Как се мисли Българското възраждане. 10 години по-късно

Историографско проучване.

Изследването проследява как се е мислило Българското възраждане в родната историческа наука от зараждането ѝ до днес и как представите са се променяли във времето. В седем глави са разгледани всички аспекти и значения на епохата, като: периодизация, аналогии с Ренесанса и Просвещението, тълкувания на османския феодализъм и прехода към капитализъм, буржоазия и чорбаджии, йерархия на героите от националния пантеон, Априлското въстание и Руско-турската война.

Авторът Румен Даскалов анализира функционирането на Възраждането като национален мит и показва как в Големия официален исторически разказ, въпреки опитите за десакрализиране в последно време, отношението към тази епоха остава романтично, умилено-сантиментално и дълбоко пристрастно. Доказва как идеи, смятани за преодолени в науката, продължават да се възпроизвеждат в учебниците за средните и дори висшите училища, а оттам преминават в колективното съзнание като безспорни истини.

В настоящото допълнено издание са включени реакциите на автора в дискусията по първото издание, изчерпано бързо от книжния пазар. Предложена е и обобщаваща теоретична част за последните тенденции в писането за Възраждането. Книгата е необходимо четиво и своеобразен историографски справочник за специалисти, учители, студенти и за всеки, който е любопитен да разбере защо възраждането продължава да бъде лесен и удобен инструмент за масови политически манипулации през XXI век.

Румен Даскалов е роден на 1 юли 1958 г. в Стара Загора. През 1977 г. завършва Английската гимназия в София, а през 1984 г. - история в Софийския университет Св. Климент Охридски, където през 1988 г. защитава кандидатска дисертация. След това преподава в Софийския университет, от 1999 г. - в Централноевропейския университет в Будапеща, а от 2005 г. - и в Нов български университет в София. Работи главно в областта на най-новата социална и културна история.

Просвета София АД
София, 1618
кв. Овча купел, ул. Земеделска № 2
prosveta@prosveta.bg

Уводни думи
Възраждането: от метафора към епоха

• Метафората „Възраждане" и непосредственият опит
• Мемоаристика и научно тематизиране
• Подходи на реконструкция и обяснение

Значения на Възраждането (I): национално и духовно (културно)

• Националното тълкуване
• Възраждането и Романтизмът
• Концепции за българската нация
• Духовното (културното) тълкуване
• Аналогии с Ренесанса
• Аналогии с Просвещението
• Аналогии с Реформацията
• Възраждането и европейското развитие в цялост
• Възраждане и модернизация

Значения на Възраждането (II): икономическо и социално-класово

• Преход от феодализъм към капитализъм
• Възрожденският капитализъм
• Османският феодализъм
• Социалната революция и аграрната теза
• Икономическо и национално-духовно тълкуване

Класи и класови борби

• „Гражданско съсловие“ и градски борби
• Буржоазия и чорбаджии
• Към тяхната реабилитация
• Селяни
• Интелигенция
• Социално-класови характеристики и тяхното преодоляване
• Класовите борби между социалното и националното

Обществени направления и герои

• Проблемът „Паисий“
• Еволюционисти и революционери
• Героите: йерархия и размествания

Априлското въстание, Освободителната война и революцията

• Априлското въстание
• Руско-турската освободителна война
• Революцията
• Ревизии и преоценки

Продължаващото Възраждане: символни борби и образи

• Десни визии за Възраждането
• Демократичен образ
• Борбата на комунистите за възрожденското наследство

Вместо заключение: Възраждането като национален мит
Използвана литература
Послеслов
Как се мисли българското Възраждане - предизвикани мисли - Отговор на Георги Димитров
Проблематизация на възраждането - Отговор на Александър Везенков
„Гмурци" и „сърфисти" - Отговор на Илия Тодев
Митологизиране на историята: по български примери