Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, ... |
|
Романът "На друг език" навлиза в малко изследвани от българската литература области – това е една книга за първозданната сила на Словото и пътя към него. Преплитането на магичното и реалното извежда текста на нивото на универсалното, което го прави достижим и подмамващо потаен едновременно. Книгата е вълнуващо приключение за най-смелите, онези, които имат силата на духа и дързостта на сърцето да поемат по следите на една от най-големите загадки, стояли някога пред човека; загадка, в сравнение с която египетските пирамиди и НЛО-тата биха изглеждали като обикновени технически подробности – загадката на Словото. ... |
|
3 малки романа ... Три странни "романа" се събират в едно книжно тяло, за да разкажат история, която преминава от първата във втората част и намира естественото си разрешение в третата. На пръв поглед всичко е съвсем обикновено и просто – една жена разказва приказка за агонията на любовта си. "Черната жена и Стрелеца" е не толкова книга, колкото мъчително състояние на духа. Там има всичко – чувство за вина, разкаяние, колебания, страхове, изневери, помисли – всичко, с което ни сблъсква любовта. А тя (любовта) е само два вида – истинска и умираща. Героинята не познава истинската, но умиращата я следва ... |
|
Тази дума "аутопия", разбира се, я няма в речниците - измислена е, защото само с измислена дума може да бъде озаглавена книга, в която Хермес се прави на Филип Марлоу, Аполон открадва картината “Мона Лиза”, а после свири на китара и пее “Бандера роса”, амазонките се бият на арената с джинове и антиподи, и въобще книга, в която всичко започва с един автомат “Калашников”, както прочее започва и завършва всичко в този наш прокълнат и погубен свят. Според тази аутопия цялото минало на човечеството подготвя настъпването на 11 септември 2001 година - дата, на която уж било писано да се случи нещо прекрасно и ... |
|
Лиляна Михайлова е родена в град Пловдив. Завършва Софийския университет. Шест години е учителка по български език във вечерния минен техникум в град Перник, после работи като редактор. Издала е над двадесет книги с проза. Произведения на Лиляна Михайлова са преведени и издадени в Полша, Чехия, Русия, Германия, Португалия, Румъния, Финландия, Холандия, Дания, Франция. "На 11 май 2014 г. Лиляна Михайлова щеше да навърши 75 години. Пиша щеше, защото на 18 април 2010 г. тя напусна видимия свят, завещавайки му повече от 20 книги - разкази, повести, романи и сценарии, сред които: "Отвори, аз съм", " ... |
|
За една от предишните книги на Ангел Г. Ангелов българският писател Георги Марковски беше написал: "... тази книга е само за отбрани читатели. Ценителите на сърцераздирателните мелодрами, евтините любовни историйки и порнографията, на криминалето и на всевъзможните шарлатании - с една дума на така наречената масова литература - просто няма защо да посяга към тази книга..." Може би подобни думи би трябвало да се кажат и за книгата, която ти, уважаеми Читателю, тощу-що взе в любопитните си ръце. Отвори я, въоръжи се с интелектуална издръжливост и кураж, прочети я. Може би не ще останеш очарован, може би ще ти ... |
|
"Призракът ли? Кой ли е той? Какво да ви кажа, чувствам се като Призрака, като героя преди Призрака в този роман. Представете си ме още в първата сцена, представете си ме до края. Това е този роман! Роман от началото до края. Нека бъдем заедно и заедно да разберем какво е това. Ще ни направи хора. Поне това. Да знаете - не е малко!" Тома Марков ... |
|
Разкази ... "... Наистина е много хубаво да виждаш как пред теб се създава един свят, различен от другите, как израства сякаш от нищото, а всъщност от опита, въображението и таланта на автора си. Защото Венцислав Божинов притежава и трите – не бих го твърдял така категорично, ако не знаех, че читателят на тази книга ще има възможност сам да се убеди в това."Пеперуди в рогата" – двойнствеността на заглавието като че ли характеризира най-точно природата на тази проза – сурова мъжка енергия, в която нежността е жива; българска традиция като вътък, облепен с колажите на модерността; с една дума – всичко, ... |