Черният списък

Черният списък Джак Кар Времетраене: 0:46 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Майкъл Конъли Времетраене: 1:41 мин. Мръсната четворка Майкъл Конъли Времетраене: 0:57 мин. Поредица Динозавърчето Макс Анастасия Грецка Времетраене: 1:24 мин. Шептящите фенери: Лабиринтът на изгубеното и намереното Джордан Лийс Времетраене: 1:17 мин. 1989 Вал Макдърмид Времетраене: 1:32 мин.

Целият екип на капитан трети ранг Джеймс Рийс загива в засада. В деня на прибирането му в родината, Рийс открива, че семейството му е избито и че тази трагедия не е резултат от действията на врага, а конспирация...

Останал без близки и уволнен от армията, Рийс прилага уменията, придобити през повече от десетилетие постоянни бойни действия, за да отмъсти за смъртта на любимите си хора и бойните си другари. В задъхано темпо Рийс безмилостно се разправя с враговете си, без да зачита нито правилата на войната, нито законите!

"Внимавайте, докато четете това: може да остави следа върху вас!"
Стив Бери

"Време беше Рийс да направи онова, в което го биваше най-много. Време беше да започне да убива."

Книгата е част от поредицата "Кралете на трилъра" на издателство "Бард".

"Не беше нужно да е тактически гений, за да избере мястото. Хората са създания на навика и някои са по-отдадени на него от други. Както изглежда, счетоводителите подхождаха особено монашески към рутината си. Всяка година между 1 юни и 1 ноември Маркъс Бойкин живееше в планинската си къща в Стар Вали Ранч, Уайоминг. Стар Вали звучеше много по-привлекателно на купувачите на недвижими имоти от Източния и Западния бряг, отколкото предишното ѝ име Старвейшън Вали. Това беше анклав от богати пришълци в иначе селския западен Уайоминг, лепнат за планините като добре поддържан пръст на цивилизацията, пълен с къщи за милиони долари в част на света, обитавана от фермери и каубои.

Всеки понеделник, сряда и петък Бойкин ставаше рано и се качваше в сребристия си "Мерцедес G550", за да измине осемдесетте километра до град Джаксън, който минаваше за местна метрополия. С летните си обитатели банкери и мениджъри на хедж фондове Джаксън спокойно можеше да съперничи на Хамптънс и беше единственото място наоколо, където човек можеше да си поръча изтънчена храна и бутилка вино за осемстотин долара. В града Бойкин пиеше лате и четеше "Уолстрийт Джърнъл" в компанията на други сезонни жители от Ню Йорк, Гринуич, Бостън и Лос Анджелис. Три дни седмично той контактуваше лице в лице с реални хора, вместо да чака нетърпеливо приятелите му да коментират постовете му във Фейсбук. Вечерите в бистро "Рандеву" бяха много по-вкусни и разговорите - по-стимулиращи от обичайното хранене сам на верандата, независимо колко живописна беше гледката от нея.

Шосе 89 минава от север на юг през тясната долина на границата между Уайоминг и Айдахо. Напояваните ливади покрай него лежат в сенките на суровите върхове на изток, издигащи се на три хиляди метра в небето, и по-полегатите склонове на запад. Малко на север от миниатюрното градче Алпайн пътят за Джаксън завива на изток покрай Снейк Ривър и продължава в планините на националния парк Бриджър-Тетън. В тази част от маршрута назъбените била на Тетън минават съвсем близо до пътя, подобно на грамадни круизни кораби покрай асфалтов кей. На три метра от добре поддържания път теренът е сред най-дивите в Континенталните щати и е дом на черноопашати елени, лосове и купища черни мечки. На Бойкин, който почти не беше докосвал оръжие през живота си, изобщо не му минаваше през ума, че 15 септември, първият ден на ловния сезон в Регион Джи на Уайоминг, тази година се пада в понеделник.

Предишния ден Джеймс Рийс беше направил преход по маршрут от другата страна на планината. Пътеката започваше недалеч от шосето по права линия, но се намираше на много километри път с кола. Повечето сезонни обитатели като Бойкин никога не бяха стъпвали в тези пущинаци. Макар да се намираше само на няколко часа път от колата си, Рийс спокойно можеше да се намира и в друг свят. Носеше лека раница с найлонов калъф за пушка, високоефективен камуфлажен екип на "Ситка" и туристически обувки "Саломон", които беше носил при безброй операции по целия свят. Ако вървеше из пущинаците на Уайоминг с традиционния снайперистки екип и тежка пушка, щеше да изпъква като човек, тръгнал в планината със смокинг, но с облеклото на ловец беше толкова невидим, колкото и човек с тъмносиньо сако на летище. Анонимният сигнал, който беше подал за бракониери южно от Джаксън, сигурно щеше да ангажира всички горски в района, но при малко вероятния случай да попадне на някой от тях разрешителното за лов в джоба му щеше да го представи като поредния ловец, излязъл за елени в най-оживения ден на годината.

Би могъл да върви през цялата нощ на фенер или да вземе уреда си за нощно виждане, но искаше да стигне на мястото преди да е мръкнало. Нямаше смисъл да си изкълчва глезена или нещо по-лошо на този суров терен, а и изгаряше от нетърпение да започне. Беше изучил стотици пъти топографията на карти и сателитни снимки, но въпреки това тръгна два дни по-рано, за да е сигурен, че на място всичко изглежда така, както и от отгоре.

Теренът беше стръмен и висок. Нямаше значение в колко добра форма си на морското равнище, две хиляди и четиристотин метра надморска височина си бяха сериозна разлика. Рийс спря да си поеме дъх и да отпие глътка вода от маркуча, закрепен за ремъка на рамото му. Краката му горяха и дробовете му жадуваха за повече кислород. Долните му дрехи бяха подгизнали от пот, въпреки че температурата беше не повече от петнайсет градуса, и той смъкна ципа на канадката си, за да се освободи от част от натрупаната телесна топлина. Не бързаше, но се движеше целеустремено. Определено не му се случваше за първи път да се катери по планини към целта си."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg