"Романът на Яворов" е единствено по рода си произведение в българската литература, безценно свидетелство за един от най-ярките периоди в културната ни история.
Когато през 1959 г. излиза от печат, книгата мигновено се превръща в литературна сензация. Разказът от съвременник и близък приятел на Яворов, от свидетел и участник във фаталните събития в края на неговия живот заковава общественото внимание. Въпреки разразилия се литературен скандал читателският интерес е огромен. Защото самият живот на Яворов, белязан от любовта му с Мина и с Лора, е свръхдраматичен сюжет, сякаш създаден по законите на романа. А ... |
|
|
"Проблемът Лора - Яворов, на пръв поглед сензационен, не може да бъде отминат, без да се доизучи и дообясни, тъй като е свързан с участта на един голям поет, загинал в разцвета на творческите си сили. Това, че не само широката публика, но и хора на изкуството и науката се занимават от дълго време с него, ни кара да се убедим, че в тая незабравена и за мнозина още забулена история има превес не толкова сензацията, колкото разгадката на една тъмна, неизяснена човешка трагедия... Интересът към живота и творчеството на Яворов е всеобхватен и неспиращ. Той все повече се увеличава и ще продължава да съществува, докато има ... |
|
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзаж, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. То значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата. Защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята винаги се ... |
|
|
"Мисля си: каква енергия трябва на Иван Гранитски, да се издигне с криле като коледна елха, като един крилат Дядо Коледа, и когато се върне в гнездото си, да остави един стих, една мисъл, понякога само една намерена дума, за да я подари на нас, неговите приятели. Иване, продължавай да летиш и да се връщаш при нас!"
Акад. Антон Дончев ... |
|
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзажи, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. Това значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата, защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята винаги ... |
|
|
"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. Струва ... |
|
|
Шестият том публицистиката съдържа памфлетите, обединени от заглавието „Партийните тартюфи”, в които авторът по думите на Христо Карастоянов също като предходниците си в публицистиката далеч не е роб на личните си политически пристрастия и ако е пристрастен, той е пристрастен към Отечеството си. За това е толкова краен в оценките си за ония, за които според него Отечеството е празен звук, а България нищо незначеща някаква там територия. ... |
|
|
Петият том от съчиненията на Иван Гранитски съдържа публицистични текстове, писани през годините 2000 – 2003 и публикувани във вестниците „Труд”, „Дума” и „Република”. Авторът сам нарича тези текстове „поетически подсвирквания и подгаврания” и възражда една традиция в българската възрожденска публицистика – формите на памфлета, филипиката, гротеската и антрефилето като поетическа реакция на безобразията и безчинствата на т. нар. нова политическа класа през последните години. ... |
|
|
Взрив разтърсва центъра на Лондон. Терористи нападат кралския ролс-ройс. Един случаен турист връхлита срещу нападателите и осуетява акцията им. Джак Райън, бивш лейтенант от морската пехота на САЩ, а сега преподавател по история, дори не предполага в какво се забърква. Провалил е акция на една от най-жестоките терористични групи. На прицела на убийците са той и семейството му. А ЦРУ търси точно хора като Райън. Мъже, готови да посветят живота си на една безкрайна война, която всеки ден пълни вестниците с трупове и сензации. Джак Райън решава да се включи в играта. Този път той не е сам. Но терористите отново са ... |
|
|
Само един от най-легендарните герои на Том Кланси, Доминик Карузо, е в състояние да не допусне тайните на Америка да попаднат в ръцете на врага. Доминик Карузо се изправя пред най-опасното предизвикателство в кариерата си. Той е племенник на президента Джак Райън. Агент на ФБР и оператор в Колежа - свръхсекретна неофициална организация, която работи за правителството на САЩ. Белязан от смъртта на брат си, Карузо е съсипан, след като не успява да спаси свой приятел и семейството му от нападение на терористи.
Итън Рос е служител от средно ниво в Съвета за национална сигурност. Сега той е дезертьор с микрокарта с ... |
|
|
Книгата "Властта е сладко коренче" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов".
Историята, тая учителка, която дава ценни уроци, като обяснява и осветлява събитията, фактите, действията на историческите личности, сигурно ще изтъкне положителното и в публицистичното дело на Захарий Стоянов, онова, което е жизнено в неговата журналистика и публицистика. Тя ще посочи отрицателното и ще го заклейми. И от него дори могат да се извлекат поуки: че журналистът и публицистът трябва да остане верен на идеалите си, на народа си и да не се откъсва като Антей от майката ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
