"Целият свят, който описва Атанас Далчев, е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна - голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Под редакцията на Георги Тошев. ... Всяка любовна история започва с началото на връзката. Но тази е разказана от нейния край. Чрез спомените на любимата жена Милена, която е била до последно с Милен Цветков. Нейният разказ се преплита с изказвания на негови близки, приятели и колеги. Това е един вид личен дневник по дни и месеци на срещи и раздели, на професионални успехи и падения."Тази книга е за живота. За един човек, който обичаше живота. Милен Цветков бе щедър, чепат, непредсказуем, журналист, приятел. Животът му бе кратък. Позицията - категорична. Тази книга е разказ за Милен. Субективен, личен поглед на ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
Сборникът съдържа осемнайсет неиздавани, непознати или смятани за безвъзвратно изгубени разказа на легендарния писател. Писани в края на 30-те години на миналия век, те са били отхвърлени от редакторите заради провокативната си тема и стил или са потънали във водовъртежа на последните години от живота на Фицджералд. Дори когато се е нуждаел от пари и вниманието на критиците, писателят е предпочел да ги остави непубликувани, вместо да допусне редакторска намеса. Разказите показват Ф. Скот Фицджералд в различна светлина и затвърждават позицията му на една от знаковите фигури в историята на американската литература. В ... |
|
|
"Едгър По - най-мощният писател на своята епоха - хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика." Шарл Бодлер "Най-ценните си идеи дължа на моя велик учител Едгар Алан По." Стефан Маларме "В този смутен литературен век Едгар По представлява мълнията на шемета и поетическата буря. Опитите творчеството му да бъде анализирано често отвеждат, както при Леонардо, само до загадъчни усмивки." Пол Валери "Едгар Алан По е сюрреалист на приключението." Андре Бретон ... |
|
|
Изданието е двуезично - на български език и на немски език. ... Настоящият български превод на "Дуински елегии" от Райнер Мария Рилке излиза почти столетие след появата на немскоезичния първообраз през 1923 г. Въпреки тежестта на изминалото време и на безбройните пластове от тълкувания, диамантеното тяло на Рилкевата поетична мисъл продължава да блести с ненакърнена цялост. Стефан Цвайг, един от най-проникновените познавачи на Рилкевата поетика, обобщава неимоверния езиков подвиг, чието свидетелство са "Дуински елегии":"...тук, в тази свещена есен на своята окончателна зрелост, Рилке ... |
|
|
Алберто Сантос - Дюмон и мечтата на човека да полети. ... "Тази изключително забавна история за един от забравените герои на авиацията от началото на двадесети век се равнява по размах на предишната книга на Хофман Човекът, който обичаше единствено числа. Почти непознат днес, освен в родната си Бразилия (където е изключително почитан), Алберто Сантос - Дюмон е бил познат по целия свят, като титан сред своите колеги въздухоплаватели. Още от най-ранна възраст, запленен от идеята за летене, Сантос - Дюмон (1873 - 1932) е бил ексцентричен гений, чието наследено състояние му позволява да води луксозен живот в Париж в края ... |
|
|
Април 2011 година. Москва. Както стотици пъти през последните двайсет години, Глеб Павловски, най-известният руски политтехнолог, често определян като "сивия кардинал на Кремъл", почти тичешком влетява в сградата, в която се помещава президентската администрация, на път за поредното съвещание. Но този път нещо не е както трябва. Объркан, охранителят му обяснява, че е станала някаква техническа грешка и компютърът твърди, че пропускът на Глеб Олегович е невалиден. Но Павловски се досеща, че грешката не е техническа. На другия ден не само руските вестници, но и "Ню Йорк таймс" и "Файненшъл таймс& ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
Над 4200 думи и изрази са пояснени в скоби в самия текст. ... Това е първото и единствено издание на "Под игото", което ще ви позволи наистина да прочетете и да разберете тази книга. Пълен текст, над 4200 непознати думи, изрази и понятия са пояснени (в скоби, в самия текст, с различен шрифт). ... |
