История

"Уважаеми читателю,

Историята на Херодот е забележително и увлекателно описание на персийските войни на царете Кир, Дарий, Камбис и Ксеркс, син на Дарий. С големи подробности е описана войната на персите с елинските градове държави, водена от цар Ксеркс, която започва през 499 г. пр.н.е. и продължава до 449 г. пр.н.е. Тази история е написана под формата на художествен разказ, наситен с исторически сведения, предания, легенди, преплетени с вярванията в системата от богове на елини и перси. Особен интерес за българската история представляват сведенията за тракийските народи, дадени във връзка с различни събития. За изучаващите историята на Европа и в частност на България тази книга е задължително четиво.

Херодот е роден около 484 г. пр.н.е. в Халикарнас, в областта Кария в Мала Азия, по негово време градът е васал на Персия, и умира около 425 г. пр.н.е., така че той е съвременник на войната на Ксеркс, което прави сведенията му неоценимо полезни.

Изучавайки този обемист литературно-исторически труд и огромното количество дискусии върху него, човек неминуемо се смущава от това, че Херодот бива наричан първи историк, бащата на историята и т.н. Не е възможно да се появи по онова време такъв забележителен труд без по негово време да е имало множество предшественици и съвременници, писали по подобен начин, но просто неумолимото време е съхранило за нас само този труд.

През 1888 г. Ф. Г. Мищенко превежда на руски Историята на Херодот разделяйки я на два тома. Превод от старогръцки на български на избрани пасажи се появяват в Извори на старата история на Тракия и Македония, София, 1949 г., превод на Г. Кацаров и Б. Геров, Извори за историята на Тракия и траките, том 1, БАН, София, 1981, превод Иван Венедиков и Д. Бояджиев, а също и в превода на Д. Гетов, в Херодот, Исторически новели, Народна култура, София, 1982.

Пълен превод на Историята на Херодот на български публикува Петър Ангелов Димитров: през 1986 г. първи том, а през 1990 г. втори том, използвайки английско и френско издание на старогръцкия текст на Историята. През 1972 г. Г. А. Стратановски прави нов превод от старогръцки. Този превод на руски е публикуван в интернет през 2008 година.

Настоящето издание е превод от руски, като в случаи на съмнения е правена справка с превода на Димитров. Прави впечатление, че смисълът на всички пасажи е идентичен, но има някои разлики в изписването на персийските и елински имена."
Д-р Николай Иванов Колев, 15.8.2024 - Херцогенаурах, Германия

"Херодот от Халикарнас събра и записа тези сведения, така че миналите събития с течение на времето да не отидат в забвение и великите, и удивителни достойни дела, и на елини, и на варвари да не останат в неизвестност, особено защо са водили войни помежду си.

1.1. Според запознати перси, виновници за размириците между елини и варвари били финикийците. Последните пристигнали от така нареченото Червено море до Нашето море и се заселили в страната, където живеят и до днес. Финикийците веднага се отправили на дълги морски пътешествия. Пренасяйки египетски и асирийски стоки в много страни, те пристигнали, наред с други места, и в Аргос. По онова време Аргос бил най-важният град в страната, която днес се нарича Елада. Когато финикийците пристигнали тъкмо в споменатия Аргос, те изложили стоките си за продан. На петия или шестия ден след пристигането им, когато почти цялата стока вече била продадена, царската дъщеря дошла на морския бряг сред много други жени. Тя се казвала Йо, дъщеря на Инах; елините също я наричат така. Жените застанали на кърмата на кораба и купували стоките, които им харесвали най-много. Тогава финикийците, по даден знак, се нахвърлили върху жените. Повечето от жените обаче избягали, но успели да заловят Йо и няколко други. Финикийците завлекли жените на кораба и след това набързо отплавали за Египет.

1.2. Така Йо дошла в Египет, казват персите. Елините обаче го предават по различен начин. Това събитие било първата причина за враждата. След това, разказват още те, някакви елини (не могат да посочат име) дошли в Тир, във Финикия и отвлекли царската дъщеря Европа. Те сигурно са били критяни. С това те само се отплатили на финикийците за прегрешението им. Тогава елините все пак отново обидили варварите. С военен кораб те стигнали до Еа в Колхида и до устието на река Фазис. След като приключили там всички дела, за които били дошли, елините отвлекли царската дъщеря Медея. Тогава царят на колхите изпратил пратеник в Елада с искане за наказание за отвлечената жена и за връщане на дъщеря му. Елините обаче дали следния отговор: тъй като те самите не са получили удовлетворение за отвличането на аргийката Йо, няма да дадат нищо на царя.

1.3. След това в следващото поколение, казват, Александър, синът на Приам, който чул за това отвличане, пожелал да се сдобие с жена от Елада, като я открадне. Той бил твърдо убеден, че няма да бъде наказан, тъй като по онова време елините също не плащали обезщетение. След като Александър отвлякъл Елена по този начин, елините първи решили да изпратят пратеници, които да върнат Елена и да поискат обезщетение за отвличането. В отговор обаче троянците ги упрекнали, че са отвлекли Медея. Тогава те казали, че самите елини не са дали никакво обезщетение и не са върнали Медея, а сега искат обезщетение от други.

1.4. Досега е имало само временни отвличания на жени. Що се отнася до последвалото време, вината за това несъмнено е на елините, тъй като те са навлезли по-рано в Азия, отколкото варварите в Европа. Отвличането на жени, вярно, е несправедливо дело, но да се опитваш да отмъстиш за отвличането, според персите, е глупаво. Във всеки случай мъдър е този, който не се интересува от отвлечените жени. Ясно е, че жените не биха били отвличани, ако самите те не го желаеха. Според персите жителите на Азия не обръщат внимание на отвличането на жени, а елините, напротив, заради една жена от Лакедемон събрали огромна войска, а след това преминали в Азия и смазали властта на Приам. Оттогава персите винаги са признавали елините за свои врагове. В края на краищата персите смятат Азия и живеещите там варварски племена за свои, докато Европа и Елада са чужда страна за тях.

1.5. Това, казват персите, е бил ходът на събитията, а превземането на Илион, според тях, е било причината за враждебността на елините. За отвличането на Йо финикийците говорят различно от персите. Ето какво казват те. Точно според тях те не отвели Йо насила в Египет, тъй като тя още в Аргос влязла в любовна връзка с капитана на кораба. Когато се почувствала бременна, тя доброволно тръгнала с финикийците от срам пред родителите си, за да скрие позора си. Така казват персите и финикийците. Що се отнася до мен, аз не се наемам да кажа дали това се е случило по този, или по друг начин. Въпреки това искам да посоча името на човека, който, както сам знам, е поставил началото на военните действия срещу елините. След това, в продължението на разказа си, ще опиша по подобен начин както малките, така и големите човешки градове. Защото много велики някога градове сега са станали малки, а тези, които по мое време са били могъщи, преди са били незначителни. И тъй като знам, че човешкото щастие е променливо, ще спомена съдбата и на едните, и на другите по същия начин."
Из книгата