В изданието са включени повестите на
Борис Христов "Сляпото куче", "Долината на обувките", "Смъртни петна", както и "Спомени за хора, камъни и риби". Първите три са издавани и откроиха дарбата на поета и като прозаик. Четвъртата се публикува за първи път.
"Лириката на поета бе и остава събитие в съвременната българска литература. Преди да бъде сътворена, тя бе човешка съдба, изстраданост и премисленост, което не се случва често. При поета Борис Христов, дълбоко изповеден и автобиографичен, е налице единството, което наричаме органично. То се дължи на вътрешната позиция, на съзнанието за изключителна отговорност пред словото и живота.
Същото може да се каже и за неговата проза. В пълно съзвучие с основните внушения на поезията му, и тя доказва колко е богат на идеи, образи и чувства и светът на прозаика Борис Христов. Това е въздействащ, приобщаващ ни свят, драматичен и поетичен разказ за живота на човека през тоталитарния режим. Това е изповед за безпокойствата на моралното съзнание, на непокорния и търсещ дух, отстояващ истината за човешката участ в ситуация на терор и безнадеждност. Това е първокласна проза, съдбовно обвързана с проблематика, която не е загубила своята актуалност. Поетична, наситена с философски интонации проза, плод на изповядвания от автора критически хуманизъм, както и на неговия стоицизъм, който ни зарежда с енергия за живот и творчество въпреки смъртта и спохождащата ни понякога мисъл за безсмислието. Става дума - както междувременно отбеляза критиката - за проза, която е изключително динамична, развива се по много паралелно протичащи сюжетни нишки и е наситена с въображение, способно на всякакви обрати; в този смисъл тя е донякъде близо до текстовете на сюрреализма - но разчита не толкова на подсъзнателното, колкото на гъстата метафоричност и личната митология, създавана чрез вместените в текста невероятни фигури и ситуации."
Божидар Кунчев