Какво правиш, когато всяка вечер не можеш да заспиш? Правиш равносметка на живота си или търсиш спокойствие при любовници с безразборен секс и чужди пари? Те са красиви, богати и известни. Те са брат и сестра. Борис е собственик на най-посещаваните ресторанти, а Даниела е модел на еротични списания и участник в риалити предаване. Но това не им е достатъчно. Какво се случва, когато искаш да постигнеш повече за колкото си готов? Имаш ли право да виниш съдбата за собствените си решения и последвалите ги провали? Можеш ли да излезеш от житейската криза, или това ще е краят ти? Отговорите на тези въпроси ще намерите в ... |
|
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
"Върховното лекарство ни изцелява от сътворението. Ще се изцелиш, когато заживееш в Бога, а не в себе си. Постигането на Бога е изгубването на болестта, наречена свят и време. Грижи се за Бог в себе си, а не за себе си и тогава ще имаш и себе си." Елеазар Хараш ... |
|
|
Бивш командир разказва за частната армия на Кремъл. ... Книгата на Марат Габидулин за първи път разбулва секретността около армията Вагнер - частна военна компания (ЧВК), чието съществуване дълго време се отричаше от властите в Русия. Въпреки това действията на Вагнер винаги са били в служба на Кремъл, било то в Донбас, в Крим, в Централноафриканската република, в Мали или в Сирия. Днес вагнеровците са в Украйна. В редовете им вече набират и осъдени престъпници. Заради всичко това през 2023 година САЩ обявиха ЧВК Вагнер за международна терористична организация. Марат Габидулин не е разкаял се човек. Той е горд, че се е ... |
|
|
Роман за Чумната епидемия от XVII век, който ще ни помогне да разберем по-добре днешния свят, оказал се неподготвен за новите изпитания и предизвикателства. Съдбовната 1665 година. Лондонската чума плъзва из цялата страна. Заедно със заразен топ плат попада и в затънтено селце сред хълмовете на провинциална Англия. Болестта се прехвърля от къща на къща и на жителите не им остава друго, освен да се молят. Малцина намират сили да се противопоставят на напастта и сред тях е Ана, която не е засегната от болестта и става целителка. А през това време селяните преминават от молитви към лов на вещици. Заедно с жената на местния ... |
|
|
"Любовта търпи, не завижда и не злорадства. Любовта не се сърди и не мисли зло, а извинява всичко и се надява на всичко. Не се превъзнася и не се гордее." Така описва апостол Павел любовта в своето послание до Коринтяни. Това е и посланието на Франсин Ривърс в нейния роман Изкупителна любов. Годината е 1850-а по време на Златната треска в Калифорния. Груби и закоравели мъже са готови да продадат и душите си за злато, а златото използват, за да си набавят всички плътски удоволствия, които могат да намерят. Едно момиче с име на ангел изживява своя ад сред тях - в публичен дом насред планините. Ейнджъл отдавна не ... |
|
|
В стихосбирката си Свидетел на безименност Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние. В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по ... |
|
|
Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на ... |
|
|
Във всяко нещо има красота, но не всеки я вижда. Тази кутия съдържа 52 философско-поетични карти с очарователни фотографии и позитивни мисли за смисъла на живота, а на гърба им са събрани идеи за стотици малки неща, които могат да ви направят щастливи. Размерите на картите са 9 x 12.5 cm. Медитирайте с картите, наслаждавайте се на всеки ваш дъх, на звука на тишината, на домашния уют и на всички онези прекрасни неща, които всеки ден са на наше разположение, макар често да забравяме, че са единствените, които имат значение. ... |
