И също така: как сталинистите си отмъщаваха на Хрушчов, Сталин - на историята, а Никсън - на всички около себе си, как Гогол запали "Мъртви души", а Нерон се прости с човечеството като велик артист. И още: как Майн Рид разкраси мустангите, Гойко Митич вдигна на революция индианците в САЩ, а Панчо Виля стана кинозвезда; кои личности се крият зад имената Уилям Шекспир и Рудолф Абел...
Оформянето на тази книга търпи една интересна трансформация. Може да се каже, че тя е създавана в продължение на шест години - в радиовремето на популярното предаване "Часът на инфохолиците" в програма "Радио София" на БНР и по-конкретно в петте откриващи минути на водещия Емил Янев. Движейки се по календарни поводи, журналистът дава път на така наречената публицистична миниатюра: кратка жанрова форма, основана на нови данни и версии, съвременни тълкования и интерпретации на познати и непознати факти за ярки личности, драматични събития, инциденти, катастрофи, политически сблъсъци, резки обрати в историята.
"Какво искам да ви кажа с този мой книжовен експеримент?
Да, светът е обетован, обходен, изучен, известен. Но и изпълнен с тъмни ъгълчета, с тайни, загадки, неизучени и напълно непознати неща. И също така - не бива да се заблуждаваме, че написаното веднъж и някога, казаното вчера, обявеното днес - това е окончателната истина. В историята се извършва непрестанно движение и пренаместване на пластовете. Убедих се в това, докато създавах тази книга. Знаем, че Дрезден е бил жестоко бомбардиран. Но едва ли си даваме сметка, че в този град са загинали два пъти повече човешки същества, отколкото в атомната атака над Хирошима. Може би сме чували, че някога великият Шаляпин е бил в България, но само посветените знаят защо геният на операта променя програмата си и прави допълнителни концерти в София. Отлично сме запознати със злополучните дуели на Пушкин и Лермонтов, но колцина са чували за живописните дуели на нашенския издател Кръстю Станчев. За Шекспировите "Ромео и Жулиета" са изписани тонове мастило, но в края на ХХ век. Сараево видя пиесата на живо, на моста Връбаня. Да, Чарли Чаплин остана за историята като Великия ням, но как немееше човечеството, когато той заговореше... И да приключа тия опознавателни думи с казаното от Алберт Айнщайн: "Какъвто и да е този свят, той все пак е... познаваем!". Малък принос в това познание може би е и разказаното в тази книга."
Емил Янев