Повярвах. Повървях. Поезия

"Стихотворенията на Димитър Пенчев са лирични изповеди, в които доминираща тема е любовта... В случая Любовта не е просто чувство. Тя е изведена като състояние, което подчинява цялото съществуване на лирическия герой."
Тодор Каракашев

"Любовта, да, като че ли тя е сърцевинното ядро в тази сложна, многоизмерна поезия; но тук липсват директните признания и емоционалните възторзи или страдания - "описанието" ѝ в повечето случаи е някак дистанцирано, хладно, философско обективно, независимо от метафоричната върволица на изразяването ѝ. Тук Той и Тя са твърде условни... Несъмнено "Повярвах. Повървях" е четиво за елитарна (в хубавия ѝ смисъл) публика, която ще прозре зад при - видността на стиховете нейните смислови, емоционални и интелектуални нишки, които водят към човешката ни същност."
Георги К. Спасов

"Търся нея -
истинската фея,
да ме възроди
от пепелта
на малките сърца
в кръвта ми,
да стъпва върху тях,
да ги убива,
заедно с любовта им.

Когато не мисля
за нея -
да никнат
незабравки.
Обърне ли се -
да се влюби
в спомена
за своето минало,
убило с презрение
бъдещето в любовта.

...

Душата ми е
вярна невеста,
затова когато спя
винаги я пускам да пътува,
а тя всякога
се връща при мен.
Знае, че ако не го направи
тялото ми ще умре
от мъка по нея,
но тя ме обича
и след всяка лудория
си идва,
гушва се в мен
и ставаме едно,
а аз ѝ прощавам,
защото ще я имам
чак до следващия сън."
Из книгата