Трима радетели за мюсюлмано-християнско единение през XV век

Идеята за съставянето на този сборник се зароди в хода на нашите разговори с акад. Васил Гюзелев върху делото и възгледите на Шейх Бедреддин и неговата роля в историята на балканския XV в....
"В края на Средновековието и в началото на ранното Ново време евро-азиатският свят е разтърсен от огромен по мащабите си религиозно-политически конфликт. Образуваната на мястото на някогашната Византия Османска империя се превръща в огромен ислямски колос, който прегазва балканските християнски държави. Османо-ислямската експанзия ще плисне до стените на Виена и там ще бъде спряна от обединените сили на европейските християнски държави. ще последва бавно отдръпване от овладените християнски територии, в хода на което балканските народи ще възстановят с кръв своята държавна независимост. Целият този процес, изречен кратко с няколко думи, е съпътстван от военна и религиозна конфронтация, от която за историка остава горчив привкус. Това е време на безкрайни страдания за потърпевшите християни, независимо дали са българи, гърци, сърби, албанци, черногорци, хървати, унгарци, власи и др. Изследователят с афинитет към подобни конфликтни периоди ще намери в тази тематика своето идеално амплоа. За мнозина времето на османската експанзия за сетен път ще докаже тезата, че в човешкото развитие преобладава предимно цивилизационният сблъсък и много по-малко цивилизационното сътрудничество.
Колкото и странно да изглежда на пръв поглед, тъкмо този мрачен период ражда и своята антитеза. Във времето, когато Европа живее с "турския страх" и в което султан Мехмед II Завоевателя ще поръча да му намерят книги за Италия, която той смята да завладее, ще се появят интелектуалци, които ще ратуват не за взаимно завладяване и изтребление, а за сътрудничество и дори единство на религиите. Представители на това течение са големи учени и политически дейци: от османска страна - Бедреддин Симави, от страна на Католическата църква - Николай Кузански, а от Православната - Георги Трапезундски. На техните жизнени съдби и учения е посветена книгата, която ти, читателю, държиш в ръцете си. Тя ще ти достави не само интелектуална радост, но ще те изпълни с исторически оптимизъм. Този оптимизъм, тъй нужен на съвременната епоха, ще подхрани усещането, че и в най-мрачните епохи на противопоставяне между религиите има хора, които могат да проявят научно и политическо мъжество и да издигнат глас за равноправие и отказ от взаимно изтребление. За българите е гордост, че един от тримата радетели за религиозно единство - Бедреддин Симави, развива своите идеи в североизточните български земи и привлича под своето знаме хиляди българи. Още в онази далечна епоха нашите предци са показали, че притежават толерантност към друговерците. Надявам се, че и ние ще бъдем техни достойни продължители.”
проф. Христо Матанов

"От изворите - към истината" - за блестящия учен Васил Гюзелев това мото важи в пълна сила, според негови изтъкнати колеги.

Житейският му път започва през 1936 г. в с. Раковски (сега квартал на Димитровград на река Марица). Основите на кариерата му са поставени със завършването на специалностите История и Археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализира византинистика и медиевистика, гръцка и латинска палеография. Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон. Приносът му за опазването на националното културно наследство го превръща в медиевист и на световно ниво. Носител е на някои от най-престижните международни награди в областта на хуманитарситиката, сред които са международната Хердерова награда, както и най-високото отличие на Софийски университет.

Интересът му към средновековието се развива под надзора на акад. Иван Дуйчев, а по-късно самият той вдъхновява младите да се посветят на научна дейност. Акад. Гюзелев открива и интерпретира напълно непознати извори и факти за Българското средновековие, лансира нови, основополагащи концепции за развитието на Балканите и Европа през епохата на Средновековието. Резултатите от многогодишния му научен труд са повече от 72 книги, над 300 студии и статии, над 200 научно-популярни творби и интервюта в авторитетни наши и чужди издания. С тях той отдавна е утвърден като "един от стълбовете на историческата наука, всепризнат византинист и медиевист" - по думите на Иван Гранитски. Неговият професионализъм дава и невеществени плодове - спомените, които оставя у не е едно поколение студенти, завладени от размаха в работата и от потенциала му.

Ерудицията му и неговата отдаденост на науката допринасят в дейността му като ръководител на Катедрата по история на България в СУ, както и на Секция "Средновековна история на България" в Институт по история при БАН. Васил Гюзелев е и бивш директор на Националния исторически музей. От 1984 до 2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "Лудвиг Витгенщайн"). Изнасял e лекции в Московския държавен университет, Кьолнския университет, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.
Ето какво казва акад. Гюзелев пред медии във връзка с работата си и бъдещето на науката, на която е посветил голяма част от живота си:

"Успях да реализирам голяма част от намеренията си. Разбира се останаха надописани много книги, непрочетени много извори и книги, но има млада генерация, която идва след нас и тя ще наследи всичко това. Още повече, че медиевистиката, т.е. науката за българското средновековие, с която се занимавам, е с изключително големи традиции. Това е направление, което като се започне още от истинските първи историографски опити от 17 и 18 век и от Паисий Хилендарски и Спиридон Габровски, и се достигне до наши дни. Постиженията са реални и значими, особено за историята и историческото съзнание на българина. Всички български историци медиевисти са играли голяма роля в историята на нашия народ не само за пробуждане на народната свяст, но и за осветяване на пътя на българското историческо самопознание."

Емблематичен труд на Васил Гюзелев са петте тома събрани съчинения, свързани със средновековното книжовно и историческо наследство на България.