"Мечтата винаги започва с въпрос и този въпрос винаги е някакъв вариант на "Какво ако":- Какво ако пак започна да уча?
- Какво ако се опитам да изградя това?
- Какво ако избягам 42 километра?
- Какво ако се преместя в друг град?
- Какво ако аз съм човекът, който може да промени системата?
- Какво ако Бог е имал причина да посее това в сърцето ми?
- Какво ако мога да увелича доходите си?
- Какво ако мога да напиша книга, която да помага на хората?
Точно това какво ако? Това е твоят потенциал, който чука на вратичката на сърцето ти и те умолява да намериш смелостта да преодолееш целия страх в главата си. Това какво ако не се е появило случайно. Това какво ако е твоят пътепоказател. Това какво ако ти подсказва върху какво следва да се съсредоточиш.
Ако всяка жена, която е чувала това какво ако в сърцето си, му позволи да се разгори в нея, за да преследва стремежите си, тя не само ще остане изумена от себе си на какво е способна, но ще събуди възхищение у всички останали. Убедена съм, че ако тя - ако ние - просто живеем, опитвайки се да отговорим на този въпрос, въздействието върху света ще бъде експлозивно.
Учените са изчислили, че използваме едва 10 процента от мозъка си. Но гледала ли си някой от филмите, в които главният герой изведнъж получава достъп до целия си капацитет? Взема някакво хапче или пък се обучава от тайна правителствена организация и изведнъж може да огъва метал само с мисълта си и да разреши световната криза на бедността само за няколко часа, защото използва целия си потенциал. Убедена съм, че много жени в този наш свят са като Питър Паркър, преди да го ухапе радиоактивният паяк, и функционират само с ограничена част от потенциала си, защото не са открили достатъчно силен катализатор, който да го отключи.
Твърде малка част от хората са насърчавани да вярват в себе си и в собствения си потенциал още от детството. Хората, израсли с привилегии, обикновено разполагат с повече шансове. Хората, които от ранна възраст са научени да ценят себе си, е по-вероятно да вярват във възможностите си като възрастни. Тези с повече възможности обикновено възприемат дадена цел за по-лесно постижима, отколкото тези с по-малко възможности. Но какво ако не си възпитана да вярваш в себе си? Какво ако нямаш привилегии и много възможности? Каква е вероятността да вярваш, че си способна на много повече? Каква е вероятността да не се отказваш от целта си, когато се отклониш от пътя си?
Но какво ако не се откажеш? Ако повярваш? И не само ти, а жени по целия свят решат да заменят очакванията на другите със собствената си представа какви могат да бъдат? Можеш ли да си представиш, ако още 25 процента или 15 процента, или дори само 5 процента от жените по света решат да се изправят пред своето какво ако? Можеш ли да си представиш какво ще стане, ако не позволяват вече вината и срамът, породени от недостижимите конкретни идеали за жената, да смазват потенциала им? Можеш ли да си представиш колко значителен прогрес ще видим във всичко - от изкуство до наука, технологии и литература? Можеш ли да си представиш колко по-радостни и удовлетворени ще бъдат тези жени? Можеш ли да си представиш как това ще повлияе на семействата им? Ами на общността? А какво ще кажеш за другите жени, които видят успеха им и почерпят сила и вдъхновение от тях, за да ги използват като катализатор, който да инициира промяната в собствения им живот? Ако подобна революция се осъществи - революцията на какво ако, - ние ще променим света.
Всъщност вярвам, че можем да променим света. Но първо трябва да престанем да се страхуваме, че ще ни съдят за това, което сме."
Из книгата 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
