Обич безумна и свята

Елисавета Багряна Времетраене: 1:48 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

Поетичната история на един любовен триъгълник. Две вечни съперници в литературата и живота - такива са големите български поетеси Елисавета Багряна и Дора Габе. И двете преживяват шеметни авантюри, гибелни раздели и блестящи успехи, като любовните им истории имат по-голям размах и от най-бурните Шекспирови драми.
Като поет Дора израства под крилото не на друг, а на гениалния Яворов, с който има интимна връзка, обвита в мистерии и тайни. Но тя открива мъжа на живота си в лицето на младия литературен критик Боян Пенев и се омъжва за него. Любим университетски преподавател и харизматичен мъж, той обаче привлича студентките и често се поддава на изкушенията, които му се предлагат. Отношенията между съпрузите охладняват и двамата се разделят. Междувременно в полезрението на Боян Пенев се появява Елисавета Багряна. Тя напуска своя съпруг, но месец преди бракоразводното дело с Дора Габе, Боян Пенев неочаквано умира.

Още няколко знаменити мъже се раздвояват в чувствата си към Габе и Багряна, като тези емоционални и житейски драми намират своето отражение в творчеството на двете поетеси. Книгата не само разказва тези любовни истории от първо лице чрез стихове, писма, мемоарни записки и признания, но и разкрива най-съкровена същност на тези две забележителни жени и поетеси, дръзнали да преследват мечтите си и разрушили предразсъдъци, властвали столетия наред.

Книгата търси отговор и на други любопитни въпроси:

• Щял ли е Яворов да остане жив, ако един завистник не отравя любовта му с Дора Габе?
• Как една зла свекърва може да се превърне в трамплин към световната слава?
• Кои са невидимите нишки, които обвързват Дора Габе и Багряна повече от 60 години?
• Как българската жена се осмелява да се превърне от обикновена домакиня в амазонка, която иска да бъде нещо повече от сянка на мъжа?

Книгата се вписва в дългогодишната поредица на ИК "Персей", представяща шедьоврите на световната и българската любовна лирика, възродени за нови поколения читатели в изящни издания с луксозна твърда подвързия и цветни илюстрации. Съставител на "Обич безумна и свята" е Людмила Габровска. Художник е Ралица Денчева. Книгата е спечелила конкурс на Министерство на културата.

Елисавета Багряна е българска поетеса и преводач, автор на детски книжки, известна още като "грандамата" на българската литература. Нейните стихове са преведени на 30 езика и са издадени в страни, като Франция, Русия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Тя е носителка на златен медал на "Международната асоциация на поетите" в Рим (1969 г.) и е удостоена със званието "Герой на Народна република България" (1983 г.). Багряна е новатор в българската литература - тя е първата поетеса, която чрез стиховете си изразява най-съкровените интимни и душевни преживявания на жената, с което оставя пареща следа в литературната ни история.

Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април 1893 година в София в чиновническо семейство. Една година живее заедно със семейството си в Търново, където пише и първите си стихове. През 1910 година завършва гимназия в София, след което в продължение на една година работи като учителка в селското училище в Афтане (дн. Бургаска област), където получава и непосредствени впечатления за живота на селската жена. В периода 1911-1915 година Багряна изучава славянска филология в "Софийския университет". По това време се запознава с много бъдещи писатели и културни дейци на България, сред които са Димчо Дебелянов, Г. Райчев, Константин Константинов, Христо Ясенов, Йордан Йовков и др. Насърчена от последния през 1915 година тя публикува стихотворенията "Вечерна песен" и "Защо" в списание "Съвременна мисъл". В продължение на 3 години работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.

В българския литературен живот Елисавета Багряна навлиза след Първата световна война, когато господстващата в предходното десетилетие символистична поезия се измества от един нов поетичен свят - реален и земен, раздвижен от тътена на социални сблъсъци и устрема към всестранно освобождаване на човешката личност. През 1921 година тя се връща в София, където започва да преподава българска филология в "Софийския университет", както и активно да се занимава с творческа дейност. Сътрудничи на вестниците "Вестник на жената", "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и други, същевременно се изявява и като детска писателка и преводач. Едни от най-хубавите ѝ детски стихотворения са събрани в сборниците "За вас деца любими", "Стихотворения за деца", "Звездички" и др. По-късно сътрудничи на вестник "Литературен фронт", списанията "Изкуство", "Септември", "Пламък" и др. "Вечната и святата" е първата стихосбирка на Багряна, която е публикувана през 1927 година. Тя ѝ носи широко признание и популярност, отваряйки ѝ много врати към литературния свят. Дългият творчески път на Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това най-ясно си проличава в сборниците "Звезда на моряка" (1932 г.) и "Сърце човешко" (1936 г.), които са изпълнени с неудовлетвореност от заобикалящата действителност, вид протест срещу унижението на женското достойнство в условията на буржоазното общество. Стилът на поетесата е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерни поетични средства - съчетание между традиция и модерност. Лириката на Багряна покорява с първичната стихия на пориви и чувства, с размаха на младостта и волността. Нейните творби са огледало на живота ѝ, потвърждение и утвърждение, но и прозорец към личния ѝ свят, отвъд догматичните присъди на обществото и сухите факти за постъпките ѝ. Те ни разкриват мотивацията зад тях, движещата ги стихия и само чрез тях се достига до пълнокръвния образ на една жена, която може би първа застава като творец срещу патриархалните порядки и условностите на обществото - една жена, която се осмелява да разобличи привидността. Душевността на лиричната героиня на Багряна непосредствено прелива от облика на съвременната жена към чертите на жената от народа, което силно е застъпено в цикъла "Старонародни образи". Образът на родината е неотменима част от душевния свят на поетесата и този мотив присъства в "Моята песен". Образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов. Този образ е почти антагонистично противопоставен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др. При тях силата на жената като ценност е насочена само към родовото, към общото и неговото добруване.

Багряна е една от първите поетеси, заедно с Дора Габе, която си прокрадва път в българската литература, която до тогава е била изцяло мъжки свят. Интересно е да се спомене, че двете дами са били вечни съпернички не само в поезията, но и в личния живот. И двете "прими" на българската поезия са били влюбени в един и същи мъж, съпругът на Габе - професор Боян Пенев. Около отношенията им се вдига доста шум и техният любовен триъгълник остава емблематичен за литературните ни среди. Странно са преплетени съдбите на тези велики творци - Дора остава завинаги негова съпруга, а Елисавета - любима! След Освобождението на България поетесата активно участва в създаването на нова национална литература и култура. Сборникът ѝ със стихове "Пет звезди" (1953 г.) е посветен на строителите на социализма, българо-съветската дружба и братството между народите. Животът на Багряна е изключително интересен и вълнуващ, нейният образ е крайно противоречив - тя е обичана или мразена, осъждана или разбрана. В книгата "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" известният литературовед Катя Зографова проследява живота на великата поетеса, като изважда на показ и премълчани, изопачени или малко известни факти за нея и живота ѝ.

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 година в София месец преди да навърши 98 години.

Дора Габе е българска поетеса, писател, есеист, преводач и критик, известна още като "примата" на българската поезия. Тя е една от първите поетеси, които си прокарват път в българската литература, която до тогава е била изцяло мъжки свят. Авторка е на десетки книги за малки и големи, като творбите ѝ са издадени на повече от 15 езика. Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922 г.) и е председател на Българския ПЕН-клуб (1927 г.). Дора Габе живя дълъг и интересен живот, оставяйки след себе си огромно поетично творчество, което се превърна в истински духовен мост между миналото и бъдещето!

Изидора Петрова Габе, както е истинското ѝ име, е родена на 28 август 1888 година в град Харманлък, Добричка област в семейство от еврейски произход. Баща ѝ Петър Габе е публицист и общественик, преселил се от Одеса в България. След като завършва гимназия във Варна, Дора се записва да учи естествени науки в "Софийския университет", а по-късно филология в Швейцария и Франция. Първото стихотворение на бъдещата талантлива поетеса "Пролет" е публикувано през 1900 година в списание "Младина", когато Габе е все още студентка. Истинският ѝ творчески дебют са стихотворните цикли, публикувани в списанията "Мисъл", "Ново общество" и "Демократически преглед" в периода 1905-1906 година, които се превръщат в литературен феномен. В първата си лирична стихосбирка - "Теменуги" (1906 г.) силно се усеща влиянието на сантиментализма, така присъщ и модерен в началото на века. Младата поетеса споделя в нея любовните си преживявания и сърдечни вълнения. Редактор на този сборник е талантливият поет Пейо Яворов, който заедно с приятелството си дава на Дора и първите уроци в областта на поезията.

Дора Габе се отнася към поетите, които не обичат да бързат - те трупат в себе си в продължение на години чувства и вълнения, търпеливо чакайки часа на своята изповед. Втората ѝ стихосбирка, озаглавена "Земен път" се появява дванадесет години след първата и представлява художествена живопис и психография на лиричната героиня, изобразена във време на личностно консолидиране и в търсене на нови посоки в живота. Една от постоянно присъстващите теми в творчеството на Габе е любовта. В някои от стихотворенията, включени в сборника, вече се усеща любовната мъка и сянката на раздялата. В тях са вплетени ревност, гняв, укор към съперницата, гласове на болка и отчаяние. Известно е, че през 1922 година съпругът на Габе - професор Боян Пенев вече е бил запознат и е изпитвал чувства към вечната съперница на Габе в поезията и в личния живот - талантливата поетеса Елисавета Багряна. И двете са считани за примите на българската поезия, обаче както не рядко се случва, са влюбени в един и същ мъж - съпругът на Дора. Странно са преплетени съдбите на тези трима велики творци - по стечение на обстоятелствата Габе остава негова съпруга до края на живота му (1926 г.), а Багряна - любима.

Дора Габе развива активно таланта си в областта на детската литература, като книжки за деца започва да пише след Първата световна война. Първото ѝ детско стихотворение "Катето и Джори" (1921 г.) е включено в "Златна книга на нашите деца" на Александър Божинов. Първата ѝ детска книжка - стихосбирката "Малки песни" излиза през 1923 година. Оттогава поетесата е издала множество сборници с разкази, повести, приказки, стихове, сред които се открояват - "Калинка - малинка", "Зън звънчета", "Бяла люлчица", "Птичи пера", "От слон до мравка" (заедно с художника Илия Бешков). Книгите на Габе за деца от 20^-те до 60^-те години са настолно четиво на няколко поколения български деца и принадлежат към класиката на детското литературно наследство. Особено място в творчеството на Дора за деца заемат мемоарните импресии, събрани в книгата "Някога". От началото на второто десетилетие до края на 30^-те години Габе обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българска литература в списанията "Съвременна мисъл", "Златорог", "Демократичен преглед", "Изкуство и критика", във вестниците "Слово", "Вестник на жената", "Свободна реч", "Зора", "Женски глас" и др. След 1944 година публикува в литературния и периодичния печат, както и в детските списания "Славейче", "Дружинка", "Деца, изкуство, книги" и др. От 1917 година до края на живота си Дора Габе се занимава с активна преводаческа дейност, като превежда от полски, чешки, руски, френски и гръцки езици творбите на Адам Мицкевич, Мария Конопницка, Станислав Виспянски и много други. По това време във връзка с преводаческата си дейност тя многократно посещава Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания, като в някои от пътуванията я придружава съпругът ѝ. В късните творби на поетесата - сборниците "Почакай, Слънце" (1967 г.) и "Сгъстена тишина" (1973 г.), както и в ранните, все още присъства темата за живота и смъртта, но тя придобива вече друго звучене: волята и твърдостта на човешкия дух са противопоставени срещу всемогъществото на смъртта. При това тези стихотворения са дълбоко лирични, базирани на личен опит и преживявания. Поетичният език на Габе е емоционално наситен, всяка дума не е случайна, значима е, в него присъстват различни интонации.

Дора Габе умира на 16 ноември 1983 година на 95-годишна възраст.

Персей ЕООД
София 1592
бул. Искърско шосе 19
ik.persey@gmail.com