Настоящият сборник съдържа български народни баяния, врачувания, гледания и лекувания, събрани и публикувани в Сборника за Народни умотворения, наука и книжнина в томовете І - V, през периода 1889 - 1891 г. В сборника са включени текстове от различни райони на България, сред които: Хаджиелеско (Първомай), Широка лъка, Чепеларе, Прилеп, Ахър-Челебийско (Смолянско), Търновско, Дебърско, Добричко, Софийско, Орхание (Ботевградско), Казанлък, Демир-Хисарско, Горно-Джумайско (Благоевград), Габровско, Ломско. Коментарните текстове са редактирани на съвременен книжовен български език, а всички диалектни текстове на баянията и ... |
|
|
Настоящият сборник съдържа български народни баяния, врачувания, гледания и лекувания, събрани и публикувани в Сборника за Народни умотворения, наука и книжнина в томовете VI - XII, през периода 1891 - 1895 г. В сборника са включени текстове от различни райони на България, сред които: Битоля, Орхание (Ботевград), Добрич, Ловеч, Кюстендил, Търново, София, Струга, Пловдив, Велеш, Пирдоп, Троян, Лом, Неврокоп (Гоце Делчев), Конушко (Асеновград). Коментарните текстове са редактирани на съвременен книжовен български език, а всички диалектни текстове на баянията и лекуванията са запазени в оригиналното им изписване. Книгата ... |
|
|
В настоящия сборник са включени три произведения на Свещеник Петър Цветанов Любенов, които се нареждат сред от първите етнографски изследвания в съвременната българска история. Произведенията са: Баба Ега или Сборник от различни вярвания, народни лекувания, магии, баяния и обичаи в Кюстендилско (отпечатана през 1887 г. във Велико Търново). Самовили и самодиви (отпечатана през 1891 г. в София). Сборник с разни умотворения из Кюстендилско (отпечатана през 1896 г. в София). В сборниците намират място материали от всички области на духовната култура на населението от Кюстендилско през първата половина на XIX век. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Отечество любезно" на издателство "Захарий Стоянов". ... "С тази книга си поставям за цел да прибавя някои щрихи към малко известните досега сведения за историята, топонимията, демографията, местния диалект, фолклора, поминъка, бита, нравите и обичаите на селищата Жълтеш, Ясените, Източник, Савчовци, Драганчетата и Торбалъжите." Борис Данков "Първоначално с. Жълтеш е било заселено от бежанци българи, дошли от разни места. Те бягали от турци, даалийци и др. Заселват се тук на скришно и запазено място. Най-напред се заселил някой си дядо Добри, който ... |
|
|
Настоящата книга запознава читателя с изследване на различни магически практики и тяхното развитие от античността до нашето съвремие. В първата част на книгата авторът коментира различните научни школи, които са изследвали тази тематика. Обърнато е внимание на използвания терминологичен апарат - на понятията "магия", магическо мислене, магически ритуал. Анализирани са, също така, действията, думите и магическия реквизит в магическата обредност. В следващата част авторът прави кратък преглед на античната история на Европейския югоизток, за да премине към анализ на митологичните персонификации на владеещите ... |
|
|
Трудът на д-р Катя Меламед проследява етно-културните процеси в българското пред-християнско общество, факторите, които ги обуславят и модела на социална организация през VII - IX век. Основният емпиричен материал идва от ранносредновековните некрополи, известни от днешните български земи. Археологическите извори са представени в аналитичен каталог, който включва всички известни досега езически некрополи и е първи по рода си в българската литературата. Обоснован е терминът Балканска култура за изследване на историческата и културната среда, в която се вписват некрополите и която влияе върху формирането на ... |
|
|
Гюмюрджинско, Дедеагачко, Димотишко, Крумовградско, Ивайловградско. Изследването включва антропонимни и ойконимни данни за християнското население в източната част на Западна Тракия и в Югоизточните Родопи. Материалът е екстерниран от османски данъчни регистри, датирани от средата на XVI в. Подробно е разгледана наличната в тях антропонимия откъм произход и като извор на сведения за бита на тогавашните християни (трудова заетост, статут в местното християнско общество и др.). Направена е съпоставка с антропонимен материал от областта Рупчос в Среднородопието и от западните части на Западна Тракия, по данни от XVI в., ... |
|
|
Крали Марко е последен княз на балканските славяни преди Османското нашествие, чието царство съществува в самия край на времето на самовилите и змейовете. Той е и последен герой от класически тип. Но какъв е по народност Крали Марко? Сърбин? Македонец? Българин? Той е естествено продължение и несъзнателно въплъщение на балканския си народ и културно-религиозната му традиция, проекция на колективното му словесно съзнание, символ и духовна еманация на цялото южнославянско общество. Има изглежда хора, които са родени за народни герои, независимо от историческата си съдба, независимо от фактите. Писаната история, която винаги ... |
Рейтинг: 9.25 / 4 гласа 
