И културата, и преводът имат множество определения, като напоследък значенията им се разширяват и все по-целенасочено се заговаря за тяхната свързаност и проявления в международното общуване. Но как тази взаимовръзка се разполага в унгаро-български план, с оглед на взаимните прониквания и във времето? Какви са конкретните прояви, отделните случаи на превеждането, включително при преподаването на езика? Спомагат ли съпоставителните изследвания за създаването на по-добри контакти и контексти? Влияе ли и доколко културата върху характеристиките на езика и обратно – езикът върху културата? Каква е ролята на превода в историята на културите и културните връзки? Какви са лингвистичните, прагматичните и културологичните аспекти на превода, и възможностите те да се обединят? Какъв е преводът като подбор и тълкувания, и вписва ли се и доколко унгарската литература в българското културно пространство?
Настоящият сборник е опит да се отговори на тези и други въпроси, като събира изследвания, писани по различен повод, на първо място във връзка с проведените два симпозиума под надслов „Култура и превод (с оглед на унгарския език)“, съответно през ноември 2006 и юни 2011 г. Организирани от специалността „Унгарска филология“ при Софийския университет „
Св. Климент Охридски“, Факултет по класически и нови филологии, и с активното участие на Института за литература при БАН, също с партньорството на Съюза на преводачите в България, тези форуми привличат с унгаристичната си насоченост изследователи и преводачи, критици и издатели, преподаватели и студенти. Представляват интерес и за по-широката читателска публика. И което е особено важно – подпомагат все по-настъпателното развитие на унгаристиката в България, създават мост в общуването на българисти и унгаристи от двете страни, инициирайки нови проучвания и дирения. В това отношение, може да се каже, сегашното издание е своеобразно продължение на сборника „Унгаристиката в България“ (2004), който също беше подготвен със съвместните усилия на специалисти и творци, посветили се на унгарската култура в България.
Включените 24 публикации в настоящата книга не изчерпват темата – нито в литературноисторически, нито в езиковедски или преводоведски план. Но зад така формулираните въпроси и отговори се очертава проблематика, която ни отвежда по-близо до актуални проблеми на унгарската култура и превода. Както и до художествена продукция и преводачески опит/практики, които открояват взаимодействието между езици, литератури и култури, преодоляват културните граници, подпомагат срещата между езика и културата на Унгария и България, тяхното взаимно опознаване.
Изданието е снабдено с две приложения. Първото е библиография на преведените на български език книги на унгарски автори за десетгодишен период – от 2001 до 2011 г. включително, която продължава вече осъщественото и обогатява справочната литература. Второто се явява своеобразна поредица на университетската специалност „Унгарска филология“, която представя (под надслова „Унгарски тетрадки“ и в отделни брошури) разработваната от нея специализирана лексика и друга проблематика, важна с оглед на учебния процес и съпоставителните изследвания. Всички тези помагала, както и материалите в сборника, са достъпни в интернет.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
