"Без излишни слова Господнята молитва ни учи да просим от Небето само онова, което е необходимо и полезно, а не неща излишни за тукашния ни живот и вредни за спасението ни. С всяка своя просба тя ни издига от тинята на греховете към Божествената святост. Всяка нейна дума е бездна от мъдрост. Тя е неподражаем молитвен бисер. Дълг на всеки християнин е да я знае наизуст и да разбира правилно съдържанието ѝ. Вниквайки в него, той ще се научи както на правилна вяра в Бога, така и на правилна нравственост по отношение на ближните и на себе си. С помощта на Всевишния ние ще се опитаме да изясним Господнята молитва по ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
|
"Дерзайте, грешници! Има за нас избавление! Иисус Христос, Който понесе върху плещите Си греха на цялото човечество и Който заплати с кръстната Си смърт нашите дългове към Бога, може да понесе и нашите грехове върху раменете Си. Нали затова св. Андрей Критски се моли от името на всички нас, които тежко съгрешаваме пред Господа: "Вземи от мене моето тежко греховно бреме и ми дай сълзи на покаяние!" Но ние трябва именно да пролеем сълзи на покаяние! Защото има само два вида вода, която умира нечистотата на греховете: водата на кръщението и сълзите на покаянието. При това, както твърди св. Йоан Лествичник, ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
Творецът е заложил у всички нас усещането за вечността. Дълбоко в себе си ние знаем, че смъртта не е краят на нашия живот. Затова няма народ на земята, който да не е развил някакви представи за отвъдното. Но ние не се нуждаем от човешки идеи, а от истината. Никой основател на религия не е могъл да каже за себе си - "Аз съм истината", защото никой не е дошъл от отвъдния свят. Иисус е единственият, който е дошъл от небето, станал е човек, умрял е заради нашите прегрешения, на третия ден е възкръснал и се е върнал обратно на небето. Само Той може да отправи към нас тези уникални думи - "Аз съм пътят, истината ... |
|
|
Преодоляване на трудностите за опознаването на прошката. Как мога да съм сигурен, че Бог ми е простил? Истинският християнин може да премине целия си живот, без да е способен да каже: "Бог ме обича и ми прощава". Вярващи, които са сигурни, че Бог ги обича, могат изведнъж да изгубят своята увереност в прошката, виждайки се потънали в мрак и отчаяние. Защо става така? В този том, който по същество е Практическо изложение върху Псалом 130, Джон Оуен посочва точно причините за подобен духовен стрес не само с клиничните умения на духовен диагностик, но също и с разбирането на някой, който има богат опит в тези ... |
|
|
Общението с Отца, Сина и Святия Дух. Връзката ни с Бог Отец се осъществява най-вече чрез любов и вяра. Връзката ни с Бог Син е чрез близко общение и благодат. Връзката ни с Бог Святи Дух е главно чрез утеха и освещаване. Това е книга, противоречива за църковните среди от XVII век. Двадесет години след нейнто публикуване църковният елит се подиграва на нейното съдържание. Оуен твърдо защитава идеите, изложени в нея, и нейното наследство се е запазило през вековете на църковната история. Тя е класика на християнската богослужебна мисъл, която оказва влияние върху църквата и днес."В ръцете си държите духовно съкровище, ... |
|
|
Западната църква от Великата схизма до началото на Реформацията. ... Първите спорове между Изтока и Запада се зародили през II век относно Пасха. Този спор бил решен на събора в Никея през 325 г. Своите властолюбиви претенции папите проявили през V в. На Четвъртия Вселенски събор папските легати заявили, че Римската църква стои над всички църкви. От VI век в Западната църква се появило учението за изхождане на Святия Дух и от Сина (filioque), макар че до XI век то не било санкционирано. Политическото и религиозно напрежение, тлеещо между Изтока и Запада от векове, в крайна сметка довело до Схизмата от 16 юли 1054 г. ... |
|
|
Първите пет века след Константин били време на особено напрегната борба на Църквата с ересите. Богословската мисъл имала за задача да опровергае еретичните учения и да даде точно определение на онези истини, които били изопачавани от еретиците. Израз на тази борба били вселенските събори. И тъй като с понятието "гръко-римска империя" се свързвала представата за целия християнски свят, простиращ се дори извън пределите на Римската империя, то и съборите от този период получили названието "вселенски", а техните определения били задължителни за всички християни и църкви. Догматичните определения били ... |
|
|
Християнската ценностна система, най-пълно изложена в Проповедта на планината, е основна християнска култура и ярко контрастира с ценностите на невярващия свят. Тази християнска контракултура е животът в Божието царство - едно пълноценно човешко съществуване, изживяно под ръководство свише. В това изследване Джон Стот изтъква и обосновава обвързаността на библейския текст със съвременния живот. Книгата е част от поредицата Библията говори и днес на издателство Нов човек. ... |
|
|
Една от най-значимите личности сред хората, които Бог издига през XVIII век за Евангелското пробуждане, е Джордж Уайтфийлд (1714 - 1770). Уайтфийлд е не само най-прочутият проповедник на XVIII в., той е и сред най-светите мъже на своето време. По онова време със сигурност не е живял по-смирен и обичан човек. Проповедите на Джордж Уайтфийлд, включени в настоящото издание, са подбрани с цел да представят най-многостранно големия проповедник. Книгата е снабдена с обширен предговор в две части, в които друг голям класик на християнската мисъл, еп. Райл, представя живота и делата на Джордж Уайтфийлд. Книгата е част от ... |
|
|
Джеймс Бюканън (1804 - 1870) е роден в Шотландия. Ръкоположен е през 1827 г. като служител на Шотландската презвитерианска църква. Година по-късно започва служение в Северен Лейт, където си спечелва славата на усърден и красноречив проповедник. През 1845 г. той е поканен да ръководи катедрата по апологетика на Ню колидж, Единбург. През 1847 г. е назначен за професор по систематично богословие. Оттегля се от активна преподавателска дейност през 1868 г. и две години по-късно умира. Бюканън е популярен и плодовит писател. Неговата първа книга е Утешение в скръбта (1837), отпечатана в близо 30,000 екземпляра. Двете му най- ... |
