От езика на История Славянобългарска към езика на нейните преписи - част 1

Късните преписи на Паисиевата История до Търновския край отразяват последния етап на преписи, комбиниращи повече от един по-ранни преписи и компилации и представят общи особености на източните говори. Имат второстепенна, съпътстваща роля в процесите на формирането на новобългарския книжовен език.

Ния Радева (доцент, доктор) е преподавател във Великотърновския университет по история на новобългарския книжовен език, съвременен български език и езикова култура. Научните ѝ интереси са свързани с историята на българския език, с историята на новобългарския книжовен език, както и с процеси, протичащи в диалектите в областта на лексиката и словообразуването. Автор е на Етюди върху явления от историята на българския език (2012), От езика на История славянобългарска към езика на нейните преписи - част 1 (2013), Сборник текстове за семинарни занятия по история на българския книжовен език. Втората половина на XVIII в. - 70^-те години на XIX в. (2016), както и на над 25 научни статии. Съавтор е на учебни помагала.

Великотърновски университет Св. св. Кирил и Методий
Велико Търново 5003
ул. Теодосий Търновски №2
rector@live.uni-vt.bg

Уводни думи
Късните преписи на История Славянобългарска и българският книжовен език през 30-40^-те години на XIX век
Преписи на История Славянобългарска. Подход при изследване на езика
Сред преписите на История Славянобългарска. По-ранни образци и техни по-късни варианти
Белочерковски препис
Преписът на Кънчо Стоянов от 1844 г.
Габровски препис компилация
Цитирана и използвана литература