Съчинения в 12 тома - том 11: Български хроники IV

"Когато написах първия том на Хрониките и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници - аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време - страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том - освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том - времето на социализма, - е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт - живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите - живи са и правонямащите; живи са гонените, живи са и гонителите; живи са палачите - живи са и (част от) техните жертви. И което е още по-лошо: живи са техните наследници, а те са склонни да преувеличават. Истината на едните не е истина за другите. Уж съм съвременник на това време (през 1944 бях на 8 години), уж всичко помня, уж всичко би трябвало да ми е известно - а се оказа, че много малко знам и трябваше много да чета, много да търся, много да изследвам. Оказа се, че комунистическата власт старателно е замитала следите на своите престъпления - не само след това, а още тогава - дезинформацията е майка на демагогията.

Днешните медии приличат на криминални хроники: грабежи, насилия, убийства… добрата новина е бяла лястовица. По време на социализма имаше само добри новини - не че нямаше лоши, но те се скриваха и премълчаваха. Разгърнете тогавашните вестници и ще се уверите: освен няколкото показни добре режисирани и гръмко разгласявани съдебни процеса срещу "предатели на родината" (Никола Петков, Трайчо Костов) - за другите хиляди, наистина хиляди и хиляди съдени, несъдени, затваряни или убивани - няма нито дума. Техните съдби са заключени в засекретените архиви и тайните донесения на Вътрешното министерство и на Държавна сигурност. Що за чудо е било информационното затъмнение в ония години, можеш да съдиш, читателю, по признанието на генерал Семерджиев: "Колкото и парадоксално да е, за тези лагери (край Ловеч и Скравена) узнах едва след въпросното предаване (Всяка неделя на Кеворк Кеворкян, 18 март 1990 г.), въпреки че като дългогодишен началник на Генералния щаб (от 1956 г.) заемах една от ключовите позиции във военната организация на страната. За мен...шокираща изненада.

А какво да кажем за мнозинството българи и българки, за редовия гражданин, приспиван с добри новини от сутрин до вечер, от раждането до смъртта му? Мили читателю - антикомунист, комунист или апатичен - чакат те наистина шокиращи изненади. Много от вас ще рекат: това не може да бъде! Други ще викнат възмутено: това е лъжа! Трети гневно ще закрещят, че написаното е клевета! Четвърти може би ще искат да ме съдят... Поради това бях принуден да използвам прийома, който наричам "с твоите камъни - по твоята глава!" - използвах преди всичко официални документи на комунистическата власт и свидетелства на хора, принадлежащи към режима. Използвал съм, разбира се, книгите и изследванията на уважаваните академици, професори и историци, дневниците и спомените на бивши държавници и политици, както и книгите или статиите на днешни писатели и журналисти.

Искам още в началото да призная подмолната мисъл, която ме водеше из лабиринта на събитията (ще я срещнете на много места и по-нататък): голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата - най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждаха истината, помежду си шушукаха и псуваха, а по площадите викаха ура и гласуваха единодушно за каквото им кажат. Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю - душевното осакатяване е с дълги последици: ние още не можем да се освободим от страха, от лицемерието и от двуличието си. Дано не заразим с това и своите потомци..."
Стефан Цанев

Книга от поредицата Съчинения в 12 тома.

Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме.

Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му "Мравки и богове" е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота, неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com