Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
"Виолета Радкова пише вълшебно. Създала е своя литературна форма. Изплела е пълнокръвен разказ с живи хора, но го е направила с онези невидими нишки, които владее само истинският поет. Беше ми невъзможно да спра да чета, докато не стигна до края на живота на Иван, като през цялото време е ясно, че живот като неговия няма край. Пътешествие, което те хвърля в дълбокото и като главния герой трябва да плуваш или да потънеш. И през цялото време те съпътства една особена милост, като повей от крило." Капка Касабова "Тази книга е заредена от начало до край с радостта от разказването, удоволствието от създаване ... |
|
Младата Катрин Морланд очаква с нетърпение и любопитство появата си в обществото. Богатото ѝ въображение рисува картини на бляскави балове, сензационни срещи и невероятни приключения. Действителността се оказва малко по-различна от очакванията ѝ и Катрин неусетно се променя и помъдрява и постепенно започва да разпознава и цени истинското приятелство и искрената любов. В романа "Абатството Нортангър" най-ярко проличава блестящият стил и изтънченото чувство за хумор на Джейн Остин. Тя изящно пародира разпространените и популярни по онова време сензационни романи и по този начин осмива лекомислието и ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
Тя е взимала интервюта с терористи, тирани, пълководци и императори. Говорила е с войници на бойното поле и е летяла със самолет-цистерна над Кувейт по време на Войната в залива. Разболява се тежко, след като вдишва пушеците на запалените от Саддам петролни кладенци. Тя е скандална, непримирима, често крайна и винаги провокативна. Тя е Ориана Фалачи - един от най-известните журналисти на 20 -ти век. Нейните репортажи, интервюта и мнения за исляма и Близкия изток продължават да са актуални и днес. Предсказанията ѝ за бъдещето на Близкия изток и Европа звучат плашещо и някои вярват, че те започват да се сбъдват. ... |
|
Трето илюстровано издание. ... Действието ни отвежда на диво пътуване из Лудогорието. Не по-малко шеметни са и героите в този роман, който поразява с универсалните си послания, поднесени с непретенциозен, но въздействащ стил. В същото време той е безкомпромисна сатира, която не спестява нищо. Разслоението в обществото ни може да бъде жестоко и непреодолимо, но погледнем ли отвъд видимите различия, прозират нишките, които ни свързват. Понякога те носят името на любовта, друг път - на инстинктивната нужда да подадеш ръка на човек в нужда."Керван за гарвани е роман за дивата пустота на Лудогорието, за живеца на жителите ... |
|
Десет женски изневери събира историите на десет жени, в живота на всяка от които се е промъкнала изневярата. Не защото са недостойни и с нисък морал - в никакъв случай. Това са жени, които живеят по правилата, работят, грижат се за дома и децата си. Копнеят. За онези истински дълбоки чувства, които често пъти поставяме на последно място в живота си и които по памет наричаме любов. Десет разказа, които плачат, смеят се, обичат. По женски. Авторът Катя Антонова е позната с детските си книги: поредицата Феята от захарницата, Двете кралства, Принцесешки истории, Рибка и други. В Десет женски изневери тя отново разказва ... |
|
"Роман за съзряването и самостоятелния път през стаите на порастването. За свободата като дом за начинаещи, в който единственото сигурно е несвободата. Емануил А. Видински извиква от колективното ни детство мощен индивидуален път. Към голямата литература." Йорданка Белева "Дом за начинаещи е впечатляващо завръщане в началото на едно юношество, много различно от това на повечето от нас. Но колкото и да е различно, емоционалните и моралните проблеми, които вълнуват начинаещите, са всеобщи, а тъкмо това е тъканта, от която се състои този увлекателен роман. Той може да се чете и в автобиографичен ключ, но ... |