Свобода
Автобиография

Свобода - Автобиография на Ангела Меркел Времетраене: 1:16 мин. Дракула. Луксозно издание Брам Стокър Времетраене: 1:05 мин.

В продължение на шестнайсет години Ангела Меркел е начело на германското правителство и с действията си определя германската, европейската и международната политика. В спомените си тя се връща към живота си в две германски държави - до 1990 г. в ГДР и след 1990 г. в обединена Германия. Как жена от Източна Германия успява да се издигне до върха на ХДС и да стане първата жена канцлер на обединена Германия? И как се превръща в един от най-влиятелните правителствени ръководители в западния свят? Кое е било водещо за нея?

В книгата Свобода Ангела Меркел описва всекидневието в Канцлерството, както и драматичните дни и нощи в Берлин, Брюксел и на много други места, когато се е налагало да взема решения със съдбовни последствия. Очертава промяната, настъпила в международното сътрудничество, и разкрива натиска, на който са подложени политиците днес при търсене на решения на сериозни проблеми в един глобализиран свят. Пренася ни зад кулисите на международната политика и показва какво значение имат личните разговори - и какви ограничения.

Ангела Меркел размишлява върху възможните политически ходове във време на засилваща се конфронтация. Спомените ѝ представят неповторим поглед върху механизмите на властта - и същевременно са решителна пледоария за свободата.

Ангела Меркел, федерален канцлер на Федерална република Германия от 2005 до 2021 г., е първата жена на най-важния пост в държавата. Родена през 1954 г. в Хамбург, тя израства в ГДР, където следва физика и става доктор на природните науки. През 1990 г. е избрана за депутат в Бундестага. От 1991 до 1994 г. е федерален министър на жените и младежта, от 1994 до 1998 г. е федерален министър на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност. От 2000 до 2018 г. е председател на Християндемократическия съюз на Германия. През 2021 г. слага край на активната си политическа кариера.

"Щастливо детство, Квицов

На 10 ноември 1989 г., петък, около 06:30 ч. излязох от апартамента си на Шьонхаузер Але 104 в берлинския квартал Пренцлауер Берг, както правех всяка сутрин, за да взема градската железница от спирка Шьонхаузер Але до Адлерсхоф, където работех. Влакът бе доста пълен, навън все още беше тъмно. Както винаги по това време. Но в действителност нищо не беше както винаги. Предната вечер Гюнтер Шабовски, секретар по въпросите на информацията и медийната политика на ръководството на ГЕСП, беше обявил по телевизията на ГДР: "Пътувания от частен характер извън страната може да се заявяват без наличие на предпоставки (поводи за пътуване и родствени отношения)". И когато го попитаха, той потвърди, че това е приложимо веднага, незабавно. Фактически този четвъртък, 9 ноември 1989 г., той обяви края на Берлинската стена. Скоро след това нещата станаха необратими.

Вечерта аз също се присъединих към върволицата от хора, които се движеха към граничния пункт Борнхолмер Щрасе. От околните сгради жители на Западен Берлин се провикваха, че може да се качим при тях, да изпием по една бира, да вдигнем наздравица за това невероятно събитие. Други сами слизаха на улицата от щастие. Напълно непознати хора се прегръщаха, включително и аз. Последвах малка група хора, които не познавах, в първата странична уличка след моста. Един човек ни покани в дома си и аз просто отидох. Предложи ни бира, можехме да използваме и телефона му. Но опитът ми да се свържа с леля си в Хамбург бе неуспешен. След около половин час се сбогувахме. Повечето продължиха към Курфюрстендам, главната улица на Западен Берлин. Аз обаче се обърнах и се върнах вкъщи около 23 ч., защото трябваше да ставам рано, за да отида до Адлерсхоф. Там щях да работя по доклад, който трябваше да представя няколко дни по-късно в Торун, Полша, а далеч не беше готов. През нощта почти не мигнах, бях превъзбудена заради преживяното през последните часове.

На сутринта в градската железница за Адлерсхоф седеше една малка група от мъже в униформа, гранични войници от охранителния полк Феликс Дзержински. Очевидно след нощна смяна на границата се връщаха в казармите си, които бяха в близост до моя институт. Войниците разговаряха, при това толкова силно, че нямаше как да не се заслушам. "Човече, каква нощ само!", хилеше се един. "Как ли ще се отрази на офицерите ни?"

"Направо се бяха сащисали и ще има да се маят", добави втори.

"Изгубиха си правото на съществуване. Животът, кариерата - всичко отиде в кофата!", провикна се един войник.

Слязохме в Адлерсхоф, всеки пое по пътя си - войниците към казармите, а аз към бюрото си в Централния институт по физикохимия на Академията на науките на ГДР. Но не можеше и да се мисли за работа. Всичко остана на заден план, включително и докладът, заради който предната вечер се бях върнала рано от Запада. Не бе така само за мен, а за всички. Говорехме ли, говорехме. Преди обед позвъних от института на сестра си. Тогава тя работеше в Поликлиниката на строителите като ерготерапевт. Уговорихме се късния следобед да посетим неин дългогодишен познат в Западен Берлин, с когото приятели я бяха запознали преди години. Не можехме да повярваме, че просто така можем да отидем при него.

През целия ден от главата ми не излизаха думите на граничните войници, които бях чула във влака сутринта. Мислех си: "Най-накрая! Най-накрая тези войници и техните офицери нямат власт над теб. Най-накрая нямат власт над твоето семейство". В продължение на 28 години Берлинската стена разделяше не само моето семейство и причиняваше толкова болка не само на моите родители, но и на семейството на съпруга ми Йоахим Зауер. Тя бе засегнала не само нас, но и безброй хора от Изтока и Запада. Най-накрая тези войници вече нямаше да могат да ни пречат да се придвижваме свободно. Същевременно осъзнах, че една фраза, казана от войника във влака, продължаваше да ехти в съзнанието ми: право на съществуване. Как щеше да изглежда животът ми, животът на моето семейство, на приятелите ми, на колегите ми? Каква стойност щяха да имат нашият опит, образование, компетентности, постижения, лични решения в бъдеще? Бях на 35 години. Само на 35? Или на цели 35? Какво щеше да остане и какво - не?

Родена съм на 17 юли 1954 г. в Хамбург като най-голямото дете на Херлинд и Хорст Каснер. Баща ми е роден в Берлин през 1926 г. Баща му Лудвиг Кажмирчак, родом от провинция Позен, заедно със съпругата си Маргарете се преселил в Берлин в началото на 20-те години на XX век. Баща му бил полицейски служител, а майка му, родом от Берлин, е шивачка и домакиня. През 1930 г. семейството сменило полската си фамилия с немската Каснер и след това името на баща ми станало Хорст Каснер. Дядо ми Лудвиг Каснер е починал още през 1959 г., затова не го помня.

Майка ми Херлинд е родена през 1928 г. и е по-голямата от двете дъщери на семейството учители Вили и Гертруд Йенч. Майка ѝ, родом от източнопруския град Елбльонг, престанала да работи след раждането. Баща ѝ, моят дядо Вили, довел семейството до известно благосъстояние като учител по природни науки и директор на реална гимназия в Гданск. Майка ми живяла, както се казва днес, в типични бюргерски условия. През 1936 г. семейството трябвало да се премести от Гданск в Хамбург. Бащата получил предложение да стане ръководител на гимназия в Хамбург. Всичко било подготвено, била намерена квартира, имало наета фирма за пренасяне. Тогава дядо ми развил абсцес вследствие на възпаление на апендикса и жлъчката. Починал, тъй като животоспасяващият пеницилин все още не съществувал.

Баба ми и двете ѝ дъщери останали сами. Въпреки това се пренесли във вече наетата голяма квартира в Хамбург на улица Изещрасе. Изпитвали финансови затруднения, нещо, което дотогава им било непознато. Баба ми получавала вдовишка пенсия, но целият ѝ досегашен живот се сринал. Известно време тя носела само черни дрехи и постоянно се притеснявала за дъщерите си. Ако децата закъснеели да се приберат дори малко, тя изпадала в ужас и започвала да ги търси с поглед от балкона.

През лятото на 1943 г. Хамбург бил силно засегнат от британски и американски въздушни нападения и къщата, в която семейството ми живеело, също пострадала. Баба ми напуснала града заедно с двете си дъщери. Първо отишли в селото Нойкирхен в региона Алтмарк, където живеела сестра на баба ми със семейството си. През есента на 1943 г. пък се преселили в Елбльонг, родния ѝ град в Източна Прусия, но само няколко месеца по-късно, през лятото на 1944 г., се върнали обратно в Нойкирхен. През 1944 г. майка ми била изпратена от там в Писек, днешна Чехия, където посещавала преместеното от Берлин училище Вестендшуле. След края на войната преодоляла много премеждия, за да се върне при майка си и сестра си в Нойкирхен. Между март 1945 г. и пристигането ѝ в селото през октомври същата година семейството не получило никакъв знак, че майка ми е жива. Тя често разказваше, че тогава, едва седемнайсетгодишна, изпитвала голям страх да не бъде изнасилена от съветските войници, които срещала по пътя си."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg

Пролог
Не съм родена канцлер 10.06.1954 г. - 09.11.1989 г.

• Щастливо детство
• Квицов
• Валдхоф
• Чист ужас
• Гьотешуле
• Ваканция
• Пражката пролет
• Херман Матерн Шуле
• Заминаване
• Следване на физика
• Безгрижие
• Благозвучие и съкровище
• Дипломата
• Илменау
• В Академията на науките ГДР
• Скоростни константи
• СГМ и марксизъм-ленинизъм
• На Мариенщрасе
• Темплинер Щрасе
• Международен обмен
• Задълбочаващи се разломи
• Собственичка на дом
• Пътувания на Запад

Демократичен пробив 10.11.1989 г. - 02.12.1990 г.

• Единство, право и свобода
• Смесени чувства
• Първи стъпки в политиката
• Една особена предизборна кампания
• Търкания и конфликти
• Звезден миг на дипломацията
• Самостоятелност
• С потиснат гняв
• Вашият пряк кандидат

Свобода и отговорност 03.12.1990 г. - 21.11.2005 г.

• Изграждане на Изток
• Велики четвъртък
• Счупен крак
• Съседката
• Час за прием на граждани
• Процъфтяващи пейзажи! Процъфтяващи пейзажи?
• Срещи агресията и насилието
• Равноправие
• Феминистка?
• Схващане на врата
• Устойчивост
• Без енергиен консенсус
• Във външната политика
• Цената на оцеляването
• Защо ХДС?
• Председател на партията
• В трудностите на равнината, или битка за авторитет
• Председател на фракция
• Изненадващи избори
• Не прекаляваме

В служба на Германия (I) 22.11.2005 г. - 04.09.2015 г.

• Първа
• Вторник, 22.11.2005 г.
• Париж - Брюксел - Лондон - Берлин - Дюселдорф - Хамбург
• Опит за повече свобода
• Задаване на посоки
• Варшава
• Европейският съвет
• "Къде, къде сте вий?"
• Лятна приказка
• Нови навици
• Третото място
• Домакиня в плажно кресло
• Обяд с Джордж Буш-младши
• Съвещанията на осемте
• В очакване на Владимир Путин
• Световна икономическа криза
• Армида и ИКБ
• Световни турболенции
• Гаранция за спестяванията
• Спасителният чадър
• Работни места
• Г-20
• Еврокриза
• Желана коалиция
• Солвейската библиотека
• Пътят към Итака
• Ако се провали еврото, ще се провали и Европа
• В търсене на базука
• По острието на бръснача
• Украйна и Грузия - членове на НАТО?
• Нападението над Украйна
• Срещата на върха на НАТО в Букурещ
• Мир и самоопределение в Украйна
• Източно партньорство
• Протестите на Майдана
• Анексирането на Крим
• Нормандският формат
• Планът за мир на Петро Порошенко
• Седемнайсет часа преговори в Минск
• Полъх на Студена война
• Ще се справим
• Пред вратите на Европа
• Лятната пресконференция

В служба на Германия (II) 05.09.2015 г. - 08.12.2021 г.

• Приятелско лице
• Тогава това не е моята страна
• Намиране на решения
• Ислямистки терор в Германия
• За недоверието и доверието
• Още веднъж канцлер?
• Свързан свят - рифовия възел
• Един глобус, една карта и толеранстността
• Брекзит
• Нови съюзи
• Споразумения за свободна търговия
• Парижкото споразумение
• Партньорство с Африка
• Световните сили Индия и Китай
• Доналд Тръмп
• Климат и енергетика
• Един кошмар и неговите последствия
• Природен газ
• Принципът на превенцията
• Бундесверът в действие
• Афганистан
• Либия
• Военната повинност
• Западните Балкани
• Израел
• По стъпките на Аденауер
• Държавен интерес
• Кайрос
• Оттегляне от терена
• Край на председателството ХДС
• Пандемията
• Изпитание за демокрацията
• Надежди и разочарования
• Изпитание за Европа
• Нова земя
• Световната политика в сянката на пандемията
• Отбой

Епилог
Благодарности
Редакторска бележка
Съкращения
Индекс на снимките
Именен показалец