"След Велико Търново се целувахме - за първи път. Не вярвах, че на двадесет и девет все още мога да се вълнувам от една обикновена целувка. Няколко пъти звънна мъжът ѝ, но с две-три банални и заучени изречения тя го прогони, а след това махна батерията, без да изключва телефона, за да дава номерът сигнал "no connection". Евтин, но безотказен трик. По завоите преди Варна вече си държахме ръцете, а аз толкова бях полудял от възбуда, че дори не ми правеше впечатление, че кара като камикадзе. Докато прекосявахме Аспаруховия мост и светлините на лампите минаваха през лицето ѝ, видях как усмивката ѝ бавно се стопява. Веселата, безгрижна и готова да скочи в неизвестното Мартина бе останала отвъд табелата. Когато мустангът изведнъж закова, открих, че жената до мен е уплашената и незнаеща какво се случва сестра близначка на Мартина. Седяхме, без да произнесем нито дума, по радиото вървеше поредното гадно парче. Мислех си как в живота никога не е като на кино - поне можеше да звучи саундтрак на "Депеш Мод", а не лигаво женско вокалче. Изпушихме няколко цигари във все по-тежката тишина. После Мартина ме погледна безпомощно и въздъхвайки, каза: "Не мога да го направя". Свих устни, дръпнах си от цигарата, погледнах я студено в очите, махнах с ръка и изсъсках, свивайки долната устна: "Тогава обърни шибаната кола и ме закарай обратно в София. Това поне можеш ли да направиш?". Марта стисна зъби, натисна газта и със свистящи гуми завъртя колата в обратна посока.
Сякаш само това беше чакало, времето се развали за секунди - започна със ситен дъжд, който прерасна в порой, изливащ водите си върху панорамното предно стъкло на колата. По целия път продължавахме да мълчим. Аз нервно въртях радиостанциите, а тя само тихо изхлипваше, опитвайки се да спре сълзите си. Предложих ѝ да се сменим, но тя ми изкрещя да си го начукам и до побеляване на пръстите стисна волана. Преди да усетя, отново бяхме в София. Нервите ми се бяха обтегнали до скъсване. Щях да сляза на първия светофар, да взема първото такси и да се забия в първия клуб. Щях да си поръчам бутилка бърбън на бара и да звънна на дилъра си. Щях да счупя всички пари, грижливо приготвени на пачка в джоба ми. Щях да се смачкам. Когато приближихме първия светофар и ѝ казах да ме остави, тя се разплака с глас и настъпи газта. Предното стъкло се пръсна на парчета, с рязко движение главата на Мартина се блъсна в конзолата на вратата като парцалена кукла, пръскайки навсякъде кръв, а колата все още ревейки, се преобърна, задържа се за секунда във въздуха и се разби в канавката..."
Из книгата
Рейтинг: 8.50 / 4 гласа
