Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
Матилда е мило, надарено момиченце, с необикновени способности, но родителите ѝ я смятат за нетърпима. Тя очаква в училище да е различно, само че там се изправя пред госпожица Трънчбъл - ужасната директорка, която изпитва ненавист към децата. Когато Трънчбъл я напада, Матилда неочаквано открива у себе си забележителна сила, с която да отвърне на удара. За да си получи заслуженото госпожица Трънчбъл, е необходим гений, свръхчовек. И Матилда може да се окаже точно този герой. По романа Матилда е направен игрален филм, както и мюзикъл, който с пленителната си музика завладява сърцата на малки и големи. Книгата е част ... |
|
Създаването на История славянобългарска по времето и при условията, в които Паисий Хилендарски живее е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята книжица, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... В изданието са включени 20 от най-популярните разкази, разкриващи белетристичното майсторство на бележития български писател Йордан Йовков. Независимо от различната си тематика, всички те са пропити с вярата на автора в човека и в неговите скрити възможности да промени света, за да възтържествува доброто. Произведенията са подбрани от сборниците "Песента на колелетата", "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Земляци" и "Ако можех да говоря", така че да бъдат в помощ на ... |
|
Учебното помагало е предназначено за деца от 4. подготвителна група на детската градина. То е изключително полезно за работа в час и много добър помощник на децата в подготовката им за успешен старт в 1. клас. Съгласно ДОИ (стандарти, определени от МОН) децата, постъпващи в първи клас, трябва да знаят, да разбират и да прилагат наученото - знания, умения и отношения, които ще гарантират плавен преход в 1. клас. Практическото овладяване на българския език от децата в предучилищна възраст е основа на вербалната комуникация. Резултатите от овладяването на езика и развитието на речта правят възможни по-нататъшната ... |
|
Магаре боб яде ли? Да, в Тенджера града, където царувал цар Патаран. То там и рибите говорят, зайците ги използват за пощенски куриери. В морето пък си ловят по цели стада овце. Който се съмнява, да пита Хитър Петър. Торбата му с лъжите е отворена. А както този неизчерпаем шегобиец е доказал, лапнишарани не липсват по белия свят. ... |
|
Романът Тютюн на Димитър Димов е сред най-значимите творби на българската литература от XX век. Многопластов, мащабен и силно въздействащ, той обединява както драматизма на една епоха, в която обществото е раздирано от конфликти, така и дълбокия психологизъм в отношенията между няколко изключителни личности, които сякаш символизират залеза на тази епоха. И тук, както в по-ранните си романи Поручик Бенц и Осъдени души, Димитър Димов изследва връзката между личната съдба и историята. Тютюн може да се чете по много начини - като трагична любовна история, като семейна сага, като силен психологически роман за срещата на ... |
|
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати... Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул. Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока, и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове. Но някои други са успели... От Лондон през Истанбул и Виена до Москва, едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи, превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, ... |
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Грях-покаяние-изкупление-опрощение. Страдание-състрадание-добро, заради самото добро - любов. Тази ценностна верига е опора на художествения свят на Йордан Йовков. Религиозното у този автор не е ритуал, не е норма на бита, а мислене чрез категориите на най- универсалната нравственост. Чрез тях Йовков извежда своя свят до високите полета на духовно просветление, до небесната светлина на душата. ... |
|
Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости, отколкото са дните в годината. Вместо знаме, вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките... Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата. ... |
|
Приказна повест. ... Благодарение на тази книга през 1974 година името на Ено Рауд е записано в международния списък на Ханс Кристиан Андерсен. "Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета - Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А ... |
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |