Съставител Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" на издателство "Анико". ... "Лорд Милн отговорил: "Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствувам голямо уважение към българските войни, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени." Там бяха още генерал сър Ян Хамилтън, командващ английските войски при Галиполи, сър Едуард Бойл, председател на Балканския комитет, и други някои. На 12 май (1936 г.) след пладне се събрахме в хотел "Euston" (до самата гара със същото име) за запознаване между делегатите от ... |
|
|
"Драги читателю, Тази книга, библиографска рядкост днес, е един интересен, но забравен паметник на българската история. Нейното най-ценно качество е анализът на самскритския език, неговото сравняване с българския и изводите, до които достига авторът, а именно че тракийският език е езикът на първата религия и култура, възникнал е на Балканите и е разпространен в Персия и Индия като свещен език индозенд и самскрит, а чрез тракийските поселения на Италийския полуостров и чрез гръцките колонии там навлиза в латинския, а оттам в езиците на Западна Европа, за да се върне на руската граница съвсем изопачен в първичната си ... |
|
|
Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци, с две карти. Превод от немски - Николай Иванов Колев. Издателство "Verlag der Dykschen Buchhandlung", Leipzig 1915. Забранена в България от 1944 до 1990. ... ... Значи, империята на Приам се е намирала между Фригия (Македония), Хелеспонта и Лесбос. Тези думи на Омир нямат смисъл, ако се предположи, че Троя се е намирала на азиатския бряг на Хелеспонта, защото между Лесбос, Хелспонта и Азиатска Фригия няма суша. Те придобиват смисъл, като си представим Фригия в Македония или Тракия. От това се вижда, че Троя е била една държава, ... |
|
|
Събрани от Йордан Иванов, лектор в Софийски университет. Издадена за първи път през 1908 г. от Българско книжовно дружество."От октомври 1906 г. до март 1908 г. пътувах из Македония с цел да се запозная с бита на тамошните българи и с оцелелите останки от миналото им. Времената бяха крайно размирни и непригодни за научни издирвания: черковните и племенните вражди; всекидневните кървави разпри между чети, население и войска; подозрението и пречките на властите - всичко това ме спъваше постоянно и не ми даде възможност да споходя и проуча еднакво всички кътове на страната. Каквото ми се отдаде ново да издиря или ... |
|
|
Критично историческо изследване - том 1. Превод от руски: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Нека чужденците поради незнание или поради небрежност малко да се грижат за тях, но непростително е за нас да забравим българите, от чиито ръце ние получихме кръщението, които са ни научили да пишем, да четем, на чийто народен език е нашето благослужение, на чийто език в голямата си част сме писали почти до времето на Ломоносов, чиято люлка е свързана с неразвързваеми възли с люлката на руския народ и проч." Д-р Николай Иванов Колев. ... |
|
|
Извлечения от летописа: П. Р. Славейков 1890 - 1891. Препис на съвременен български: Д-р Николай Иванов Колев. ... "В ръцете си държиш извлечения от летописа на поп Йовчо от Трявна, който е починал на 23 март 1855 г. Да четем извадки от този изключителен документ дължим на П. Р. Славейков, който за първи път ги публикува в "Извлечения из летописа на поп Йовчо от Трявна" в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", издаден от Министерството на народното просвещение, София, Държавна печатница, Книга II, 1890, стр. 310; Книга III, 1890, стр. 381, Книга IV, 1891, стр. 601." Д-р ... |
|
|
"Уважаеми читателю, В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на Кирил и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня. През IX в. българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X в. установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII в. българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11 / 24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий. ... |
|
|
Четвърто издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ. Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за ... |
|
|
"Настоящата книга съдържа сведения на старите автори относно съдбата на българската империя след смъртта на Атила, за ролята на българите в аваро-българския съюз и описва многобройни събития, водещи в края на VII век до окончателното възстановяване на властта на българите над Балканите. Овидий описва заселването на троянци, водени от Еней на Италийския полуостров, наречени енети или венети, а Херодот ни казва, че по времето на цар Кир от Мала Азия се изселват лидийци, които са тракийски народ, наречени по името на предводителя си етруски при одрите на същия полуостров. Тези одри или обри няколко стотин години по- ... |
|
|
Укритата слава на народа ни. ... В настоящият труд е представена напълно непознатата на широката публика история на траките. Поднесени са сведения, които сякаш са табу в нашите научни среди. Докато чужди историци и езиковеди смеят да кажат, че първата тракийска държава в Мала Азия е носила името Асува, т.е. Азия, у нас темата не се разглежда, а данните са ясни - дедите ни са хората отговорни за появата на географското название Азия. Неговото значение е страна на конете, страна на коневъдците и първоначално важи за една сравнително малка област, обхващаща Троада, Мизия, Витиния, Фригия - все земи населени от траки. Табу ... |
|
|
Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. ... "Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Написана е от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, латински и френски, завършил право в Сорбоната с подкрепата на Стефан Богориди, след което е негов частен секретар, управител на остров Самос, автор на Търговския закон на Османската империя, член на Висшия правосъден съвет на ... |
|
|
София, 1943. Преписана на съвременен български от Николай Иванов Колев. ... "Обикновено се говори и то не само от по-непросветени, но и от образовани среди, че след падането на България под турско робство българите прекарали 400 години дълбок сън и едва когато се родил Отец Паисий, той като по чудо с историята си събужда народа от сън, който се възражда, вдига три-четири въстания и добива отново свободата си. Така се преподава дори на учениците от гимназията, но това са абсолютно неверни и погрешни схващания - срамни за народа и името ни. Ако българският народ беше прекарал 400 години в сън, никога не би се събудил, ... |
