Силата на мрака. 19 истории, изпълнени с ужас, безумие и страх: Антология

Силата на мрака. 19 истории, изпълнени с ужас, безумие и страх: Антология Времетраене: 0:59 мин. Едгар Алън По Времетраене: 1:05 мин. Ги дьо Мопасан Времетраене: 1:03 мин. Антон Павлович Чехов Времетраене: 1:12 мин. Фьодор Михайлович Достоевски Времетраене: 1:30 мин. Ханс Кристиан Андерсен Времетраене: 0:58 мин. Катастрофата Фрида Макфадън Времетраене: 0:54 мин. Часът на сърцето Ървин Ялом, Бенджамин Ялом Времетраене: 1:11 мин. Скритите чудеса на природата Габи Доней Времетраене: 1:27 мин. Портретът на Борджия Дейвид Хюсън Времетраене: 1:18 мин. Невероятното престъпление Лоис Остин-Лий Времетраене: 1:26 мин. Българите между две катастрофи - 1396 - 1944 г. Александър Стоянов Времетраене: 0:57 мин. Още исторически маршрути - София Здравко Петров Времетраене: 1:02 мин. Астро-лунен календар 2026 Йорданка Ушева-Цонева Времетраене: 0:50 мин. Тайната лъжа на съпруга на вдовицата Фрида Макфадън Времетраене: 0:57 мин. Заобиколени от лъжци Томас Ериксон Времетраене: 1:03 мин.

В сборника са включени най-добрите образци на разкази от ХІХ-ХХ век, посветени на загадъчни, зловещи и свръхестествени събития, свързани с отвъдното.

В сборника са включени авторите:

• Ги дьо Мопасан;
• Алджърнън Блекууд;
• Уилям Харви;
• Фьодор Сологуб;
• Хюм Нисбет;
• Ф. Мериън Крофорд;
• Клифърд Бол;
• Иван Тургенев;
• Александър Грин;
• Николай Гумильов;
• Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам;
• Фил Робинсън;
• Дейвид Х. Келър;
• Матю Остин;
• Валери Брюсов;
• Едгар Алан По;
• Ръдиард Киплинг;
• Хенри Ферис Арнолд;
• Александър Куприн;
• Робърт Хауърд.

Те умело ни въвеждат в атмосферата на страха и тайната; разказват за загадъчни, необясними и свръхестествени неща. Тези творби много се различават помежду си, но ги обединява едно - всички те са от златния фонд на "черния жанр"... Добре дошли в чудния свят на "истинската литература на ужаса", от прочита на която дъхът ви ще секне!

Известно дори и на децата, днес името на Ръдиард Киплинг назовава един от бележитите британски писатели. Като издава първата си книга със стихове още на 16 години, на 42-годишна възраст той вече е и най-младият Нобелов лауреат за литература. Киплинг е автор на класически и вечни истории, сред които и "Книга за джунглата". Става така, че моралните уроци, на които ни учи дивото момче Маугли, привличат читатели от всички възрасти. С "Книга за джунглата", както и с другите си романи, разкази, басни, стихотворения и истории в рими, Киплинг илюстрира големите истини от живота. Неговото творчество не само го утвърждава като сериозен писател, но и го прави богат човек.

Житейският път на писателя започва на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Британска Индия. Родителите му - Алис Киплинг и Джон Локууд Киплинг се смятат за "англо-индианци". Те се преместват от Великобритания в Индия през 1865 година. Двамата са толкова развълнувани от красотата на района на езерото Ръдиард, че когато се ражда първото им дете, го кръщават на него. Още на 6-годишна възраст животът на Ръдиард се променя рязко. Майка му, която държи синът ѝ да получи официално британско образование, го изпраща в Англия. Там Киплинг живее с приемно семейство на име Холоуей. В своята автобиография, публикувана близо 65 години по-късно, Киплинг си спомня за престоя си там с ужас, но и споделя съмнението, че жестокостта и пренебрежението от страна на госпожа Холоуей може би са допринесли за развитието му като писател.

След като завършва училище, Ръдиард се завръща в Индия. Причината е, че родителите му нямат средства да финансират образованието му в Оксфордския университет. Баща му урежда работа за него в Лахор. Ръдиард се завръща в Индия през 1882 г. и става помощник редактор на малък местен вестник. С тази работа той преоткрива нуждата от писането. Неговите материали са публикувани шест дни в седмицата през цялата година, с изключение на еднодневни паузи за Коледа и Великден. През 1886 г. е публикувана и първата колекция от стихове на Киплинг. По това време се сменя и редакторът на вестника, за който работи. Новият редактор му разрешава по-голяма творческа свобода и в резултат на това, Ръдиард Киплинг започва да пише и публикува и кратки разкази. Писането продължава за различни периодични издания с усилено темпо. През 1889 г., след спор той е освободен от работата си за изданието "The Pioneer". По това време той все повече се замисля за бъдещето. След като е продал правата над шест тома с разкази и е получил заплата за шест месеца като компенсация, Ръдиард Киплинг поема към Лондон. Там открива, че историите му са пристигнали преди него - той лесно е приет в кръга на водещите британски писатели като блестящ нов автор.

През 1892 г. Киплинг се жени за Каролин Балестие. Двамате предприемат пътешествие за медения месец, което ги отвежда в САЩ и след това - в Япония. Когато пристигат в Йокохама, Япония, те разбират, че банката им е фалирала. Приемайки загубата, двамата се завръщат в САЩ. Те наемат малка къща, която наричат "Bliss Cottage". Обзавеждат я с простота, но удобно. На това място се ражда и първото им дете и са прекарани и четири от най-щастливите години от живота на Киплинг. Тук са написани и някои от най-добрите творби. Но с времето отношенията в семейството стават по-обтегнати, а за фон, настъпва и период на криза в американско-британските отношения. През юли 1896 г., Киплинг опаковат вещите си и напускат Съединените щати, за да търсят съдбата си другаде. Завръщат се в Англия, където Ръдиард остава до смъртта си. Той не спира да пише и публикува. Появяват се нови истории за деца, както и две книги за миналото на Англия. Те са предназначени за млади читатели, но в тях се увличат и възрастните. В по-късните творби на Киплинг е отразена и промяната в неговия светоглед, след като загубва дъщеря си Джоузефин през 1899 г. и сина си Джон през 1915 г. По-мрачни, според критици тези късни произведения имат по-голяма сила и дълбочина и се нареждат измежду най-добрите творби на писателя.

В периода между двете драматични лични събития, Киплинг получава и едно високо признание за творчеството си. През 1907 г. е награден с Нобелова награда за литература. Като мотив за присъждането на наградата се казва: "Като се има предвид силата на наблюдението, оригиналността на въображението, мъжествеността на идеите и забележителния талант за разказване, които характеризират творенията на този световноизвестен автор". Ръдиард Киплинг умира на 18 януари 1936 г. и е погребан в Уестминстърското абатство в Лондон, Англия. Неговата автобиография е публикувана през 1937 г.

Едгар Алан По е американски писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм. Той е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Създател е на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанр. Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Това обаче довежда до финансови затруднения в живота му.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алан от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка Тамерлан и други поеми (1827 г.), подписана анонимно - от жител на Бостън. После сменя фокуса си от поезия към проза и прекарва следващите няколко години работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Той живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата Гарванът. Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му Вирджиния умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алан По умира на 40-годишна възраст. Причините за неговата смърт и до днес остават неизяснени.

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

Ги дьо Мопасан е френски писател натуралист, автор на известни разкази, романи и повести. Той е един от най-четените писатели, не само във Франция, но и по света. Смятан е за най-големия френски майстор на късия разказ, а неговите произведения оставят трайни следи в световната литература. Те са изпълнени с непреходни послания, които са актуални и до днес. Голяма част от творбите му са успешно екранизирани.

Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан вероятно е роден в замъка Мироменил, Тувил сюр Арк на 5 август 1850 година. Баща му произлиза от аристократичен лотарингски род, а майка му от културно буржоазно семейство. Вероятно влечението към изкуството момчето наследява от баща си, който е известен с любовта си към музиката, живописта и литературата. След като се ражда по-малкият брат на Мопасан - Ерве, родителите му се развеждат. На 13-годишна възраст Мопасан постъпва в семинарията, но той е прекалено активен и палав, за да се примири със суровите условия и правила на живот, наложени в семинарията. Прави няколко опита за бягство и скоро след това е изключен от там. След това се записва в най-реномирания лицей на Руан, където завършва средното си образование. През 1869 година заминава да изучава право в Париж, но скоро след това избухва Френско-пруската война и Мопасан се записва като доброволец, който взима участие във военните походи. След края на войната семейството на Мопасан е разорено и той е принуден да започне работа като дребен чиновник в "Министерството на морските работи", където прекарва около 10 години. Привлечен от литературата Мопасан се занимава с журналистика, предприемайки далечни пътувания като репортер. След сближаването си с Гюстав Флобер, в продължение на повече от шест години Мопасан пише и пренаписва различни разкази. Но започва да ги издава едва когато Флобер признава неговите произведения за достатъчно зрели и стилистично завършени. За други свои литературни наставници младият Мопасан приема Л.Толстой и И.Тургенев.

Първият разказ на Мопасан е публикуван в сборника "Медански вечери" (1880 г.), който е редактиран от Емил Зола. Същата година се появява книгата "Лоената топка", която е една от най-бележитите творби на писателя. За нея самият Флобер отбелязва, че е истински шедьовър, който със сигурност ще се запази във времето. Историята разказва за група френски буржоа, които попадат в зоната на пруската окупация. Единственият начин да се измъкнат оттам е е да убедят младата дама с прякор Лоената топка да задоволи похотта на началника на жандармерията. Впоследствие творбата е успешно екранизирана (1934 г.). След огромния успех на произведението Мопасан изобщо не мисли да спре до тук - неговата творческа продуктивност е наистина впечатляваща. Окрилян от своя наставник Флобер, той само за десет години (1880-1890 г.) написва почти всичките си книги - общо 29 на брой. Романите му "Един живот", "Бел Ами" и "Силна като смъртта" са признати за едни от най-добрите творби на френската литература. Романът "Един живот" (1883 г.) представя тихата и незабележима драма на човешкия живот, с неговите изгубени илюзии, неосъществени надежди и предадени чувства. В книгата Мопасан изобразява класическата тема на всички времена и народи - човешкият живот с всичките му радости и скърби. Главна героиня в творбата е аристократката Жана, отличаваща се с възвишена душевност и романтични представи за света. Изправена пред редица изпитания, тя осъзнава, че реалността няма нищо общо с момичешките ѝ блянове. За романа самият Лев Толстой казва: "Това е най-големият шедьовър на френската литература след "Клетниците". Безспорно една от най-известните творби на писателя е романът "Бел Ами" (1885 г.). В него авторът засяга едновременно няколко класически проблема, които са тясно свързани с основната идея на произведението - опит да се покаже човешката природа, развратена от материалистично настроеното общество. Книгата разказва за безскрупулността на тогавашния политически и журналистически елит. Романът е екранизиран многократно, като първата екранизация е от 1919 година. В романа "Силна като смъртта" (1889 г.) писателят разказва за любовта на салонен художник и светската дама - графиня Дьо Гилроа, която успява да издържи всички изпитания на времето, но това е така само привидно. Красотата на нейната подрастваща дъщеря Анет привлича неудържимо художника и помага на любовниците да осъзнаят, че илюзиите не са вечни и че животът безмилостно разрушава пясъчните кули на чувствата. Сред многобройните произведения на Мопасан с голяма популярност се славят "Маската" и "Крадецът". Освен своите романи и разкази, писателят пише пътеписи от пътуването му в Корсика и Алжир, както и поезия.

Последните години от живота на Мопасан са тежки. Вследствие на нервни припадъци, той прави опит за самоубийство през 1892 година. След тази случка писателят е приет в приюта за душевно болни на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 година. Ги дьо Мопасан е реалист, един от най-влиятелните автори в световната литература. Той е най-въздействащия френски писател, а творбите му се отличават с психологически, хумористични и сатирични истории, грабващи със силата на своите персонажи. Героите му са истински, реални същества, които са подложени на основните природни закони. Плетеница от ридания и възторзи, усмивки и сълзи, радости и мъки, обединени от човешкия порив за оцеляване чрез ненакърнимо достойнство. Едно безмилостно писателско перо, отличаващо се с пестеливост, но и разкриващо рядката дарба на писателя да говори за абсурдите на човешката природа с хумор и ирония.

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg

Ги дьо Мопасан - Мъртвата
Алджърнън Блекууд - Насилие
Уйлям Харви - Петопръстата твар
Фьодор Сологуб - Окованата дама (Легенда от бялата нощ)
Хюм Нисбет - Заклинанието на сатаната
Ф. Мериън Крофорд - Призракът на куклата
Клифърд Бол - Воят на върколака
Иван Тургенев - раЗкаЗът На отец алексей
Александър Гринлъвски - удар
Николай Гумильов - Горският дявол
Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам - Любовниците от Толедо
Фил Робинсън - Дървото-човекоядец
Дейвид Х. Келър - Наследственост
Матю Остин - Маниакът
Валерий Брюсовв - Огледалото. Из архива на един психиатър
Едгар Алън По - Сърцето е разобличител
Ръдиард Киплинг - Бими
Хенри Ферис Арнолд - Вечерни новини
Робърт Хауърд - Хижата с призраците