Курс по обща култура - част 2

Тази книга представя един преглед на културните епохи от Египет и Месопотамия до наши дни. В нея са включени основни познания по литература, изобразително изкуство, драма, музика, философия, история, архитектура, археология и древни цивилизации - така, както са се развивали през времената. Отделните епохи са представени като отделни части, което дава възможност текстът да се чете избирателно.

В първите две части са включени около триста имена и множество факти, което натоварва читателя. Затова, с цел да се подобри четивността, са добавени и немалко любопитни факти и легенди, които са трудно доказуеми, но допълват представата за личностите, за които се отнасят. Съдържанието на произведенията и анализите не могат да се намерят в Интернет, където често информацията е непълна и неточна. Това прави изследването значително по-ценно.

Книгата е част от поредицата Курс по обща култура на Страцимир Николов.

"Парите са лайтмотив и в живота, и в творчеството на писателя. Те са основното средство за просперитет и уважение. Те са сила, но разрушителна, а не съзидателна. Така мисли Балзак. Той споява отделните романи, много различни сюжетно и тематично, чрез общи герои, които пребивават от роман в роман. Един от най-срещаните е Растиняк, младежът, решен на всичко, за да бъде приет в отбраното общество и да преуспее. Във всеки един роман Балзак разглежда отношенията между хората, доколкото те са проекция на социалните връзки в тогавашното общество. Характерна черта на романиста е способността му да наблюдава и да отразява, поради което мнозина го обвиняват в излишни подробности. Има случаи, когато Балзак описва една стая в четири страници. Един от малкото, който може да го пребори в словесно разточителство, е авторът от Латинска Америка и носител на Нобелова награда Габриел Гарсия Маркес...

Освен драми и къси разкази Чехов пише и повести, като едно от най-популярните му и трагични произведения е Палата №6. В текста става въпрос за една пристройка в малък град, наричана болница за душевно болни. Още първото впечатление у читателя е, че е въведен в някакъв зверилник, нямащ нищо общо с лечебно заведение. Навсякъде царят мизерия, мръсотия и крайна бедност. Единственият от пациентите, на когото е разрешено да излиза в града, е Мойсейка, който припечелва от просия, но прибира всичко за себе си. Никита пък обожава реда и порядъка, но го въвежда с бой и насилие над другите. Третият обитател е единственият благородник - Иван Дмитриевич Громов. Сполетян от ред нещастия, започнали със смъртта на големия му син Сергей, той се оказва болен от мания за преследване. Последният клиент е един селянин с безсмислено лице, сякаш загубил способността да мисли и страдащ от мания за величие. Той често изненадва околните с факта, че е получил поредното отличие, като съобщава новината тихо, сякаш сам е удивен от височайшата чест...

Завеждащият доктор Рагин мечтаел да стане свещеник, но по волята на баща си завършва медицина. Постъпвайки на работа, той приема равнодушно ужасното състояние на болницата. Честен и умен е, но му липсват воля и вяра, че може да промени нещата. В края на краищата разбира едно - при тези условия всяко лечение е обречено. Така „лекуващият” приема абсурдната философия, че не трябва да пречим на хората да умират, след като смъртта е нормалният и закономерен край на всеки. Тук съзираме и личната трагедия на Чехов като медик, но поставена на философска основа. Поради това, че започва все по-често да беседва с болния Громов, с когото водят уж философски разговори, и поради намесата на завистливия и мечтаещ да го замени помощник, докторът е приет като пациент в Палата № 6.

В началото опитва да излезе, но не се получава. Пробва и с помощта на Громов да организира нещо като бунт, но е набит от Никита. Изпаднал в пълна безнадеждност, Рагин скоро умира от апоплектичен удар. Всъщност, освен смъртта в тази абсурдна по същество, но реална болница на ужаса не се случва нищо значимо. По-късно умира и Громов. В края, освен бръснаря, който идва веднъж на два месеца да ги подстриже, в пристройката на влиза никой. В града знаят за неуредиците, но ги приемат спокойно с извратената философия, че в болницата влизали само пройдохи и селяни."
Из книгата