Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
|
Поетът Валентин Дишев определя прозата на Здравка Евтимова като митически реализъм, основаващ се на способността на писателката да създава съвременни митове. Чрез суров реализъм и фина психологическа нюансираност в изграждането на героите Евтимова достига до истини, чиито корени черпят сила от миналото и проектират прозрения за бъдещето. Юлски разкази е сборник, който докосва духа и разума, книга, в която талантът е синоним на самота. Пространство, в което човешката обич има много измерения и всяко едно от тях е врата към отделна вселена. Смешни до болка на места и изпълнени със светла тъга след няколко страници, ... |
|
|
Най-прекрасният от творческите светове на българската проза е този на Йовков. Свят, изпълнен с епическа мъдрост, красота и хармония. Българският разказ при Йовков (след Вазов и Елин Пелин) достига третия си голям връх. Този връх е и художествено най-зрелият и поставя Йовков до такива световни майстори на жанра като Чехов, Мопасан, Бунин, Шърууд Андерсън, О'Хенри, Хемингуей... "Мъдрецът наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беще преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, нещастия е пълен този свят, но все пак има нещо, което е хубаво - което стои над всичко друго - любовта между ... |
|
|
Европейска награда за литература 2016 г. Превод от немски: Елена Димитрова. ... Всеки ден крие в себе си друг е сборник от девет разказа с фокус върху онзи разтърсващ момент, когато нещо прекъсва плавния ритъм на живота ни и ни поставя лице в лице с предизвикателството да преосмислим всичко. За да продължим, трябва да сменим гледната точка - друг избор няма. Героите на Грьобер до един са белязани от някакъв вид загуба - по един или друг начин. Независимо от обстановката, действието неизменно се разгръща в родната страна на автора, Люксембург. Стилът на писателя е новаторски, ритъмът на словото му кореспондира с начина ... |
|
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |
|
|
(Другият дневник). ... "Животът няма втора половина" може да се мисли като "продължение" на "Една и съща нощ" ("Дъбът на Пенчо", награда "Хеликон" и Национална литературна награда "Елиас Канети") като време, за което се разказва: фокусът тук е поставен върху годината след безследното изчезване на Гео Милев и гибелта на Георги Шейтанов (между май 1925-та и май 1926-та). Магията на този сюжет на Карастоянов се основава не на дълбоките познания и проучвания, а на деликатното, но мощно взаимно просмукване между документалното и фантасмагоричното. След такова взаимно ... |
|
|
"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
|
След „Нефертити в зимна нощ”(2001, ИК Жанет 45) Карастоянов зави към романа и в същото издателство през 2003 г. издаде „ Аутопия: другият път към ада ”, номиниран за български роман на годината от Фондация „Вик”. „ Смъртта е за предпочитане ” пък получи голямата награда за непубликуван роман „Развитие”. Наградите обаче явно не са го съблазнили напълно, защото в „La vie en Rose...” авторът отново се връща към старата си слабост – разказът. В новия си сборник разкази Карастоянов не повтаря някогашния начин за разказване на тъжни истории за тъжни хора. Онези два опита в областта на романа явно са си казали думата: „La vie en ... |
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
