Нефертити в зимна нощ

Христо Карастоянов (1950) е духовно свързан с град Ямбол – неофициалната столица на българския анархизъм и авангардизъм. Това родство дава очевиден отпечатък върху оригиналните и често провокативни проявления на плодовития белетрист, драматург, публицист, китарен бард – той е една от ярките и неординерни фигури на съвременната българска култура. Най-значими са постиженията му в прозата, където създава своя отличителен стил на епикоиронично повествование.
Изненадващите сюжети и герои на разказите от „Нефертити в зимна нощ“ представят един от майсторите на съвременната българска белетристика. Поместените тук творби се четат на един дъх – в тях има много от трагикомизма на живота, който ни заобикаля и който все не можем да заобиколим. Насладата от общуването с тази проза не спестява горчивините на екзистенциалните прозрения:

да се живее, е интересно до непоносимост;

винаги сме забъркани в обстоятелства, които са по-силни от нас;

миналото ни преследва и разследва, за да ни зазида в меланхоличния си затвор;

човекът е марионетка на културата, която прекалено често показва своята безкултурност.

Подобни внушения (близки до традицията на Чехов, Кафка, Е. Л. Доктороу, Р. Карвър) не унищожават съкровения хуманизъм на авторовия поглед към света. При цялата си национална колоритност, разказите на Карастоянов имат универсалистичен дух, който би могъл да бъде усетен и възприет от интернационалната аудитория, търсеща в литературата откровения за същините и приключенията на човешкото.