Нашите раздели

Нашите раздели Давид Фоенкинос Времетраене: 0:44 мин. Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна Юнас Юнасон Времетраене: 0:51 мин. Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна Юнас Юнасон Времетраене: 1:35 мин. Коучинг на педагогически екипи Лъчезар Африканов Времетраене: 1:26 мин. Джобна енциклопедия на суперхраните Радослав Пламенов Времетраене: 1:04 мин. Джонатан Баркър Времетраене: 1:35 мин. Дългият път към дома Джеса Хейстингс Времетраене: 1:06 мин. Свети Георги и Драконът Иванка Тодорова Времетраене: 0:51 мин. Нетърпеливо сърце Стефан Цвайг Времетраене: 1:04 мин. Една нощ в шатото Вероника Хенри Времетраене: 0:59 мин. Съперница в красотата Джил Пол Времетраене: 1:03 мин. Предателката Болейн Филипа Грегъри Времетраене: 0:58 мин. Нужна ви е просто цел Джон Акъф Времетраене: 1:03 мин.

От автора на "Деликатност", "Шарлот", "Спомените". "Нашите раздели" е историята на една неосъществена докрай любов. Фриц и Алис се обичат и се разделят. Отново се събират и отново се разделят. И така няколко пъти. Причините? Родителите, ревността, измяната, случайността... Разделят се, но въпреки всичко любовта им оцелява. Любовта им надживява разделите. В романа се появяват още: приятелите им с емблематичните имена Пол и Виржини, Ирис - писателката, временна жена на Фриц, Селин - издателката, временна любовница на Фриц, един мъж в траур, един куфар с непродадени вратовръзки, речникът "Ларус"... и двама тинейджъри, които може би ще успеят в това, в което са се провалили родителите им.

Написан на поетичен, на места метафоричен език, освежен с лек и приятен хумор, романът "Нашите раздели" разказва за нещата от любовния живот по едновременно делничен и неповторим начин.

Давид Фоенкинос (р. 1974 г.) е сред най-успешните и уважавани френски творци - писател и сценарист, автор на 13 романа, много от които вече са преведени на български. "Деликатност" излязъл през 2009 г., бе отличен с десет литературни награди и преведен на десетки езици. Заедно с брат си Стефан Фоенкинос, през 2011 г. адаптира романа за киното, като главната роля е поверена на Одри Тоту. Друг негов голям бестселър е романът "Спомените" (2013), също претворен на големия екран, но под режисурата на Жан-Пол Рув. За разтърсващата творба "Шарлот", която се отличава с оригиналната си форма и е посветена на художничката Шарлот Соломон, Давид Фоенкинос печели награда "Рьонодо" 2014 и "Гонкур" на гимназистите 2014.

Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри".

"Може би това ме привлече в Алис. Още от първия поглед усетих, че връзката ни ще е нестандартна. Всъщност не, това не бе първото ми усещане. В самото начало имаше един жест. Напомни ми за "Безсмъртие" на Милан Кундера, книга, в която героинята се ражда от един жест. Алис би могла да се озове в романа на големия чешки писател, но тя предпочете да се настани в моя живот. Беше събота вечер и двамата бяхме поканени на гости. В обстоятелствата нямаше нищо необикновено, а това често е най-добрият начин да се срещнем с необикновеното. Бяхме попаднали там случайно, чрез приятели на приятели, и именно тази прекрасна верига на приятелството ни отведе до любовта. Искам да кажа, до истинската любов, от онези, които ви запращат в категорията на индивидите, достойни за присмех. Трябваше да е малко след три сутринта. Признавам, че макар и да си спомням всяка подробност от нашата среща, не мога да кажа същото за часовете. Настъпва един час, в който вече няма час. Бяхме се скупчили в кухнята и търсехме някакъв алкохол. В подобни случаи винаги се намира някой шегаджия, който се налага с остроумието си, като понякога е достатъчно просто да говори малко по-високо от останалите. Йерархичното напрежение никога не спада, където и да се намира човек. Около него се бе оформила захилена групичка, която затвърждаваше убеждението му, че е забавен. С Алис се забелязахме именно в този кръжец на смеха. Бяхме един срещу друг. Над главите ни прехвърчаха смехове, деформирани от алкохолните пари. Разнасяше се хихикане и кикот. Лицето на Алис бе съвсем близо до моето, когато направи странния жест. Бавно повдигна ръка, за да погали носа и после лявото си ухо. И всичко това някак бегло, все едно крадеше от лицето си. Трудно може да се опише какво точно направи с пръстите си, но двете последователни милувки породиха изключително наситен жест. Веднага след това улових погледа ѝ. Изглеждаше почти притеснена и ми се усмихна. Усмивката ѝ не беше част от груповия смях. Бе предназначена за мен. Тъй като веднага ѝ отвърнах, тя и аз образувахме друга група, състояща се единствено от двама съзаклятници. Нашият кръжец на смеха представляваше самостоятелно подмножество на общия кръжец на смеха, негова вътрешна фракция."
Из книгата

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg