Георги Илиев (1973) е завършил "Журналистика и масови комуникации" в Американския университет в България и магистратура по драматургия в Университета на Калифорния, Лос Анджелис (UCLA). В Лос Анджелис е поставил три свои пиеси, работил е за Академичните награди (Оскарите) и е издал критическата антология "Класически монолози от Есхил до Бърнард Шоу" съвместно с Леон Кац, заслужил професор на Йейл. Първият му роман - "Животът и смъртта на г-н Илиев", ИК Жанет 45 - получи специална награда в Националния конкурс за дебют "Южна пролет". "Градът на кучетата" е първият роман от ... |
|
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
|
„Как се съчетава уличен реализъм с авангард, ще попитате? Какво е това чудо-юдо риба-кит? Прозата на Стоил Рошкев, ще ви отговоря веднага.“ Лора Шумкова „Почерк, който избира да ходи ту към високата, ту към масовата култура и така им улучва мярата, че се чудиш как може да е толкова четивен този модернизъм, без да е постмодернизъм, а нещо седмо. Нещо като седмото небе на новата българска проза.“ Пламен Дойнов Стоил Рошкев е роден през 1976 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като журналист в Българската национална телевизия."Няма такъв булевард" е четвъртата книга ... |
|
|
Учебникът "Корпоративно счетоводство" е написан в съответствие със съдержанието на учебната програма по едноименната дисциплина. Курсът е част от програмата за магистърско обучение на икономисти и неикономисти - редовна, задочна и дистанционна форма. Книгата може да се ползва от всички, които проявяват интерес към такива въпроси на Корпоративното счетоводство като: същност, форми на проявление, сфери на приложение, организация, методология, тенология и др. ... |
|
|
Романът на Христо Карастоянов "Т като Ташкент" ( Жанет - 45, 2021) може да се чете като част от трилогия, която включва "Една и съща нощ" (Жанет - 45, 2014) и "Животът няма втора половина" (Жанет - 45, 2018). Същевременно той представлява и повествование, който разгръща по-общия политически контекст на събитията не само от двата романа, но и от трите книги на "Кукувича прежда". С "Т като Ташкент" авторът постига онази плътност на дългогодишния свой интерес към един от най-мътните и преиначавани периоди от нашата история, която му позволява да създаде убедително и ... |
|
|
"Впечатляващ дебют. Рядко едно перо, което за първи път се появява пред публика, може толкова категорично да плени с драматургичен талант, тънко нюансиран с поетичен поглед към света. Силвия Димитрова е убедителен, завършен, провокативен автор. Този сборник ще допише останалото." Силвия Томова "Конструкциите на тези разкази - така въздушни, витражни, чупливи - носят тежките плътни послания на едно отломъчно битие - битието на човека на 21 век. Тревожна, красива, енигматична проза." Недялко Славов ... |
|
|
Как си живеехме при другаря Живков! ... "Книгата "Наръчник на носталгика" е закономерно продължение на появилата се преди година и вече изчерпана на книжния пазар книга на Евгений Тодоров "Записки по българския преход". Тук обаче авторът е обърнал окото на обектива назад във времето, за да ни припомни и накара да анализираме (всеки за себе си) добре ли, зле ли живяхме по Татово време. Точно затова тази книга може да се чете/приеме поне по два начина. Обхванатите от тежка носталгия наши съвременници ще намерят в нея вълнуващи описания на миналото, от които сърцата им ще забият учестено и дълбоки ... |
|
|
" Добре е да знаеш, че: Нищо в този живот не заслужава да викаш болката в душата си освен тъжното лице и сълзата на майката. Ако се научим да вървим през света с усмивка, няма да го направим по-хубав. (То и този, който го е създал, не е успял. Ако въобще се е старал в тази насока...) Сигурно е обаче, че прекосявайки света усмихнат, той ще ти се струва такъв, какъвто си го искал." Петър Софрониев ... |
Книги 
Рейтинг: 9.33 / 27 гласа 
