Книгата разказва историята на едно калифорнийско селище, в което живеят двайсет семейства. Животът тече мирен, идиличен, спохождан от спомени за едновремешни обитатели, призраци и върлували в околността разбойници. Всеки се труди според силите си, живее в своя въображаем свят, ала никой никому с нищо не пречи, докато не пристигат нови заселници. За кратко време идилията се нарушава, духовете се възбуждат, раждат се конфликти, извършват се две убийства и едно самоубийство...
С дълбоко съчувствие към бляновете и страданията на простите хорица в "Небесните пасбища" Джон Стайнбек извлича темата си за вечната борба между човека и природата, в която - често смешна или иронична - хората приписват на природата качества, съществуващи единствено в тяхното въображение.

Джон Ърнст Стайнбек е американски писател, романист, есеист, сценарист и драматург, считан за един от най-големите американски автори на ХХ век. Носител е на множество награди, сред които "Нобелова награда за литература" (1962 г.). Известен е най-вече с романите си, които отразяват живота на хората по време на Великата депресия.

Джон Стайнбек е роден на 27 февруари 1902 година в Салинас, Калифорния. Той е единствен син и трето дете от общо четири деца в семейството на чиновник в общинската администрация на Монтерей и бивша учителка. В горните класове на гимназията Стайнбек започва да пише разкази, които изпраща в различни издателства, без да оставя обратен адрес. След като през 1919 година завършва гимназия по настояване на родителите си се записва да учи в "Станфордския Университет". През 1925 година Стайнбек напуска университета без да завърши и заминава за Ню Йорк, където работи временни работи, докато се опитва да осъществи мечтата си да стане писател. След като не успява да издаде творбите си той се връща в Калифорния, където работи като строителен работник, журналист, моряк и събирач на плодове, като едновременно с това пише първия си роман "Златната чаша" (1929 г.). Книгата е посветена на капера Хенри Морган и е фокусирана основно върху убийството му и плячкосването на Панама. Година по-късно писателят се жени за Карол Хенин, с която се местят да живеят в Пасифик Гроув, в малка къщичка, собственост на баща му. В периода 1931-33 година Стайнбек пише книгата "Небесните пасбища" (1932 г.). Тя съдържа 12 свързани истории за долина в близост до Монтерей, която е открита от испански ефрейтор, докато е преследвал избягали роби. Следващият роман на писателя "Към един незнаен бог" (1933 г.) проследява историята на самотника Джоузеф Уейн, който се заселва в далечна долина и развива собствена система от вярвания за живота и смъртта. За да сложи край на необичайно продължилата суша, Уейн сам се принася в жертва върху един камък, превръщайки се в "земя и дъжд". Книгата обаче се оказва неясна и трудна за четене и се приема студено както от критиците, така и от масовия читател. Истински успех на Стайнбек му носи третият му роман "Тортила Флет" (1935 г.), който се превръща в бестселър. В него са представени приключенията на група бездомни хора в Монтерей след Първата световна война, които в разрез с всички морални норми, битуващи по онова време в Америка, се отдават на безгрижен живот, в който виното, сладострастието и дребната кражба заемат основно място. През 1942 година книгата е екранизирана. През 1937 година Стайнбек публикува повестта "За мишките и хората", която разказва за пътуването на двама души от ферма на ферма, в търсене на временна работа, които мечтаят един ден да имат собствена ферма. По книгата е написана пиеса, която през 1937 година с голям успех се поставя на "Бродуей". Най-известният роман на Стайнбек "Гроздовете на гнева" е издаден през 1939 година. За написването му Джон се вдъхновява от една своя статия. Романът много бързо се превръща в един от най-популярните бестселъри, получава възторжени отзиви, както и наградата "Пулицър" през 1940 година. В същото време обаче романът предизвиква буря от полемики, като някои критици обвиняват автора в комунистическа пропаганда и изкривяване на истината. Книгата е екранизирана от Джон Форд, а Хенри Фонда за ролята си във филма е номиниран за "Оскар". През 1941 година Станбейк се развежда с жена си и заминава за Ню Йорк с певицата Гундолин Когнър. Впоследствие писателят се жени за нея и тя го дарява с двама сина.

По време на Втората световна война Стайнбек служи в информационните агенции и работи като консултант в отдела по пропаганда. Първият следвоенен роман на автора "Улица Консервна" (1945 г.) много от критиците избързват да определят като прекалено тривиален и сантиментален. Девет години по-късно обаче се появява и логичното продължение на тази творба, а именно романът "Благодатният четвъртък". Следващите няколко творби на Стайнбек също не срещат подкрепата на критиката и читателите. През 1948 година, вследствие на пътуването на автора до СССР, се появява книгата "Руски дневник", а през 1950 година - новелата "Ярко сияние". През 50-те години започва да пише "На изток от рая" (1952), който авторът счита за най-добрата си творба. В основата ѝ е заложен библейският разказ за Каин и Авел. Въпреки негативната критика, романът придобива голям успех сред читателите и впоследствие е екранизирана, като във филма актьорския си дебют прави Джеймс Дийн. В последния си роман "Зимата на нашето недоволство" (1961 г.) писателят изследва моралния упадък в Америка. След това писателят започва да пише предимно публицистика и очерци. През 1962 година излиза "Пътешествие с Чарли: В търсене на Америка", което е публицистична творба, разказваща за пътуванията из цяла Америка на Стайнбек и неговия пудел Чарли. В посмъртно публикуваната му и незавършена книга "Крал Артур и неговите доблестни рицари" (1976 г.) авторът обръща гръб на съвременните теми и възкресява рицарския свят.

Джон Стайнбек умира на 20 декември 1968 година в Ню Йорк, вследствие на сърдечни заболявания.