"Петдесет години живея този живот, от четиридесет и две се опитвам да разплета загадката му, а от трийсет и пет си водя дневници с подсказки за тази загадка. Бележки за успехи и провали, радости и мъки, неща, които ме карат да се дивя, и неща, които ме карат да се смея хищно. Трийсет и пет години на осъзнаване, спомняне, разпознаване, събиране и записване какво ме е развълнувало или движило по пътя. Как да бъда справедлив. Как да съм по-малко стресиран. Как да се забавлявам. Как да наранявам хората по-малко. Как да се наранявам по-малко. Как да бъда добър човек. Как да получа това, което искам. Как да имам смисъл в ... |
|
|
Погледът към Франция. Монографията изследва погледа към френската арт сцена от България през 1960-те години. Посредством конкретни случаи е изявена културната динамика на десетилетието. Обсъждат се участия в международни арт форуми, размяна на изложби, примери от визуалната култура на всекидневието. Изследването се развива към множественост: към разгледаните казуси може да добавяме още. Невъзможно е погледът към Франция да бъде разграничен строго от погледа към Запада, както и от контактите с други страни на изток от Желязната завеса. Тази множественост е затруднение, но и шанс за по-широк хоризонт на днешното разбиране. ... |
|
|
"Етюд-и-те на София" е фотографски проект, който започва през 2015 -а като фейсбук страница и бързо се превръща във визуална хроника на града. Авторът на снимките Иван Шишиев запаметява с фотоапарата си разнообразни места, хора и моменти от столицата. Част от тях са познати на мнозина, други остават забулени в неизвестност, но всички са обединени от красивата картина, която създават. За първи път в луксозен албум са събрани най-емблематичните снимки от проекта. ... |
|
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Акварелите на Любен Зидаров са своеобразни иронично-лирични пластически въздишки. Той е майстор на фрагмента и жадува именно чрез единичното да разбули цялото, чрез едно-единствено прелестно насекомо да ни покаже богатството на природната хармония; чрез изоставената на пустия плаж лодка да открехне пред нас прозорците към страданието, носталгията, милосърдието, спомена; чрез самотната вишка на фона на мъртвовълнуващото се море да ни подтикне да се вглъбим в свръхекзистенциални въпроси - за смисъла на човешкия живот, за главното предназначение на индивида и неговата ... |
|
|
"За естетиката е писано много и заедно с това твърде различно. Желаещият да навлезе в една теория на изкуството, обединяваща понятия, категории и принципи, бързо се обърква и уморява от различните гледни точки и стилове на изразяване. Част от авторите залагат на визуалните изкуства, за да докажат твърденията си, други са вещи в литературата, поезията или театъра. За киното се е изписало безчет в новото време. Музиката е по-труден материал за анализ. Тя е абстрактна като изразни средства, а и не е визуална. Нейната сюжетност е по-индиректна и не се обяснява толкова лесно. А и много изследователи не са толкова " ... |
|
|
Томът съдържа пиеси. ... Том 9 представя пиесите на автора. В съдържанието са включени пиесите "Суматоха", "Януари", "Лазарица", "Опит за летене", "Кошници", "Образ и подобие", както и първият вариант на "Суматоха" - "Нова библия", пиесата за деца "Желязното момче" и радиопиесата "Добродушните смокове". Сред текстовете в том 9 от събраните съчинения, читателите на Йордан Радичков ще различат някои от най-обичаните и поставяни пиеси от цяла плеяда театрални режисьори като Методи Андонов, Крикор Азарян, Юлия Огнянова, Иван ... |
|
|
Това е ново издание, което предлага компетентен обзор на изкуството и художниците от последните две десетилетия на миналия век. Творчеството, кариерата и веруюто на 87 автори са представени на 192 страници с над 300 репродукции и кратки въвеждащи коментари от 7 специалиста в областта на изкуството, комуникациите, теорията на изкуството, психологията и литературата. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
|
Джеки Чан отдавна е станал легенда за многобройните си почитатели по целия свят. "Остарях, преди да порасна" е неговият личен разказ за живота на едно момче, израснало в бедност, но непреклонно следващо мечтата си. Започнал като анонимен каскадьор по снимачните площадки на Хонконг и станал световна звезда благодарение на упорития си труд и смелостта, която често е можела да му струва живота, Джеки Чан непрестанно надскача собствените си граници. Стремежът му към усъвършенстване, скромността и личната му харизма са станали негова отличителна марка, превръщайки го в любимец на млади и стари. В книгата си големият ... |
|
|
"Архитект, художник, правист, хуманист, поет и писател, математик и криптограф, Леон Батиста Алберти (1404 - 1472) е сякаш самото въплъщение на ренесансовия идеал за пълно разгръщане на всички способности на човешкия дух. Освен с архитектурните си творби и писменото си наследство, Алберти остава известен като човек не просто със самочувствието на творец и първопроходец, но със самочувствието на самосътворила се личност - всичко, което е постигнал, дължи единствено на себе си и собствените си усилия. Настоящото издание включва три трактата от Алберти. Това са три от неговите най-влиятелни и значими съчинения върху ... |
|
|
Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? B очакване на Годо е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? "Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме" заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1907 - 1989), носител на Нобелова награда за литература."Няма Аз, няма Имам, няма Съм." Самюъл Бекет " ... |
