за появата на едно произведение, което Вазов просто не е могъл да напише. Защото то е ограничен израз на ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мирознание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. В този том, драги читателю, ти предстои среща с безсмъртния Пушкинов роман в стихове "Евгений Онегин". Откакто през 1894 г. Иван Вазов превежда няколко строфи от втора глава, романът има ... |