Портретът на Дориан Грей

Оскар Уайлд Времетраене: 3:01 мин. Хорът на уличните котки Оля Стоянова Времетраене: 1:07 мин. Хладилникът на Айнщайн Пол Сен Времетраене: 0:57 мин. Благотворителната вечер Памела Кели Времетраене: 1:10 мин. Георги Тенев Автор Времетраене: 1:50 мин. Тео от Голдън Алън Ливай Времетраене: 1:07 мин. Дневникът на един затворник Никола Саркози Времетраене: 1:07 мин. Преди споменът да избледнее Тошиказу Кавагучи Времетраене: 0:58 мин. Карта на Другоземието от Емили Уайлд Хедър Фосет Времетраене: 1:14 мин. Откъде идват нещата около нас? Джонатан Дрори Времетраене: 0:57 мин. Книгата на мечтите Ралица Мерджанова Времетраене: 1:05 мин.

Пълно нецензурирано издание.

Емблематичният роман на Оскар Уайлд може да притесни дори пуританите от XXI век. Но по време на четенето гримасите на укор ще се сменят с други, издаващи интелектуалното удоволствие, което писателският талант и остроумието на Уайлд пораждат. Възможно е безпокойство да обземе искрения читател, когато признава пред себе си, че пороците на главния (анти)герой са всъщност толкова типични, универсални, обикновени. Защото Дориан Грей е еманация на суетата, лекомислието, жестокостта, самозабравата и слабостта пред изкушението... В художествен план романът се откроява с блестящия си афористичен стил. Диалозите са умело изградени върху играта на думи, от тях блика жизнерадостна духовитост. Като изявен естет Оскар Уайлд смята, че в литературата трябва да има изящество, очарование и най-вече въображение.

Двукратно цензурирана, именно Портретът на Дориан Грей е творбата, която отвежда Оскар Уайлд зад стените на затвора. Тук историята е представена в пълната си първоначална версия. Великолепно илюстрирано от Бенжамен Лакомб и обогатено с откъси от De Profundis, това издание хвърля нова светлина върху произведение, превърнало се в паметник на литературата.

Книгата е част от поредицата Модерна класика на издателство Колибри.

"Един ден реших да нарисувам портрета ти. Той трябваше да бъде моят шедьовър. Той е моят шедьовър. Но докато работех, всяка маска, всеки нанесен цвят сякаш разкриваше тайната ми. Във всяка линия имаше любов, във всяка точка имаше страст. Побоях се светът да не узнае до каква степен съм те обожествил. Почувствах, Дориан, че съм казал прекалено много. Тогава именно реших никога да не излагам картината.

Само че и най-смелите измежду нас се боят от себе си. Осакатили сме дивака в нас, но той трагично е оцелял в себеотричането, което съсипва живота ни. Отрекли сме се от себе си и сме наказани за това. Всеки порив, който се опитваме да задушим, отравя ума ни. Веднъж съгреши ли, тялото се избавя от греха, защото самото съгрешаване е вид пречистване. Тогава ни остава само споменът за изживяното или луксът на съжалението по неизживяното. Единственият начин да се отървем от изкушението е като му се поддадем. Устоим ли му, душата ни се разболява от копнеж по онова, което си е забранила, от желание за онова, което собствените чудовищни закони са обявили за чудовищно и незаконно. Речено е, че най-важните събития се случват в мозъка. В мозъка и само в мозъка се случват и най-големите грехове.

На света има само едно по-лошо нещо от това, да говорят за теб, и то е, да не говорят за теб. Истинската красота свършва там, където започва интелектът. Способен съм да повярвам на всичко, стига да не е за вярване. С фрак и бяла вратовръзка, както ти ми каза веднъж, дори борсовият агент може да мине за цивилизован. Съзнанието и страхът са едно и също нещо, Базил. Съзнанието е търговската марка на фирмата, това е всичко. Смехът не е никак лош за начало на приятелство и е още по-добър за неговия край.
Избирам приятелите си заради хубавата им външност, познатите си заради добрия им характер, враговете си заради ума им. Човек трябва да бъде много внимателен в избора на враговете си. Сред моите няма нито един глупак. Те всички притежават немалък интелект и затова всички ме ценят."
Из книгата

Ирландски и британски драматург, писател и поет, модна икона. Мнозина го определят като един от най-великите умове в историята на човечеството, а остроумието му го поставя дори над Шекспир и Чърчил. Оскар Уайлд пише изкуство с главно "И". Колко автори само са писали за неговата представа за красотата и колко са следвали възгледите му за прекрасното!

Оскар Фингал О'Флеърти Уилс Уайлд се ражда на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Баща му, сър Уилям Робърт Уайлд, е известен лекар из цяла Великобритания и удостоен с рицарско звание заради приноса му към медицината. Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е ирландски националист и пише патриотични стихове под псевдонима Сперанца.
Оскар Уайлд още от малък е запознат с древногръцката литература, тъй като майка му прекрасно владеела древните езици. Още преди да тръгне на училище, Оскар научава френски от учителя си и немски от възпитателката в дома му. Знанията му го превръщат в блестящ ученик на "Тринити колидж", а през 1874 г. е приет в Оксфорд със стипендия, където изглажда книжовния английски до съвършенство.Докато учи в Оксфорд, Оскар Уайлд извършва революция в модата. Проявява необичаен маниер на обличане, косата му е дълга, което е нетипично за младежите по негово време. Тази негова естетическа концепция става обект на провокация, но и на вдъхновение на много философи и художници. Философията му в писането, както и в живота, е в направлението ирационализъм, или идеята, че човешкият ум е неспособен да разбере света.

През 1881 г. излиза първият му сборник - "Стихотворения", а в следващите няколко години пише едни от най-известните му разкази: "Кентървилският призрак", "Престъпленията на Артър Севил", "Портретът на г-н У.Х." и др. Оскар Уайлд е автор на един единствен роман - "Портретът на Дориан Грей", подлежащ на много похвали и критики за безнравственост. Романът за първи път достига до читателската аудитория при публикацията му в американското литературно списание "Lippincott's Monthly Magazine". Сюжетът му е конструиран около Фаустовия мотив - героят жертва душата си в замяна на вечна младост и красота. С годините по съвършения облик на Дориан Грей не се отпечатва нито белег от моралната му деградация. Вместо самия Дориан грозотата и старостта застигат само портрета му, създаден някога, за да увековечи неговата младежка енергия, невинност и изящна красота. Уводът на скандалният разказ съдържа изречението "Изкуството е напълно безполезно", което показва способността му да създава афоризми и парадокси, които опровергават собствените му съждения.

"Моите приказки са донейде за децата и донейде за всички онези, които са съхранили детската способност да се удивляват и да се радват."

Пише и издава 2 сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892), които се преиздават и до ден днешен. Най-известните му приказки са:

• "Щастливият принц"
• "Славеят и розата"
• "Себелюбивият великан"
• "Рибарят и неговата душа"
• "Звездното дете"

През годините обаче писателят не успява да скрие хомосексуалността си. Една от връзките му остава скрита, но не и тази с Алфред Дъглас, който е бил по-млад от него с цели 17 години. Викторианска Англия не може да приеме взаимоотношението между тези двама мъже, тъй като за тях това е непристойно поведение, забранено със закон. След процес, на който Оскар Уайлд произнася красива реч за любовта и нейната същност, той бива осъден на каторжен труд за 2 години за хомосексуализъм и "непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Това е дълъг период, в който нито може да твори, нито да се показва пред обществото, което в крайна сметка му се отразява както емоционално, така и физически. Деветнадесет месеца не му е разрешено да пише, след което създава обемистото си епистоларно послание-изповед "De profundis" ("От бездната"). След излизането си от затвора през 1897 г., сменя името си на Себастиан Мелмот. Установява се в Париж, където пише друг от шедьоврите си - "Балада за Редингската тъмница", подписана с чужди инициали. Там е водил прост и беден начин на живот, а единствените помощи, които получавал, са тези, изпращани от семейството му. Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Предговор от Ксавие Джудичели
Илюстриран разказ I: Раждането на една творба
Портретът на Дориан Грей

• Глава I - Глава X
• Илюстриран разказ II: Лорд Алфред Дъглас
• Глава XVIII - Глава XX
• Илюстриран разказ III: Падението
• Послеслов от Мерлин Холанд

Приложения

• Бележки

Биографии и библиографии

• Оскар Уайлд
• Бенжамен Лакомб